Определение № 2856 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Частно касационно гражданско дело № 20258003101607 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. №1172/20.03.2025г. на А. И. К., чрез адв. К. Р., срещу определение №116/25.02.2025г. по в. ч. гр. д. №65/2025г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение №1/02.01.2025г. по гр. д. №1283/2024г. на Силистренския районен съд за прекратяване производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК посочва, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от съществено значение за прилагането на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като формулира следните въпроси:

1."Кои действия на съда следва да се определят като служебни - всички поради самото му присъствие в съдебната зала или само тези, които са свързани с предмета на разглежданото дело и са подчинени на процесуалния закон?";

2."Разпростира ли се функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България върху всички действия на магистрат в съдебна зала, ако са извън предмета на делото?";

3."Може ли да бъде търсена отговорност за извършен деликт в съдебна зала, осъществен от съдия, но извън задълженията му, като съдия, свързани с разпределеното му дело?";

4."Може ли съдът да изразява мнение извън предмета на делото, по отношение на представени му в производството влезли в сила съдебни решения на друг съдебен район, без да е запознат с фактите и доказателствата по тях?".

Жалбоподателят счита, че са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК за допускане 1 на касационен контрол, тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - определение №3594/20.11.2023г. по ч. гр. д.

№2413/2023 г. на ВКС, I г.о. и актовете на Конституционния съд на РБ - решение №17/08.11.2018 г. по к. д. №9/2018 г. на Конституционния съд на РБ, без да формулира конкретен правен въпрос. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение.

С писмения си отговор, ответникът С. Д. изразява становище за недопускане до касационен контрол на обжалваното определение и за неоснователност на жалбата.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявения от А. И. К. срещу С. Т. Д. иск с правно основание чл.

45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните действия и за постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Изложеното от ищеца К. твърдение, че причинените му вреди са от неправомерни действия на ответната страна извън качеството й на съдия, но в хода на съдебните производства по гр. д. № 3489/2018 г. и гр. д. № 95/2023 г. и двете по описа на Добричкия районен съд и същите са излезли извън рамките на функционалния й имунитет, е прието за неоснователно. Съдът е счел, че от изложеното в исковата молба става ясно, че се касае за изявления на съдия Д., направени в съдебни заседания при разглеждане на посочените дела, по които същата е била съдия-докладчик, т.е. за действия на конкретния съдия от Добричкия районен съд, осъществени при изпълнение на служебните му задължения. С оглед установеното, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като е насочен срещу лице, ползващо се с функционален имунитет, съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ и е потвърдил като правилно и законосъобразно определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до 2 касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С посочването от жалбоподателя на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби.

При изложените в обжалваното въззивно определение решаващи мотиви, поставените от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Формулираните въпроси представляват общи и абстрактни питания, които не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт. Изводът за недопустимост на производството е направен при преценката за липса на надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск. Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 КРБ, изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с техните служебни действия про осъществяване на съдебната власт. Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимост на иска. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и при нейната липса, съдът няма право да решава спора по същество, а следва да прекрати делото.

Касаторът не обосновава и наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за недопустимостта на искове за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати, както и във връзка с процесуалната легитимация на страната -практиката е единна и непротиворечива. В този смисъл са определения № 502 от 1.10.09 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на III г. о., № 100 от 5.03.09 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г. о., № 668 от 2.12.09 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. III г. о., № 307 от 18.06.10 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г. о., № 348 от 6.06.2011 г. по ч. гр. д. № 433/10 г. на IV г. о. и др. В случая обжалваното определение на въззивния съд е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, по приложението на която е формирана трайна и еднопосочна съдебна практика, не нуждаеща се от промяна или осъвременяване, и с която обжалваното определение е съобразено, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Въззивното определение не е и очевидно неправилно. За да е налице такъв порок като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена 3 правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави акта си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл.

Следва да се посочи, че процесуалната легитимация се определя от твърдението в исковата молба, а материалноправната - от материалното правоотношение, което се установява от събраните по делото доказателства. В настоящия случай ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на ответника с твърдението, че е претърпял вреди от казаното от нея по време на съдебно заседание, т.е. възприетите от ищеца за обидни и унизителни внушения и изрази са отправени от съдия докато е осъществявал правораздавателна дейност по време на открито съдебно заседание, в което ищецът е участвал лично като страна в производството.

Тъй като функционалният имунитет на магистратите е установен за да се обезпечи функционалната независимост на съдебната власт, в своята трайна съдебна практика Върховният касационен съд последователно приема, че този имунитет е пречка да бъдат предявявани искове срещу съдиите в хипотези, при които правилата на функционалния имунитет намират приложение. Преценката дали такава пречка е налице по заведеното дело трябва да бъде извършвана конкретно, включително с оглед естеството на правото, което се твърди, че е нарушено с действия или актове на представителя на съдебната власт, срещу когото искът е предявен.

Доколкото заявените от касатора обстоятелства съдържат твърдения за поведение на съдията при осъществяване на съдийската му функция, то разпоредбата на чл. 132 Конституцията на Р България намира приложение. Функционалният имунитет на съдиите, уреден в тази разпоредба се преодолява единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Извън тази хипотеза, за вреди от актове на съда, деликтна отговорност носи Държавата, а не отделния съдия. В този смисъл, увредените гражданскоправни субекти не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение за вреди, но не пряко от конкретните длъжностни /физически/ лица, а от съответния държавен орган, като при наличие на конкретните предпоставки отговорността се реализира по реда на ЗОДОВ, или по общия ред на чл. 49 ЗЗД /в този смисъл определение /по чл.274, ал.3 ГПК/ по №4338/01.10.20204г. по г. гр. дело №2529/2024г. на ВКС/, или биха могли да ангажират дисциплинарната отговорност на съдията за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските съдии.

В цитираното от касатора определение №3594/20.11.2023г. по ч. гр. д. №2413/2023г. на ВКС, I г.о. касационно обжалване е допуснато по въпроса относно приложението на функционалния имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституцията на Република България при осъществени с посредничеството на медиите извънпроцесуални изявления на прокурор, целящи защита на независимостта на съдебната власт, до лица, неучастващи в наказателния процес, които съдържат информация за висящи наказателни дела и коментар за обвиняемите /подсъдимите/ по тези дела извън това им процесуално качество. Тъй като твърдяното противоправно поведение в него се изразява в извън-процесуално публично 4 разпространяване на информация от представител на прокуратурата, евентуално нарушаваща презумпцията за невиновност на лица, по отношение на които са били висящи наказателни дела, то предвид различната фактическа обстановка, съдържащите се в него разрешения, не могат да бъдат съобразни по настоящото дело, по което се твърди неправомерно поведение на съдията, изразяващо се в изявления, направени по време на съдебно заседание в хода на разглеждане на иск, страна, по който е бил касаторът.