Решение № 7344 от 24.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32553/2023
- Вид
- Решение № 7344
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 24.04.2025
- Състав
- ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за пощенските услуги
- чл. 85, ал. 1, т. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 85, ал. 4 · Закон за пощенските услуги
- чл. 89, ал. 1 · Закон за пощенските услуги
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7344 гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И.В.Н при участието на секретаря С.Д.К като разгледа докладваното от И.В.Н Гражданско дело № 20231110132553 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „З.Е“ АД, чрез адв. В. Д., срещу „Е.Е“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 405,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № **********/2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.12.2022 г. до 12.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2022 г. „Д.Л“ ООД е изпратил от адрес***** до склад на „В.**“ ЕООД, в гр. К., Промишлена зона – Юг, пратка, съдържаща професионално ресторантьорско оборудване, 1 палет, с тегло от 290 кг., опаковка – 1,20 х 1,20 х 2,05 м. Към датата на изпращане на стоката, същата е била собственост на „В.**“ ЕООД, видно от фактура № ********/23.01.2022 г., издадена от продавача R.I, AG Г.. Стоката е изпратена от „Д.Л“ ООД до получателя „В.**“ ЕООД с куриерска фирма „Е.Е“ ООД с товарителница № ************* от 18.05.2022 г. и договорен ден на доставка следващия ден (19.05.2022 г.). На 19.05.2022 г. при пристигане на стоката в офис на куриера в гр. К. и в присъствието на служители на същия, се установява, че „опаковката на стоката е нарушена, а стоката е надрана“.
Последното е констатирано от служител на ответника и получателя на пратката, като на място е съставен и подписан Констативен протокол – рекламация от 19.05.2022 г. В същия е отбелязано, че „нарушението на опаковката съвпада с повредената част на съдържанието“. Получателят на 1 пратката на „В.**“ ЕООД е уведомил писмено „Д.Л“ ООД за настъпилото събитие, като от своя страна последното дружество е предявило рекламация към куриера. Ищецът твърди, че собственикът на увредената вещ „В.**“ ЕООД е предявил пред застрахователното дружество претенция за изплащане на обезщетение в общ размер на 405,69 лева (левовата равностойност на 207,43 евро), която сума съответства на детайла за подмяна, без ДДС, потвърдена от производителя R.I, AG Г.. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Товари по време на превоз“, с полица № *************** от 07.09.2021 г., със срок на застрахователно покритие от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г., в ищцовото дружество е заведена преписка под щета № **********/2022 г. Описаната повреда по застрахованата стока възлиза на 405,69 лева (левовата равностойност на 207,43 евро), която сума е изплатена по банков път на застрахованото лице „В.**“ ЕООД с преводно нареждане от 20.07.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към ответника по застраховка „Товари по време на превоз“ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на горепосочената сума, но ответникът не е възстановил исковата сума. Обяснява, че ответното дружество е пощенски оператор, а съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случай на изгубени, ограбени или повредени, изцяло или частично вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност на универсалната пощенска услуга по смисъла на параграф 1, т. 18 от ДР, а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в ОУ на договорите с потребителите. На следващо място, сочи, че доколкото при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, то и ответното дружество следва да заплати сумата от 20,96 лева за периода от 09.12.2022 г. (денят, следващ датата на получаване на регресната покана за плащане на посочената сума от „E.E“ ООД) до 12.06.2023 г. (деня, предхождащ подаване на исковата молба в съда). Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на „Е.Е“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК ответникът не се е възползвал от законоустановеното си право да депозира отговор. Със становище от 17.10.2023 г. изразява съображения за неоснователност на исковете. Оспорва твърдението, че застрахованото лице „Д.Л”ООД е претърпяло твърдените вреди в резултат на неизпълнение на договорно задължение на „Е.Е“ ООД по процесния договор за куриерска услуга. Навежда твърдения, че доколкото ответното дружество е оператор на универсални и неуниверсални пощенски услуги, то отношенията между страните се уреждат по правилата на ЗПУ и Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги на ответното дружеството, като в случая били приложими ОУ, приети с решение на КРС 676/23.10.2014 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено 2 следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Основателността на регресната претенция по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК следните правопораждащи факти: вида, характера и размера на причинените от процесния превоз вреди на застрахованата по имуществената застраховка пратка, съдържаща професионално ресторантьорско оборудване; 2. настъпването на изискуемостта на регресното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Страните не спорят, а и същото се установява от представената по делото открита застрахователна полица № *************** от 07.09.2021 г.
„Товари по време на превоз“ (л. 25-26 от делото), че между ЗД „Е.“ АД и „Д.Л“ ООД е сключен договор за имуществено застраховане със срок на валидност: начална дата - 08.09.2021 г. и крайна дата – 07.09.2022 г. с обект на застраховка: всякакви пратки и стоки/обичайни товари, с изключение на взривоопасни стоки и стоки със специфична стойност.
Страните не спорят, а и видно от представената по делото товарителница № ************* (л. 13 от делото) се установява, че на 18.05.2022 г. „Д.Л“ ООД е изпратила до склад на „В.**“ ЕООД един брой колет с тегло от 290 кг., която „Е.Е“ ООД е следвало да достави в срок до 19.05.2022 г.
Не е спорно между страните, че на 15.06.2022 г. „Д.Л“ ООД е изпратено рекламационно писмо на ответното дружество, с което към последното е предявена рекламация за увредена стока на стойност 405,69 лева при извършен транспорт по товарителница № ************* (л. 24 от делото), както и че в отговор на писмото (л. 36 от делото) ответникът е отказал да удовлетвори предявената рекламация, с аргумент, че не носи отговорност за повредата на пратката, тъй като същата е настъпила преди палетизирането на пратката, което е извършено от самия клиент преди приема й от куриер.
С Уведомление за щета КАРГО от 01.07.2022 г. (л. 12 от делото) застрахованото лице „В.**“ ЕООД е поискало заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 19.05.2022 г. застрахователно събитие.
С доклад по щета № ********** от 11.07.2022 г. (л. 31-32 от делото) в полза на „Д.Л“ ООД е определено обезщетение в размер на 405,69 лева, което е заплатено на застрахованото лице с платежно нареждане от 20.07.2022 г. (л.
31-32 от делото), които обстоятелства страните също не оспорват, и които се подкрепят от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Застрахователят е отправил към ответника регресна покана от 06.12.2022 г., получена от последния на 08.08.2022 г., съгласно известие за 3 доставяне (л. 34-35 от делото).
По делото са представени Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Е.Е“ ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги № 0026-01/30.12.2010 г., одобрени с решение № 676/23.10.2014 г. на КРС (л. 61-79 от делото).
По делото са ангажирани свидетелски показания на лицето Н. – управител и собственик на „Д.Л“ ООД, чиито показания съдът кредитира, но свидетелят не дава конкретна информация, която да способства за разкриване на обективната истина, доколкото самият той заявява, че не се занимава с оперативната дейност на дружеството и затова пресъздава не лични впечатления, а косвени такива.
По делото са приети и заключения на вещите лица по допусната съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), които съдът кредитира като логични, безпристрастни, задълбочени и компетентно изготвени. Според вещото лице по СТЕ настъпилите по процесната вещ вреди - увреждане по левия панел на конвектомата, изразяващо се в подбитост могат да настъпят по време на превоза. Според заключението най-вероятна причина за настъпване на уврежданията е незакрепване или недобро уплътнение на товарите, вследствие на което може да се получат разстояния между тях и под въздействие на амплитудата на движение на подвижния състав, същите да се разместят и паднат или да настъпи удар от друг товар.
Вещото лице сочи, че за възстановяване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на произшествието е необходима сумата от 576,84 лева.
Според заключението по допуснатата ССчЕ на 07.09.2021 г. между „ЗД Е.“ АД и Д.Л ООД е сключена открита застраховка “Товари по време на превоз” със срок на покритие от 08.09.2021 г. - 07.09.2022 г., а за конкретната доставка има сключено искане за сключване на застраховка „Товари по време на превоз” със срок на покритие от 18.05.2022 г. до 19.05.2022г., обект на покритие: ресторантьорско оборудване с превозен документ “Eконт товарителница ************* от 18.05.2022 г.”. Вещото лице сочи, че застрахователната премия за 2022 г. е в общ размер от 2137,59 лева, платена чрез седем вноски.
На 20.07.2022 г. е постъпило плащане по банкова сметка на “В.**” ЕООД с IBAN: ******* на стойност 405,69 лева с основание на превода “**********”.
С оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че в срока на действие на застрахователното правоотношение между ищеца и третото застраховано лице на (18.05.2022 г.), и при превоза на процесната стока е настъпило застрахователно събитие, за което е определено обезщетение в размер на 405,69 лева, което е заплатено от ищеца, в качеството му на застраховател, в полза на третото застраховано лице - „Д.Л“ ООД. Следователно въз основа на тези факти се налага извод, че за „ЗД Е.“ АД като застраховател на процесния товар по застраховка „Товари по време на превоз“ е възникнало на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ регресно вземане срещу причинителя на вредите - „Е.Е“ ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че основният спорен по делото въпрос е дали процесните вреди са настъпили в резултат на неизпълнение на договорно задължение на ответника, както и 4 какъв е техният размер.
В случая предмет да исковата претенция е платеното застрахователно обезщетение за вредите на застрахования собственик на стоки, причинени от ответника във връзка с изпълнението на сключения между последните договор за куриерски услуги. Поради това размерът на претендираното от застрахователя вземане е обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение на „Д.Л“ ООД във връзка с изпълнението на договора за куриерски услуги.