Решение № 1311 от 06.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. Перник, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720103906 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба на Б. Й. К. срещу „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че, като наследник на Т.Б.М., поради погасяване по давност, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2752,44 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 629,35 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012г., сумата от 467, 64 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9441/2012 г. на Пернишкия районен съд.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно представено удостоверение за наследници с изх. № 1566 от 13.12.21 г. единствен наследник на Т.Б.М. е Б. Й. К..

Видно от представената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7336 от 18.12.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 9441/2012 г. по описа на РС-Перник, е разпоредено длъжникът Т.Б.М. да заплати на ответното дружество на 2752,44 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до 1 окончателното й изплащане, сумата от 629,35 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012г., сумата от 467, 64 лева – разноски по делото. Представен е изпълнителен лист от 31.01.2013г. за посочените суми, издаден след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.

Установява се от представеното изп. дело № 0237/13 г. по описа на ЧСИ С.Д., че въз основа на посочения изп. лист от 31.01.2013г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от 22.04.2013г. е образувано същото срещу Т.Б.М., като в молбата взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи.

Изпращано е съобщение до Национална агенция по приходите за установяване размера на публичните задължения на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 15.10.2013 г. изп. дело е присъединено към изп. дело № 159/2013 г., като СИ е разпоредил да се изпрати съобщение до РУСО, че запорът продължава да се изпълнява и за погасяване задълженията по присъединеното дело.

Върху гърба на изп. лист няма отбелязвания за постъпили суми, няма и други данни в тази насока по делото.

С молба от 20.05.2016 г. на взискателя „ Топлофикация Перник“ АД е поискано да се извърши справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов или приравнен на него доход на длъжника и при установяване на такъв да се наложи запор.

С молба от 13.03.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

Последващи действия не са предприети.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване недължимост на вземане, като се основават на факти, настъпили след съдебното му установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.

В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.

Към 22.04.2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на 2

ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.

№ 2382/2017 г. на ВКС/, какъвто не е настоящият случай. След молбата за образуване на изп. дело от 22.04.2013 г. в продължение на 2 години взискателят е бездействал, като няма осъществявани успешни изп. действия в този период, което да обоснове бездействието му, поради което е настъпила перемция на 23.04.2015 г. Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..

В случая по изложените по-горе съображения новият давностен срок е започнал да тече от 23.04.2015г.,

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде 3 квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

/решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./.

Давностния срок е прекъснат веднъж с искането за налагане на запор върху вземания за трудово възнаграждение с молбата от 20.05.2016г., а след това с искането за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника с молба от 13.03.2017 г.. След тази дата до предявяване на иска не са предприемани действия, годни да прекъснат давността и петгодишният срок за принудително събиране на вземането е изтекъл, поради което предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищеца имат право на разноски, както следва такса за копие на изп. дело 24 лв., ДТ в размер на 153,97 лв., и адв. възнаграждение в размер на 520,00, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие или общо 697,97 лв.. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минимален размер съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, като наследник на Т.Б.М., сумата в размер на 2752,44 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 629,35 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012г., сумата от 467, 64 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 9441/2012 г. на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес ********** сумата в размер на 697,97 /шестстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща 4 разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5