Решение № 68 от 10.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ямбол, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Ж.а

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря М. П. К. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252300600183 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И.

К. Й., депозирана чрез защитника му адв.П. М., против присъда № 6/2.04.2025г. постановена по нчхд № 67/2024г.по описа на Районен съдТополовград.

С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим Й. е признат за виновен в това, че на **.**.****г., около 21,30часа, в лек автомобил, марка „**** ****“ с рег. № **** **, в близост до дом в с.****, общ.****** на ул.“Г.

Д.“ № ** е причинил лека телесна повреда на Г. Д. Ж. с ЕГН ********** от с.****, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на главата, като по този начин е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание 1 глоба в размер на 2000лева.

Подс.Й. е признат за невиновен в това, да е причинил оток и кръвонасядане по дясна ушна мида на Г. Д. Ж. и е оправдан по обвинението в тази му част.

Подс.Й. е осъден да заплати на Г. Д. Ж., сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск от Г. Ж. против И. Й. за разликата над 1500 лева, до претендирания размер от 3000 лева.

И. Й. е осъден да заплати на Г. Ж. направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 406лв., както и по сметка на РС- Тополовград сумата от 60 лв. представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

В жалбата на въззивникът- подсъдим се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като събраните на съдебното следствие доказателства не са достатъчни за да се установи по безспорен и несъмнен начин вината на подсъдимия. Правят се две алтернативни исканияза отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение или за изменение на присъдата, като се намали размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим, участва лично и със защитник адвокат П. М., чрез който поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения. Твърди се, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин авторството на травматичните увреждания на частния тъжител, тъй като в рамките на 30 минути той е участвал в три сбивания.

Въззиваемият- частен тъжител участва в съдебно заседание лично и с повереник адвокат П. М., чрез който оспорва жалбата и прави искане въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Прави се и искане за присъждане на направените разноски на въззивната инстанция.

ОС-Ямбол след като обсъди доводите във възззивнана жалба, пледоариите на защитника на подсъдимия и на повереника на частния тъжител, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Призводството по делото е второ по ред след отмяна на първата присъда 2 от ОС-Ямбол, поради допуснати процесуални нарушения от районния съд, изразяващи се в нарушаване правото на защита на подсъдимия. При първото разглеждане на делото е постановена присъда № 4/14.03.2024г., по нчхд № 86/ 2023г. на РС- Тополовград, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лева. Гражданският иск е уважен в размер на 2000лева и е отхвърлен за разликата до 3000лева, както и са присъдени на тъжителя всички направени от него разноски. С решение № 99/26.07.2024г.по внчхд № 172/24г.на ОС-Ямбол присъдата е отменена и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане е постановена процесната присъда предмет на настоящата въззивна проверка.

Жалбата на подс.Й. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество същата е частично основателна, но не по съображенията изложени в нея.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.

Безспорно е установено, че вечерта на **.**.****г.частния тъжител Г. Ж. управлявал лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег.№ * **** **, в посока от с.**** към манастир „**** ****“. Достигайки до разклона към манастира се разминал с насрещно движещ се автомобил, марка „***“, управляван от св.Н. С., а на предната дясна седалка се намирала св.М. И., с която частния тъжител имал преди време интимна връзка. При разминаването и двата автомобила били с включени дълги светлини, което станало повод частния тъжител и св.С. да спрат автомобилите и да си нанесат взаимно удари.

След като преустановили побоя и двамата потеглили с автомобилите си към село ****, като св.С. се обадил на брат си П. и на братовчед си подс.И. Й., казвайки им да имат готовност да се бият. Частния тъжител от своя страна се обадил на свидетелите П. П. и В. Т. за да им съобщи за инцидента, както и да са в готовност да му помогнат. Движейки се към с.**** двамата водачи на автомобилите се преследвали взаимно, като към гонката се присъединил и 3 брата на св.Н. С.. Трите автомобила спрели в с.**** на ул.“Г. Д.“ в близост до дом № **, където пристигнал и подсъдимия Г. Ж.. Св.Н. С. започнал да блъска с ръка по прозореца на автомобила на частния тъжител, а подсъдимият отворил предната лява врата на автомобила на тъжителя и с предварително подготвена дървена бухалка му нанесъл няколко удара в областта на главата на Г. Ж.. Нанасянето на ударите са видени от свидетелите П. П. и В. Т..

Г. Ж. посетил съдебен лекар на **.**.****г. за освидетелстване. От приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение № **-*/****г.е видно, че при извършения преглед е установено следното: оток и кръвонасядане на лява скулна област на лицето и външния нос. Оток, кръвонасядане и разкъсно- контузни рани по горната устна. Контузия на горна зъбна редица. Оток и кръвонасядане на дясната ушна мида и лявата подбедрица. Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин както съобщава пострадалия, т.е. от удари с бухалка. Травматичните увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е.лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.

На съдебното следствие е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р М. Б., от която е видно, че на Г. Ж. е било причинено кръвонасядане с линейна форма по горно- вътрешната повърхност на лявата скула, оток и линейно кръвонасядане на лявата страна наноса, оток и кръвонасядане по горната устна, дъговидна разкъсно- контузна рана по горната устна, три разкъсно- контузни рани в областта на лигавицата на горната устна, оток и кръвонасядзане на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане в областта на лявата подбедрица в средната й трета и контузия на предните горни зъби.

Описаните увреждания са причинени по механизма на удар и или притискане с или върху твърд тъп предмет. Увреждания в областта на лицето най- вероятно са причинени от два удара. Уврежданията на ушната мида и подбедрицата са причинени от трети и четвърти удар.

Същата фактическа обстановка е приета и от районния съд, като същата напълно кореспондира със събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, като ги е обсъдил 4 поотделно и ги е съпоставил помежду им, което се споделя от въззивната инстанция.

По отношение авторството на деянието:

Районният съд правилно и обосновано е приел за безспорно доказано от събраните гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Правилно и обосновано са кредитирани показанията на свидетелите П. П. и В. Т., които са били на достатъчно близко разстояние и са видели, че подсъдимият е нанася на частния тъжител удари с бухалка или дървена пръчка в областта на главата, след което лицето на Ж. било окървавено в областта на устата и носа. Свидетелите не са участвали в инцидента, поради което правилно е прието, че същите не са заинтерисовани от изхода на делото и пресъздават обективно видяното. Съдът не кредитира показанията на св.Н. С., който сочи че той и частния тъжител са си разменяли удари, както и че подсъдимият не е нанасял удари на Г. Ж., тъй като същите са взаимно противоречиви и не кореспондират с показанията на св.П. и св.Т., на които се дава пълна вяра. След прочитане на показанията му дадени при първото разглеждане на делото свидетелят променя първоначалното си твърдение, че подсъдимият не е удрял тъжителя, като сочи, че не е видял И. да удря Г.. Т.е.същия не изключва нанасянето на удари, но твърди, че „не е видял“, което опровергава първоначалното му твърдение. Св.М. И. подробно обяснява побоя между Н. С. и Г. Ж. в района на кръстовището за манастира „**** ****“, като твърди, че не е видяла дали подсъдимият е нанесъл удари на тъжителя. Сочи единствено, че е свидетел на предаването на дървената бухалка от подсъдимия на служителите на полицията. Правилно е прието, че свидетелите Н. С. и М. И. са в близки отношения с подсъдимия и поради това не пресъздават обективно фактите свързани с неговите действия.

Съдът счита, че посочените доказателства на достатъчни за да се направи извод, че подсъдимият е причинил на частния тъжител телесни увреждания, чрез нанасяне на удари с дървена бухалка. Свидетелите очевидци П. П. и В. Т. са видели нанасянето на ударите от страна на подсъдимия към пострадалия, а след това и окървавеното му лице, което е достатъчно да се приеме, че процесните телесни увреждания са причинени от подсъдимия, а не от предходните сбивания на пострадалия със св.Н. С..

Вида и характера на уврежданията са установени от приложеното по 5 делото съдебномедицинско удостоверение, от заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание. В подкрепа на посочените доказателства са и показанията на св.Д.- медицински фелдшер, който пръв е установил уврежданията по Г. Ж., както и показанията на Д. Ж.- баща на частния тъжител.

От приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подс.И. Й. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал., НК, тъй като на инкриминираната дата и място е причинил на Г. Ж. лека телесна повреда изразяваща се в оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето и външния нос, оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по горната устна на устата, контузия на горна зъбна редица, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на главата, като по този начин е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия от обективна страна, тъй като същия, чрез нанасяне на няколко удара с дървена бухалка в областта на лицето на Г. Ж. му е причинил процесните телесни увреждания. Характерът на телесната повреда е установен по безспорен и несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като в тази насока съдът споделя доводите на първата инстанция и е ненужно да ги преповтаря.