Решение № 11981 от 20.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11981 гр. С., 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С. при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №

20241110160055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т... С.” ЕАД, ЕИК 831....6, срещу М. К.

М., ЕГН **********, и З. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 03.06.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 27897/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, както следва: че М. К.

М. дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1943,26 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,96 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 20,42 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение; че З. С. М. дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1943,26 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,95 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 20,42 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,67 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г. върху цената на извършена услуга за дялово разпределение, дължими за 1 имот – апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, с абонатен № 31.0.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, ап. 42, абонатен № 31.0 за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на претенциите. Твърдят, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочват в отговорите. Излагат доводи, че нямат качеството на клиенти на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в тази връзка излагат съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорват да са обвързани от общите условия на ищеца, като евентуално твърдят, че същите съдържат неравноправни клаузи. Считат, че искът за заплащане на цена на услуга за дялово разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевират доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което обосновават с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочат, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорват доставката на топлинна енергия. Позовават се на решение по адм. д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС.

Поддържат, че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Признават разходите за подгряване на топла вода в имота по показанията на водомера. Твърдят, че Общото събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от 2 доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовават се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговорите на исковата молба. Правят възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовават се на практика на ВАС - решение № 5973/10.05.2010 г., съгласно което начисляването на лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна. Считат, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Въвеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Подпомагащата страна „Н.“ АД не изразява становище по същество.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.05.2024 г. „Т... С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. М. и З. С. М. за следните суми: сумата от 3886,52 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 31.0 – апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 541,91 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 22.04.2024 г., сумата от 40,84 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,34 лв. мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г., сумите се претендират при условията на разделна отговорност, поравно от всеки длъжник. С разпореждане от 03.06.2024 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и сумата от 89,57 лв. - държавна такса и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжниците, които са подали възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото са приети: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том I, рег.

№ 222, дело № 3/2011 г., видно от който на 18.01.2011 г. Петър Сотиров Илиев е продал на М. К. М. и З. С. М. процесния апартамент № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „О. К. 1“, бл. 415, вх. В, ет. 5, със застроена площ от 88,66 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12, с площ от 9,00 кв. м., заедно с 5,733 % идеални части от общите части на сградата, както и съответната идеална част от правото на строеж върху мястото – държавна земя; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 4, том I, рег. № 225, дело № 4/2011 г., видно от който на 18.01.2011 г. в полза на „Емпорики Банк - Б.“ ЕАД е учредена договорна ипотека върху процесния имот за 3 обезпечаване на задълженията на М. К. Маринов и З. С. М. по Договор за ипотечен банков кредит № М 41958-11 от 17.01.2011 г. в размер на общо 30 800 евро за покупка на имота и за други разплащания във връзка с покупката на същия.

От приетото Удостоверение с изх. № 68-00-910(8)/21.07.2014 г. от „Географска информационна система – С.“ ЕООД се установява, че стар адрес – ж. к. „О. к. 1“, ул. „И“, бл. 20-24 се отнася за многофамилна жилищна сграда с три входа, отразена с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с настоящ адрес: ж. к. „О. к.“, бл. 415, с вх. А, вх. Б и вх. В.

Приет е протокол от проведено на 09.05.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „О. к. 1“, бл. 415, вх. В, на което е взето решение да се сключи договор с „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н. инженеринг““ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и е избран представител, който да сключи договора от името на етажната собственост. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния абонатен № 31.0 е положен подпис за Красимир Любенов М..

Представен и приет е договор от 14.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „О. к. 1“, бл. 415, вх. В, като възложител и „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н. инженеринг““ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т... С.“ ЕАД като възложител и „Н.“ АД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна – собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т... С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с Разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 25.03.2025 г., а именно: изравнителни сметки за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г. за абонатен № 31.0 и документи за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия от 09.05.2022 г. и от 30.04.2023 г., касаещи исковия период, издадени на името на М. К. М., носещи подпис за клиент и неоспорени по делото.

От страна на „Т... С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период, както и документи, касаещи абонатната станция и общия топломер в същата.

За установяване доставката и цената на топлинната енергия в хода на производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Н.“ АД.