Решение № 21425 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21425 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110164418 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8970.57 евро, представляваща платени при начална липса на основание суми под формата на валутни разлики през периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва от 25.11.2022г., до изплащането, както и сумата от 1 530,46 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г.

Ищецът твърди, че на 23.05.2008г. с ответника ********* сключили договор за потребителски кредит HL 34798, по силата на който ответникът предоставил на ищеца кредит в размер на 30 000 евро, който следвало да бъде погасяван на месечни вноски в швейцарски франкове. Посочва, че след сключване на договора валутният курс на швейцарския франк спрямо евро и лева се повишил и стойността на платените през процесния период месечни вноски надвишават дължимите вноски с валутните разлики от промяната на курса. Поддържа, че валутните разлики не са дължими и ответникът се е обогатил неоснователно с тези суми. Твърди, че на 22.03.2017 г. депозирал 1 искова молба срещу **********, по която било образувано гр. д. № 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, като предмет на делото е установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2, тълкувана във връзка с чл. 1, чл. 2 и чл. 23 от договора за кредит, и осъдителен иск за връщане на валутните разлики в размер на 7 213,26 евро, получени при начална липса на основание през периода от 11.04.2012 г. до 11.03.2017 г.

Поддържа, че в клаузата по чл. 6, ал. 2 от процесния договор било предвидено, че погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове, а в договора за кредит сумата по кредита е посочена само като 30 000 евро и не се съдържало посочване на колко швейцарски франкове се равнява тази сума, като страните не са уговорили размер на дължимата от кредитополучателя сума, нито на месечни вноски. В чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора било посочено, че банката е отпуснала на ищеца 30 000 евро, които му е предоставила на разположение в евро от евровата му сметка след „служебно превалутиране” на неизвестната сума в швейцарски франкове. Навежда довод, че договорните условия относно валутата на кредита не били изготвени на ясен и разбираем език, а клаузата на чл. 23 възлага върху потребителя целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промените в курсовата стойност на швейцарския франк спрямо евро и лева. Поради това клаузите на чл. 6, ал. 2 и на чл. 23 били неравноправни и нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, тъй като това договорно условие не е изготвено на ясен и разбираем език, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора във вреда на потребителя. Поддържа, че за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. ответникът се обогатил неоснователно със сумата от 8970.57 евро, представляваща недължимо платени валутни разлики, които били заплатени от ищеца като част от месечните погасителни вноски и предсрочно погасена главница, преизчислени в швейцарски франкове по увеличения курс към датата на плащането. Отделно от това, ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава върху сумата от 8970.57 евро в размер на законната лихва, която претендира за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. - датата на исковата молба, в размер на 1 530.46 евро. Твърди, че с искова молба от 22.03.2017 г., връчена на ответника по гр. д. № 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, ищецът поканил ответника да преустанови събирането на недължими суми 2 под формата на валутни разлики и да му върне неправомерно събраните суми, с което ответникът бил поставен в забава. По изложените съображения претендира процесните суми, както и разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника *********, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения. Не оспорва, че на 23.05.2008 г. между банката, от една страна, и ищеца, от друга страна, е сключен процесният договор за кредит HL34798 и две допълнителни споразумения към него.

Твърди, че, разрешеният и отпуснат размер на кредитния лимит е бил 49 520,00 швейцарски франкове, която сума реално е била получена и усвоена от ищеца на 11.06.2008г., както и е получена сума „Кеш бонус“ в размер на 2476.00 швейцарски франкове. Твърди, че за обезпечаване на всички вземания на банката по предоставения кредит с главница ищецът е учредил договорна ипотека върху недвижим имот, като уговореният лихвен процент при отпускането на кредита е Базовият лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове към момента на сключване на договора в размер от 4,5 %, който в сбор с уговорената фиксирана надбавка от 2,15 пункта формира общият размер на лихвения процент от 6,65 %, с възможност за промяна на БЛП от страна на банката при настъпването на определени обективни условия. Сочи, че паричната сума на уговорения ипотечен кредит е била реално отпусната от банката и преведена по банкова сметка на ищеца в швейцарски франкове, след което по изрично искане на ищеца сумата е била превалутирана в евро, за да бъде използвана съобразно неговото предназначение. Размерът на кредита към 11.06.2008 г. бил 49 520,00 швейцарски франкове и размерът на месечната вноска по кредита не се е повишавал поради промяната на курса на швейцарския франк. Определянето на вноски по кредита в швейцарски франкове и погасяването на същия в тази валута било в изпълнение на индивидуално уговорените клаузи в договора за кредит въз основа на развили се продължителни преддоговорни отношения в периода от 25.02.2008 г. - 23.05.2008 г., като процесният договор не е сключен при общи условия. Навежда довод, че кредитът е уговорен и погасяван в швейцарски франкове, като в молба от 17.05.2008 г. от ищеца същият недвусмислено е заявил своето изрично желание кредитът да бъде отпуснат и усвоен в швейцарски франкове, както и към датата на подписване на договора за кредит ищецът бил наясно какви са размерът и валутата на кредита в 3 швейцарски франкове, а в приложение № 1 бил посочени и приложимият курс за швейцарски франк към валутата - 1,6506612 франка за 1 евро, който бил индивидуално договорен в този документ и било отразено и в погасителния план към договора. Твърди, че договорената сума в швейцарски франкове е с равностойност на 30 000.00 евро, като ищецът е поискал отпускане на кредит не в евро, а в швейцарски франкове, поради което сумата по кредита в швейцарски франкове е постъпила в специална кредитна сметка на ищеца. С извършването на превода от банката на договорената сума в швейцарски франкове по валутната сметка в швейцарски франкове, ответникът изпълнил основното си задължение по договора да предостави в заем уговорената сума в уговорената валута. Твърди, че ищецът е подписал три погасителни плана на 01.04.2014 г., вторият - на 09.12.2014 г., а третият - на 15.04.2022 г., по които уговорени в тях вноски били в швейцарски франкове. Посочва, че кредитът е уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове, погасителните вноски били уговорени именно в тази валута, като кредитополучателят бил свободен да избере от къде и как да се снабдява с чуждата валута, без да е обвързан да я купува от финансиращата банка. В тази връзка сочи, че размерът на дълга по договора към датата на последно извършеното предсрочно погасяване на 10.11.2022 г. е изрично записаната в искането за предсрочно погасяване от 01.11.2022 г. от ищеца сума от 2 350,00 швейцарски франкове и ищецът продължава да го погасява доброволно в швейцарски франкове, както и че валутата, в която се ползва кредитът, не води до промяна на валутата, в която същият е договорен и усвоен. На 08.12.2014 г. и на 12.04.2022 г. ищецът направил две частични предсрочни погасявания по кредита в швейцарски франкове, като е внесъл сумите съответно от 1 250,00 франка и 2 438,00 франка. Навежда и аргумент, че клаузите от договора, касаещи валутата на кредита, са индивидуално договорени, доколкото сумата по кредита в размер и валута е част от основното съдържание на договора. Твърди, че единствената причина сметката във франкове да бъде блокирана, е фактът, че конкретният кредит е целеви - за потребителски нужди с оглед плащания за строителство на недвижим имот, при които сумата не може да се ползва свободно от кредитополучателя и следва да бъде преведена към съответните доставчици и изпълнители по договорите за СМР, като по изрична молба на кредитополучателя и предвид неговите реални нужди е бил превалутиран в евро, за да може да бъде преведена и ползвана по съответното й 4 предназначение. Излага съображения, че в сключения между страните договор за банков кредит не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Оспорва твърдението, че чрез клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит валутният риск бил прехвърлен изцяло върху ищеца, като сочи в тази връзка, че предоставил цялата информация, с която е разполагала банката към датата на сключването на договора за кредит относно движението на курса на валутата швейцарски франк към евро/лев, както и по отношение възможното влияние на поскъпването на тази валута върху размера на месечните погасителни вноски. Изтъква, че с получаване на кредита в швейцарски франкове ищецът е спестил от по-високите лихви по кредит в евро. Оспорва ищецът да е обеднял с процесната сума, като сочи, че част от вноските по договора са извършвани от трето за спора лице – ******* С.а. Намира за неоснователен и искът по чл.86 ЗЗД, вкл. оспорва исковата молба по гр.д. № 17645/2017г. по описа на СРС, 151 състав, да може да се счете за покана за доброволно изпълнение по чл.84, ал.2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № HL 34798/23.05.2008 г. с твърдените клаузи, като предоставената в заем сума реално е била получена и усвоена от ищеца на 11.06.2008г.

С оглед чл.297 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК вр. чл.299, ал.1 ГПК е отделено за съдебно установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит № HL 34798/23.05.2008 г. е неравноправна и нищожна по чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП с оглед влязлото в сила решение № 126366/28.05.2019г. по описа на СРС, 151 състав по гр.д. № 17645/2017г., в частта, в която е признато за установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит № № HL 34798/23.05.2008 г. е неравноправна и нищожна по чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП, потвърдено в тази част от решение от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 722/22.03.2024г. по т.д. № 785/2023г. по описа на ВКС. В решението от 5

08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по описа на СГС, съдът е отменил решението № 126366/28.05.2019г. по гр.д. № 17645/2017г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сума получена без основание (валутни разлики) за периода 11.04.2012г. до 11.03.2017г., съответно искът по чл.55 ЗЗД е уважен, като решението е потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД.

От приетия по делото договор за потребителски кредит се установява, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора урежда, че „погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на ******** за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката“.