Решение № 65 от 05.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Монтана, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Въззивното производство е образувано по жалба на К. И. чрез процесуалния представител адв.Б. против решение № 319/ 19.07.23 г. по гр.дело № 2561/22 г. на Районен съд-Монтана . В жалбата се твърди,че решението е неправилно , като в тази насока са изложени подробни съображения. Жалбоподателят поддържа ,че същото е постановено при съществено процесуално нарушение , като призовката по делото и определението по чл.140 ГПК е връчено при нарушение на разпоредбата на чл.44,ал.1 ГПК ,чл.46,ал.1 и 2 ГПК и чл.47 ГПК . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението , като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата К.К.,която чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, поради което и атакуваното решение следва да бъде потвърдено,като съответно му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на атакувания съдебен акт, като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение

, първоинстанционният съд е приел ,че страните по делото-К. К. и К. И. са придобили през време на брака собствеността върху 15 броя имоти,подробно описани в режим на СИО,поради което и правата им върху същите 1 са равни,като е допуснал до делба същите при права ½ ид.ч. за всеки съделител .

Както бе изложено по-горе, всички доводи в жалбата касаят нередовно връчване на призовката и съобщението за първото съдебно заседание,поради което и с оглед твърдението на жалбоподателя същият е лишен от право активно да защитава правата си.

Действително, видно от призовката с изх.№ 202316305919,същата не е връчена ,като призовкарят е отбелязал,че ответникът К. И. е напуснал адреса си . Тези сведения е получил от лицето В.И.,за което е отбелязано,че е брат на ответника.

Действително, при оформяне на тази призовка не са спазени изискванията на чл.44,ал.1 ГПК/ отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя/,тъй като на същата липсва подпис на призовкаря.Поставеният печат с имената и длъжността на връчителя по никакъв начин не изключват задължението на призовкаря да удостовери извършеното действие по призоваване с подписа си. Що се отнася до останалите допуснати нарушения, съдът намира,че такива не са налице. Призовката не е връчена,тъй като не е намерено пълнолетно лице,съгласно да получи същата.Действително, на този адрес са връчвани призовки и съобщения до ответника чрез неговия баща, но очевидно към онзи момент същият не е бил на адреса .Не е допуснато и нарушение на чл.47 ГПК, тъй като връчителят не е задължен да залепи уведомление в случай, че е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая спорно е така допуснатото посочено по-горе нарушение основание ли е за връщане на делото на първата инстанция,в каквато насока е искането на жалбоподателя.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК, т.17 дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като представлява нейно продължение; тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - съдът извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора; така той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Предвид тази характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не контролно-отменителна и в съответствие с разпоредбата на чл. 271, ал.1 пр.1 ГПК следва да се направи извод, че при неправилно първоинстанционно решение въззивният съд не може да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, а е длъжен да отмени решението и сам да реши спора по същество.

С оглед на това съдът намира за неоснователно искането за връщане на делото на първата инстанция . Доводите, изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание единствено за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.266 от ГПК, но предвид правомощията на настоящата инстанция твърдените нарушения не могат да обуславят отмяна на първоинстанционния акт.

Предвид гореизложеното съдът намира решението за правилно, поради което и следва да бъде отменено .

При този изход на делото жалбоподателят К.И. следва да заплати на К. К. направените в производството разноски в размер на 1100 лв.

2

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271,ал.1 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 319/ 19.07.23 г. по гр.дело № 2561/22 г. на Районен съд-Монтана .

ОСЪЖДА К. И. да заплати на К.К. въззивната инстанция в размер на 1100 лв. направените в производството разноски пред

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3