Решение № 314 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002102511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на на Община Велинград, представлявана от кмета на общината К. К., чрез пълномощник адв. Д. С.,срещу въззивно решение № 71 от 28.02.2025г. по в. гр. д. № 888/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик .Потвърдено е решение № 211/10.06.2024 г по гр. д. № 211/2024 г. на Районен съд - Велинград с което по иска, предявен от Г. Х. Б. , адвокат от АК Пловдив, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА е признато за установено, че Община Велинград дължи на адвоката възнаграждение от 9469,14лв. Възнаграждението е за осъществена правна помощ и процесуално представителство на Община Велинград въз основа на пълномощно изх. №92-00 394 от 04.02.2019г по ч гр.д № 673/2015г на РС Велинград.

Същото е определено на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата с решение № 330/02.08.2024 год. по протокол на АС при съответната адвокатска колегия , ведно със законната лихва за периода от 18.01.03.2024 год. до изплащане на вземането, тъй като между ищеца и представляваната страна Община Велинград не е налице писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение по приключилото по ч гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград. По процесното здаповедно производство, към момента на упълномощаването вече е приключило с издаване на заповед за изпълнение по 417 ГПК №330/03.09.2015г на РС Велинград за сумата 623 622,44лв със законна лихва от 02.09.2015г и държавна такса , адвокатът е извършил действия като процесуален 1 представител на общината като е депозирал молба с искане за обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Еко Титан”ООД. В хода на обжалване на определение №586/10.07.2019г, с което искането е било отхвърлено, оттеглена е депозирана частна жалба срещу разпореждане за връщане на подадена частна жалба ,предвид постигнато между „Еко Титан”ООД и община Велинград споразумение,засягащо и действията по обжалване,предприети по процесното ч гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград. Тъй като не е получил плащане от общината за своята работа,адвокатът е заявил вземането за определеното от адвокатския съвет възнаграждение по реда на заповедното производство, издадена е Заповед №26/18.01.2024г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /ч. гр. д. № 54/2024 г. на Районен съд-Велинград/. В заповедното производство е постъпило възражение ,поради което е предявен настоящия иск.

Въззивният съд на свой ред е приел иска за основателен , като е изтъкнал извършените от адв. Г. Б. действия по ч. гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград и правото му на възнаграждение. Предвид наличието на хипотеза на чл. 36, ал.3 ЗА е посочил, че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението.Същото е приел за обвързващо установено по размер в решение № 330/02.08.2024 год. на Адвокатския съвет при АК Пловдив,на което решение въззивният съд се е позовал. Възраженията на ответника, наведени с отговора на исковата молба и въззивната жалба е свел до това ,че би се дължало възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия които са в интерес на представлявания. Въззивният съд е дал отговор на това възражение като е приел, че действията на адвоката в случая са реално извършени по делото в пределите на учредената представителна власт и са били изцяло в интерес на доверителя , и след като конкретни доводи за обратното ответникът не е обосновал, Окръжен съд-Пазарджик е приел тези възражения на ответната община за неоснователни.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като и неправилно и незаконосъобразно , изтъкват се допуснати процесуални нарушения поради необсъждане доводите на страната и нейните защитни възражения,необсъждане на всички факти и обстоятелства. Искът е бил оспорен като недоказан както по основание,така и по размер .За последното, макар възраженията на ответника да не са били преки,въззивният съд е следвало да ги разгледа и уважи , след като касаторът се е позовал на практика на СЕС в решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 касателно начина и методиката при определяне на адвокатското възнаграждение. Следвало е съдът да прецени какъв размер на адвокатското възнаграждение в случая е справедлив и обоснован.Претендират се разноски за всички инстанции .

В отговор на касационната жалба Г. Х. Б., действащ чрез адвокат С. И. С. от АК – Пловдив оспорва нейната основателност.Оплакванията на касатора понастоящем са формални и бланкетни, такива са били и оплакванията на общината като въззивен жалбоподател. Като упълномощен адвокат Г. Б. е изпълнил качествено и в срок всички процесуални действия от встъпването в процеса по ч. гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград до неговото приключване с оттегляне на жалбата въз основа на сключеното споразумение,за което 2 неговите действия са допринесли .Претедират се разноски по списък .

С определение №.49 от 07.01.2026г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да основе изводите си на събраните по делото доказателства при решаващата си дейност .

По правня въпрос обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :

С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, така и в качеството му на решаващ съд. Дейността на въззивната инстнация има за предмет разрешаването на самия материалноправен спор, като контролът над първоинстанционния съдебен акт е косвен резултат от тази дейност ,по същество решаваща.Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд съгласно разясненията в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС въз основа на задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС , обективирана в ППВС №1/1953 год. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год.

Поради в това трайно установената практиката на ВКС / реш.№ 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. , реш.№ 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о реш. № 264 от 18.12.2013 год. по гр. дело № 915/2012 год., ІV г. о., ГК, реш. № 228 от 01.10.2014 год. по гр. дело № 1060/2014 год., І г. о.,ГК и др.,включително цитираната от касатора съдебна практика ./ споделяна от настоящия съдебен състав , извежда задължение за въззивния съд съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото,доводите и своевременните възражения на страните при разглеждане на спора по същество както и правнорелевантните факти, от които произтича спорното право.

Предвид изложеното , касационната жалба е основателна, Обжалваното решение е валидно и допустимо ,но е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение .

При упражнена от адвокат или адвокат от ЕС възможност по чл. 37 ЗА да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за неизплатени адвокатски възнаграждения и разноски, длъжникът може да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и в последващото исково производство по реда на чл. 422, ал.1 ГПК да направи всички възражения срещу претендираното от адвоката вземане,включително в случай на определянето му по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение на съответния адвокатски съвет. При оспорване на иска съдът не е обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението /в този смисъл решение № 208 от 29.06.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1261/2016 год., ІV г. о., ГК, решение № 271 от 19.05.2025 год. на ВКС по гр. дело № 1107/2024 год., ІV г. о., ГК, решение № 289 от 02.06.2025 год. на ВКС по гр. дело № 1722/2024 год., ІІІ г. о.,ГК/, като при възражение от ответника съдът дължи самостоятелна преценка както по основанието ,така и по размера на претенцията. Определеното по този ред възнаграждение е елемент на облигационно задължение, каквото възниква и от договора 3 за адвокатска услуга, подчинено на правилата установени при неговото определяне.

Въззивният съд неправилно е възприел обратното становище, като не е извършил преценка за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА ,в резултат на което е оставил без обсъждане правните доводи и възражения на ответната община в тази насока. Същите са по спорния предмет, не са били основани на несвоевременно наведени от ответната защита факти(чл.133 ГПК) , по своя характер възраженията са правни и за прилагане на закона,при това се основават на императивна материалноправна норма, за чието прилагане въззивната инстанция следи при решаване на спора по същество. Още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция изцяло,с позоваване на изискванията на закона при определяне на дължимото на адвоката възнаграждение. Без да оспорва същото като определяемо с оглед нормативно установени параметри , включително предвид наличието на Наредба №1/2004г(НМРАВ) която е била приложена от адвокатския съвет, ответникът апелира при произнасянето по спора съдът да има предвид решение от 25.01.2024г по дело С-438 от 2022г на СЕС. След като тези доводи не са съобразени от първоинстанционния съд , за ответната страна не се преклудира възможността като въззивен жалбоподател да ги изложи и поддържа ,да изтъкне задължението за съда „да прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован,но без да се вземат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери”, както е посочено от въззивния жалбоподател . Като не е отговорил на тези доводи с дължима проверка при решаващата си дейност ,въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение .

Иначе правилни са изводите на въззивната инстанция по основния факт,че на адвоката се дължи възнаграждение за извършената работа, налице са и предпоставките на чл. 36, ал.3 ЗА сезираният адвокатски съвет при АК – Пловдив да упражни изключителната си компетентност ,като определи възнаграждение

. Правилно са отхвърлени и правоизключващите възражения на ответника, че предприетите от ищеца правни действия не били в интерес на доверителя. Като адвокат ищецът е бил упълномощен на 04.02.2019 год., след като заповедното производство по ч. гр. дело № 673/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград отдавна е приключило със стабилизиран съдебен акт за вземането срещу ответната община.Не се установява с предприетите процесуални действия по приключилото заповедно производство – депозирана молба за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ,за което е бил сезиран заповедния съд / на основание извън изчерпателно уреденеденото в чл.415, ал.5 ГПК /,с последвало обжалване на актовете на районния съд по допустимостта и основателността на това искане /за последното законът не предвижда ред за обжалване,но въпреки това са депозирани частни жалби /, адвокат Г. Б. доказано да е нарушил правилото да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като се ръководи от върховенството на закона (чл.40, ал.2 ЗА),макар в обжалваното определение №586/10.06.2019г на РС Велинград ,с което искането е разгледано по указание на по- горната инстнация и отхвърлено по същество ,да е изтъкнат чл.3 ГПК и констатиран опит за злоупотреба с право.

4

За съответен на обстоятелствата по делото извод е необходимо да се съобрази ,че при отчитане на извършените от ищеца действия по посоченото дело, с решение № 330/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет - Пловдив по протокол № 18/02.08.2023 г., му е определено на основание чл.36, ал.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 9 469,14 лв. с ДДС. В решението си адвокаткият съвет приема ,че за подаването на молба „на основание чл.415, ал.5 ГПК и няколко частни жалби” по ч. гр. дело № 673/2015 год. по описа на Районен съд – Велинград възнаграждението му следва да се определи според чл.7, ал.2 т.7 от Наредба №1/2004г /в действащата й редакция към 2019г/ ,т.е въз основа на материалния интерес и на база половината от претендираната в заповедното производство парична сума , в случая 318 047,45лева /при възприет материален интерес на делото от 636 094,89лева/ , съответно да се изчисли съгласно чл.7 , ал.2 т.5 от същата наредба , като се начисли и ДДС съгласно чл.§2а от Наредба №1/2004г.