Решение № 590 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2013/2024
- Вид
- Решение № 590
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 11.02.2026
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 590 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330102013 по описа за 2024 година
Производството е образувано по трудов спор за отмяна на дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № ***** от **** г. на ***** на НЗОК, с която на ищцата Й. М. К., в качеството на **** на РЗОК-Пловдив, е наложено наказание „****“. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на други трудови задължения по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, изразяващо се в подписване на Допълнително споразумение № **** г. с УМБАЛ *****, без да е проверено надлежно наличието на изискуемата допълнителна квалификация за лекари по специалност „*****“ за работа по Клинични пътеки (КП) № *** и КП № ***.Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв, в който се излагат съображения за неоснователност на иска. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, изложени от страните, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН И ДОКАЗАН на следните основания:
Процесната заповед е незаконосъобразна по две основни линии: липса на доказаност на вмененото нарушение и допуснати нарушения на процедурата 1 по индивидуализация на наказанието.
Не се доказа по безспорен начин, че ищцата е извършила вмененото дисциплинарно нарушение. Напротив, събраните по делото доказателства установяват, че ищцата е изпълнила своите задължения добросъвестно и превантивно, като е действала в интерес на работодателя. От представените Протокол № **** г. и Доклад вх. № **** г. се установява, че тя е разпоредила извършване на проверка на място от специализирана комисия на РЗОК, която е констатирала, че представените документи от лечебното заведение (ЛЗ) отговарят на общите и специалните условия на Националния рамков договор (НРД).
Най-важното е, че допълнителното споразумение е сключено въз основа на Декларация от страна на ***** на ЛЗ, че дейностите по спорните клинични пътеки няма да бъдат изпълнявани и отчитани пред НЗОК, докато лекарите не придобият съответните удостоверения. С подписването на договора под това условие, ищцата е гарантирала, че няма да настъпят никакви вредни последици за бюджета на НЗОК, тъй като неправомерни плащания са били предотвратени още преди потенциалното им възникване.
Следователно, липсва обективно деяние на неизпълнение, което да е довело до негативен резултат. При липсата на настъпила вреда и при доказаното превантивно и защитно поведение на ищцата, съдът приема, че липсва субективният елемент– който е задължителна предпоставка за реализиране на дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда.
Това се подкрепя и от последващ Протокол № ***** г., издаден от служители на НЗОК-София, който изрично е констатирал съответствие на ЛЗ с нормативните изисквания и липса на допуснати нарушения от страна на РЗОК-Пловдив. Този ключов за изхода на спора факт не е взет предвид от наказващия орган при издаването на обжалваната заповед, което я прави необоснована и неправилна.
Нарушение на принципа за индивидуализация на наказанието Дори да се приеме, че е допуснат някакъв формален пропуск, наказващият орган е нарушил императивното изискване на чл. 189, ал. 1 от КТ. При определяне на наказанието, той не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника или служителя.
2
Липсата на каквито и да е вредни последици, както и безупречното трудово досие на ищцата, липсата на предишни наказания и високата атестационна оценка не са взети предвид от ответника. Налагането на второто по тежест дисциплинарно наказание – „****“ – при толкова ниска степен на опасност от вредни последици и при отсъствие на вреда, е явно несъразмерно и представлява грубо нарушение на принципа за пропорционалност, залегнал в трудовото законодателство. Наказващият орган не е съобразил значимостта на твърдяното неизпълнение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, съгласно трайната съдебна практика на ВКС.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваната Заповед № *****/**** г. е издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменена изцяло. Присъждането на направените по делото разноски е на основание чл. 359 от КТ, във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***** от **** г. на ***** на Националната здравноосигурителна каса, с която на Й. М. К. е наложено дисциплинарно наказание „****“ на основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ, във връзка с чл. 188КТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
ЕИК 121858220 да заплати на Й. М. К., ЕГН ********** сумата от 639 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 52 евро ,представляваща държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3