Определение № 2658 от 21.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2658 гр. София, 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.ева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С Разпореждане №10033 от 14.08.2023 год., постановено по НЧХД № 10627/23г. по описа на СРС, НО, 93 състав, на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 вр. чл.81, ал.1 и чл.80 от НПК, е било прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба на Г. А. С. срещу Е.А. – прокурор в СРП.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила молба от Г. С., в която се твърди, че първоинстанционния съд е нарушил правата и законните му интереси, както и че не е изяснена обективната истина. Твърди се, че А. е извършила престъпление от общ характер - лично укривателство.

Софийският градски съд, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното:

Депозираната молба, по същество представляваща жалба срещу цитираното разпореждане, е подадена в законоустановения 7 - мо дневен срок по чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 вр. чл.250 , ал.4 вр. ал. 1, т.1 от НПК, независимо че първоинстанционния съд е посочил неправилно срокът на обжалване като 15 - дневен и съответния ред - по глава 21 от НПК.

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл.250, ал.4 вр. ал.1 от НПК(изм. с ДВ бр.48/2023 год.). В този смисъл и подадената молба е отправена от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимостта произтича от закона, където в чл.

250, ал. 1, т. 1 НПК изрично законодателят е дал възможност на съдията – докладчик в разпоредително заседание да прекрати наказателно производство, без да провежда съдебно следствие.

1

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Разгледана по същество, молбата на С. е неоснователна, поради следните съображения.

Делото пред Софийски районен съд е образувано по тъжба на Г. А. С. срещу Е.А. – прокурор от СРП. Твърди се , че е отказано образуването на наказателно производство и че последния не е уведомяван за спиране на делото. Освен горното от депозираната частна жалба става ясно, че има образувана пр.пр.№43995/2022 год., като тъжителя твърди, че Софийска районна прокуратура се опитва да прикрие извършителите. Иска се прокурор А. да бъде осъдена по чл.294 от НК.

Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на депозираната частна тъжба, е приел че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НК, а подателят не притежава качеството на „лице, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия“, поради което е и прекратил образуваното наказателно производство.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата.

В депозираната от Г. С. тъжба до СРС, липсва описание на обстоятелства по извършване на престъпление, което да се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК . От една страна се сочат действия, които не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление от частен характер, а от друга се твърди осъществяване на престъпление по чл.294 от НК, което е от общ характер, а не от частен такъв.

При осъществяване на правомощието си по чл. 289, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.81, ал.1 и чл.80 от НПК , съдията – докладчик извършва преценката, и ако изначално в тъжбата не е описано престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред от прокуратурата, то същия има правомощие да прекрати образуваното наказателно производство. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за Съда е 2 налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

Въззивният съд, отделно от горното съобрази, че при образуване на ВЧНД, тъжителят не е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 6 лева, съгласно разпоредбата на т. 12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според които при обжалване пред по – горен съд по молби за отмяна по наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер ½ от дължимата такса по т.9 от Тарифа №1 (12 лв). Именно поради това, Г. С. ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 6 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело пред Софийски градски съд. Същият следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 12 лева за образуваното НЧХД пред Софийски районен съд съгласно т.9 от Тарифа №1, събирана от районния съд.

При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се иска ангажирането на наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо конкретно физическо лице.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане №10033 от 14.08.2023 год., постановено по НЧХД № 10627/2023 год. по описа на СРС, НО, 93 състав.

ОСЪЖДА Г. А. С., на основание т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 12 (дванадесет) лева, представляваща държавна такса за образуваното наказателно дело от частен характер, като и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г. А. С., на основание т. 12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6 (шест) лева, представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и 3 сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4