Решение № 1718 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100508713 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2344 от 12.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 13344 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 80 състав, е изменен размера на издръжката, определена с решение № 554 от 02.01.2019 г., поправено с решение № 39114 от 13.02.2019 г., постановени по гражданско дело № 62569/2017 г. на Софийски районен съд, 80 състав, като осъдил С. И.

Б. да заплаща на малолетното си дете Я. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. П. П., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 08.03.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за разликата над 350 лева до пълния предявен размер от 500 лева месечно; осъдил ответника да заплати държавна такса в размер на 288 лева по сметката на СРС, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева на Ц. П. П..

1

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство - С. И. Б., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба срещу решението в частта относно определения размер на издръжката. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е увеличил размера на издръжката на 350 лева месечно, тъй като не е съобразил действителните доходи и материални възможности на въззивника. Твърди се, че същият получава трудово възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата за страната и след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци нетният му доход възлиза на значително по-ниска сума. Посочва се още, че минималният размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, поради което определеният от съда размер значително надхвърля неговите възможности. С оглед на изложеното въззивникът счита, че присъдената издръжка е прекомерна и несъобразена с неговото имуществено състояние. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като определи по-нисък размер на издръжката, а именно в размер на 240 лева месечно за периода от 08.03.2024 г. до 31.12.2024 г. и в размер на 270 лева месечно, считано от 01.01.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира сторените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене въззивникът чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната си жалба, като моли за уважаването и. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - малолетната Я. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. П. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

С отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 350 лева до пълния претендиран размер от 500 лева месечно. В насрещната въззивна жалба се поддържа, че определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката 2 е занижен и не съответства на действителните нужди на детето, като се сочи, че същото посещава училище и извънкласни занимания, свързани с допълнителни разходи. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде присъдена издръжка в пълния претендиран размер от 500 лева месечно. Претендира сторените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене малолетната въззиваемата и въззивница по насрещната въззивна жалба, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор по нея, като моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение, поддържа и подадената насрещна въззивна жалба, с която се иска увеличаване на издръжката до пълния претендиран размер и пледира за уважаването й.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден в законоустановения срок от ответника в първоинстанционното производство, в ход по същество същата се оспорва като неоснователна, като се заявява становище за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи правен интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед предмета на въззивната проверка, очертан във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, въззивният съд констатира, че постановеното в първоинстанционното производство решение е влязло в сила като необжалвано до размера на допуснатото увеличение на издръжката на малолетната ищца от 240 лева за периода март 2024 г. -31.12.2024 г. и от 270 след от 01.01.2025 г. до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от малолетната Я. С. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. П. П. срещу С. И. Б. с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс - за изменение размера на присъдената й издръжка от 150 лева на 250 лева, считано от 01.01.2024 г.

3

В исковата молба се излагали твърдения, че ответникът е баща на ищцата и по силата на влязло в сила решение № 554/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, поправено с решение № 39114/13.02.2019 г., постановено по същото дело, е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.08.2017 г. Сочи се, че след определяне на този първоначален размер на издръжката е изминал продължителен период от време, през който са настъпили съществени изменения както в социално-икономическите условия в страната, така и в потребностите на детето, обусловени от неговото израстване и навлизане в следваща възрастова група. Изложени са твърдения за увеличени разходи, свързани с издръжката, обучението и извънкласните занимания на детето.

С определение от 22.06.2024 г., влязло в сила като необжалвано, исковата молба била върната в частта досежно претенцията за увеличаване на издръжката за периода от 01.01.2024 г. до 07.03.2024 г., като в тази си част производството по делото било прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил претендираното увеличение на издръжката. Навел е доводи, че разполага с ограничени доходи и прави разходи във връзка с осъществяване на режима на лични контакти с детето, включително разходи за транспорт.

С протоколно определение от 16.10.2024 г., постановено на основание чл. 214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск, като същият се считал предявен с искане за увеличаване на дължимата от ответника за детето издръжка от 150 на 500 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба на 08.03.2024 г.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът С. И. Б. е баща на малолетната Я. С. Б., като с влязло в сила решение постановено гражданско дело № 62569/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.08.2017 г.

От тогава изминал з значителен период от време, през който детето е пораснало и са се увеличили неговите нужди, свързани с храна, облекло, здравеопазване, обучение и извънкласни дейности. Приел за установено от 4 представените по делото доказателства, че детето посещава езиково обучение по английски език, както и занимания по танци, като са представени съответните документи за заплащаните такси.

По отношение на доходите на родителите съдът е приел, че ответникът реализира средномесечен осигурителен доход в размер около 971 лева, притежава недвижим имот и лек автомобил, а майката на детето реализира доход около 1308 лева, като същевременно е с 75 % трайно намалена работоспособност. Отчел също, че детето и бащата живеят в различни населени места, поради което при осъществяване на режима на лични контакти ответникът понася допълнителни разходи за транспорт. При така установените обстоятелства районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 150 СК за изменение на размера на издръжката и е увеличил дължимата от ответника издръжка на 350 лева месечно, считано от 08.03.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над този размер до претендираните 500 лева

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд, макар да споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, намира, че следва да извърши допълнителен анализ на представените от страните писмени доказателства, а именно – удостоверение за раждане на малолетната Я., решения по гражданско дело № 62569 по описа за 2017 г. на СРС, 80 състав; справки от НАП и НОИ за доходите на родителите, фактури и служебни бележки за нуждите на малолетната.

Анализът на тези доказателства сочи, че въззивникът С. И. Б. е баща на малолетната Я. С. Б., родена на ******** г., а нейна майка е Ц. П. П.. Към момента на определяне на първоначалния размер на издръжката от 150 лева, присъдена с решение № 554/02.01.2019 г., поправено с решение № 39114/13.02.2019 г., постановени по гражданско дело № 62569/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, детето е било на тригодишна възраст, като тази издръжка е заплащана от бащата, считано от 01.08.2017 г. Към този 5 момент минималната работна заплата за страната е в размер на 560 лева месечно, а видно от мотивите на същото решение, от месец юли 2018 г. въззивникът започнал работа като поддръжка в хотел, находящ се в Паничище, на осем часов работен ден, при режим – два дни работи и два дни почива, а преди това бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“. В решението не се съдържат констатации относно доходите на въззивника, като съда приел, че същият може да отделя средства за издръжката на малолетната си дъщеря в размер от 150 лева месечно, който приел да е близък до минимално установения в закона размер.

Към датата на подаване на исковата молба - 08.03.2024 г., както и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, детето вече е навършило осем години и е започнало обучението си в началната степен на своето образование, респективно е навлязло в следваща възрастова група, което по естеството си предполага нарастване на потребностите му от средства за храна, облекло, обучение, здравеопазване, социално и личностно развитие. Към датата на завеждане на исковата молба през 2024 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, а към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд през 2025 г. – в размер на 1077 лева.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че детето посещава училище, както и допълнителни извънкласни занимания. По делото е представена фактура № 6000000898, издадена от „Престиж Скул“ ЕООД, от която се установява, че годишната такса за обучение по английски език за учебната 2024/2025 г. възлиза на 1240 лева, респективно на 103,33 лева месечно. Представена е и служебна бележка за заплатена такса за езиково обучение за учебната 2023/2024 г. в размер на 1055 лева, или 87,92 лева месечно. Установява се също, че детето посещава и занимания по танци, като по делото са представени доказателства за годишна такса в размер на 480 лева, което оскъпява месечната му издръжка със сумата от 40 лева.