Решение № 2 от 09.01.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Добрич, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500670 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от О. М. А. от гр.Д. срещу решение №631/22.07.2024 г. по гр.д.

№1610/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивника иск за установяване по отношение на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД,ЕИК 204219357,гр.Д.,че ищецът не дължи на ответника следните вземания-предмет на изпълнителен лист от 28.04.2011 г.,издаден въз основа на заповед за изпълнение №133 от 08.04.2011 г.:-1308,24 лв,представляващи задължение за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида/абонатен номер/ за периода 20.12.2008 г.-31.03.2011 г. на адрес в гр.Д.,ул.“А.** заедно със законната лихва до окончателното плащане;16,66 лвлихва за забава за периода 15.02.2011 г.-31.03.2011 г.,както и 148 лвразноски,от които 28 лв-държавна такса и 120 лв адвокатско възнаграждение,като въззивникът е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация

Д.“

АД сумата от

100 лвюрисконсултско възнаграждение.Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно,като се настоява за отмяната му и уважаване на предявените 1 искове.В мотивите си районният съд приел,че за изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност нямало наведени твърдения от ищеца,поради което съдът не изследвал този период.Горната констатация била неправилна,тъй като с молба вх.№22855/21.12.2023 г. при изправяне нередовностите на исковата молба ищецът бил уточнил предмета на претенциите си и петитума на исковата молба.В т.1 от тази молба било уточнено,че исковите претенции се основават на факта,че от датата на последното изпълнително действие по изп.д.№825/2011 г. на ЧСИ Л.Т. до датата на подаване на исковата молба били изминали повече от 5 години и вземанията били погасени по давност.При изрично позоваване от ищеца на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност изводите на първоинстанционния съд били неправилни и необосновани.Изложени са по същество доводи,че са изминали повече от 5 години от датата на последното изпълнително действие по цитираното изпълнително дело,и се обосновава погасяване на вземанията по давност.Въззивникът претендира сторените от него съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените във въззивната инстанция разноски,вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 29.07.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 08.08.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.08.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими отрицателни установителни искове.По същество е 2 правилно като краен резултат,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1610/2023 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№11601/29.06.2023 г.,уточнена с молба вх.№22855/21.12.2023 г. /на лист 91 от делото на ДРС/,с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 от ГПК от О. М. А. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“А.** срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД,с ЕИК 204219357 и седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Т.М.** за установяване,че ищецът не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от 28.04.2011 г.,издаден по ч.гр.д.№1522/2011 г. на Добричкия районен съд,по повод на който е образувано изп.д.

№20117370400825 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС:

-сума от 1 308,24 лв,представляваща задължение за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида/абонатен номер/ за периода 20.12.2008 г.-31.03.2011 г. на адрес в гр.Д.,ул.“А.**,заедно със законната лихва върху нея от 06.04.2011 г. до окончателното плащане;

-сума от 16,66 лв-лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2011 г.-31.03.2011 г.;

-сума от 148 лв-разноски по ч.гр.д.№1522/2011 г. на Добричкия районен съд,от които 28 лв-държавна такса+преводна такса и 120 лв адвокатско възнаграждение.

В исковата молба и уточняващата я молба от 21.12.2023 г. ищецът О. М.

А. излага,че от датата на последното изпълнително действие по изп.д.

№20117370400825 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС до датата на подаване на настоящата искова молба са изтекли повече от 5 години,през които спрямо него като длъжник не били предприемани никакви изпълнителни действия.Вземанията на ответното дружество били погасени по давност,изтекла именно в рамките на изпълнителния процес /забележка неправилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение,че се претендира само изтекла преди образуване на изпълнителното дело погасителна давност/.

В отговора на исковата молба,депозиран в рамките на срока по чл.131 ал.1 от

ГПК,ответното дружество оспорва исковете като неоснователни.Излага доводи,че спрямо процесните вземания погасителна давност не е изтекла.

3

Исковете-предмет на гр.д.№1610/2023 г. на ДРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело №20117370400825 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №133/08.04.2011 г. по ч.гр.д.№1522/2011 г. на ДРС,въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 28.04.2011 г.Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението О. М.

А.,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по изпълнението „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д..Безспорно за ищеца като длъжник е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение.В случая при справка с книжата по цитираното изпълнително дело се установява,че с постановление от 22.12.2023 г. на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.Този факт не рефлектира върху наличието на правен интерес за ищеца О. А. от търсената защита,доколкото перемпцията не погасява правото на принудително изпълнение и за взискателя съществува възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист.За защита правата на длъжника А. е необходимо установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията по цитирания изпълнителен лист с оглед предотвратяване предприемането на понататъшно принудително изпълнение спрямо него въз основа на същия изпълнителен титул.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Д.

/праводател на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д./ е образувано ч.гр.д.№1522/2011 г. по описа на Районен съд-Добрич и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №133/08.04.2011 г.,с 4 която е разпоредено длъжникът О. М. А. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Д. сумите-предмет на предявените искове.Заповедта е връчена на длъжника А. на 13.04.2011 г.В двуседмичния срок по чл.414 ал.2 от ГПК /в редакция ДВ,бр.59/2007 г./,изтекъл на 27.04.2011 г.,длъжникът А. не е подал възражение срещу заповедта.Такова е подадено след изтичане на срока на 28.04.2011 г. и не е зачетено от заповедния съд.По смисъла на чл.416 ал.1 от ГПК заповедта е влязла в сила и въз основа на същата е издаден процесният изпълнителен лист на 28.04.2011 г.

На 02.06.2011 г. въз основа издадения изпълнителен лист и по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Д. е образувано изпълнително дело №20117370400825 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС.

По смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД при осъществено прекъсване на погасителната давност спрямо вземанията по време на съдебния процес по ч.гр.д.№1522/2011 г. на ДРС след установяване на вземанията с влезлия в сила съдебен акт /заповед за изпълнение/ започва да тече нова погасителна давност,която е всякога пет години според цитираната по-горе разпоредба.Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 28.04.2011 г. и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност,прекъсната с подаването на 02.06.2011 г. от кредитора на молба за образуване на изп.д.

№20117370400825 по описа на ЧСИ Л. Т..Погасителна давност относно вземанията по процесния изпълнителен лист не е текла по време на висящността на горното изпълнително дело до датата 26.06.2015 г.След образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземанията,според постановките на Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г.,което е в сила и е приложимо към момента на образуване на изп.д.№20117370400825 и до датата 26.06.2015 г.,когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо изпълнително производство.Както е прието в решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,превърнало се в константа съдебна практика след постановяването му,тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата /отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г.,и тълкувателните решения,постановени при действието на последващите 5

Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994 г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г.,са задължителни за съдилищата според нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони,като тяхното прилагане и действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези.Законът не е предвидил момент,от който започват да действат тези тълкувателни актове.Правилото е,че когато са издадени по първоначалното тълкуване на правна норма,те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязла в сила.Когато обаче тези актове са приети не за първоначално,а за последващо тълкуване на правна норма,наложено поради промяна в нормата или поради промяна в обществено-икономическите условия,правещи дадено предходно тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт и дали същият има обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е прието,че има хипотези,при които прилагането на новия тълкувателен акт с обратно действие би застрашило правата и интересите на правните субекти,регулирани до момента от задължителните постановки на предходни тълкувателни актове.И според въззивния съд такива хипотези са налице и процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980 г. е прието,че по време на изпълнителното производство давност не тече.С т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,които са били предмет на изпълнителни производства,по които не са предприемани действия за период по-голям от срока на погасителна давност с оглед предходните указания на ППВС от 1980 г.,че погасителна давност по време на висящността на изпълнителния процес не тече.Така би се стигнало до изтичане на давността със задна дата преди момента на постановяване на новото ТР,което би довело до несъобразяване за този минал период на действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по висящи към този момент изпълнителни производства.