Решение № 79 от 11.06.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 89/2026
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. В., 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АМП
Членове:
ВЙМ
ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20261300500089 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от М. И. Д. ЕГН: **********, с постоянен адрес град В. ул.*** чрез адвокат ИС А. от Адв.колегия В., с адрес на кантората град В. ул.***, тел. ***, против РЕШЕНИЕ № 623/ 20.11.2025 г. по гражданско дело № 2668/2024 на ВРС.
Поддържа , че Решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необосновано.
Твърди се , че правилно е установената в исковата молба фактическа обстановка, а именно че на
02.12.2016 г. ищцата М. И. Д. е прехвърлила на ответника Л. Е. А. процесния недвижим имот, при посочена в нотариалния акт сума в размер на 5000 лева.Сумата не й е била платена, за което са разпитани доведени от ищцата свидетели. Ответникът е казал че ще изпрати парите от чужбина и тя да си запази ключа от имота, като го ползва за свои нужди.
От обективна страна и поради това,
1 че е очаквала плащане от ответника, ищцата не му е предала ключовете и продължила да посещава имота и да се грижи за него, с увереността, че имота си е останал нейн, щом не й е платен, демонстрирала е достъпа до имота, а същевременно никой не е виждал ответника в имота през изминалите повече от осем години.
Ищцата поддържа пред съда отрицателен факт - че при изповядване на сделката никаква сума не й е била платена, а ответникът обещал че като се върне във Францияще започне да й изпраща пари и ще ги изплаща по 1000 лева. Понеже се намирали в близки роднински отношения ищцата имала доверие на ответника и се подписала в нотариалния акт, за да се осъществи сделката, но така и не си получила парите.
Многократно търсела възможност да получи парите, но ответникът преустановил контактите. От закупуването на имота никой не го е виждал, ищцата продължава да държи ключовете да има достъп до имота да идва и да се грижи за него, да обработва, почиства и поддържа двора. Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните две свидетелки, които живеят в селото и са съседи на имота, познават ищцата и общуват с нея и им се оплаквала, че не си е получила парите за имота.
Действията на ищцата да продължава да свои имота и да се грижи за него като свой са свързани с нейното убеждение, че ответникът се е дезинтересирал от имота, защото не го плаща и не го ползва и посещава. Ищцата ключове от имота не е предавала, никой не я гонил или отстранявал от имота и тя си е останала да го ползва защото ответникът е злоупотребил с нейното доверие и не е платил имота.
Твърди се, че при горната фактическа обстановка, тя е продължила да осъществява от обективна и субективна страна владение върху имота, т.е фактическа власт с намерение на собственик. Това владение тя е имала върху имота до нотариалната сделка с ответника, но то и след сделката не е било преустановено, поради горните основания, независимо от формалната доказателствена сила на нотариалния акт.
Твърди се , че в нейна полза е изтекла кратката придобивна давност като добросъвестен владелец и формалното право на собственост на ответника върху имота се е погасило и преустановило поради изтичането на този давностен срок. Ищцата не е прекъсвала своето владение и ползване върху имота с намерение на собственик, никога не е предавала имота на ответника и 2 той никога не го е ползвал, тя е запазила тези си правомощия със субективното намерение, че остава в имота докато той й бъде платен, което не е сторено, поради което тя и до момента счита имота за свой собствен, никой не я гони и никой не й оспорва имота и всички знаят, че не й е платен и тя си е останала в него.
Ответната страна не е посочила никакви доказателства в оспорване на иска, нито е доказано че ответникът е платил цената на имота.
Предвид на изложеното моли Съда да постанови решение, с което отмени решението на ВРС и постанови друго по същество на спора, с което уважи предявения иск и постанови, че ищцата е собственик на процесния имот.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от адвокат Р. Д. особен представител на Л. Е. А., в който оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна . Твърди се, че във въззивната жалба не се посочват допуснати нарушения при постановяването на решението, а се развива тезата, че не й е платена продажната цена. Сочи се, че самата жалбоподателка е заявила при съставянето на нотариалния акт за продажба, че е получила напълно и в брой договореното сума от 5 000 лева от купувача, като едва сега след 8 години развива тезата, че не е платено и било договорено разсрочено плащане за имота. За тези нейни твърдения нямало доказателства, както писмени, така и гласни, тъй като разпитаните свидетелки пред първата инстанция заявили, че това обстоятелство са го чули от нея.Обстоятелството, че тя е косила двора и била поддържала имота, като е не ясно в какво се изразява тази поддръжка е водене на чужда работа без пълномощие. Същата няма право след като е продала имота и знае, че е чужд имот да продължава да се грижи.В момента жалбоподателката без правно основание държи имота. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняваното лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи и ползва имота и да противопостави тази промяна на собственика, за да придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене на имота следва да бъде упражнявана явно и да се знае от собственика /Решение №41 от 26.02.2016 година на ВКС по гр.дело №4951/2015 година на I гр.отд./.
Моли Съда да отхвърли подадената жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано.
3
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното : Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
Установи се по делото, че с Решение № 623/ 20.11.2025 г. по гражданско дело № 2668/2024 ВРС. е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. И. Д. от гр. В. против Л. Е.
А. от с. Покрайна, общ. В., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 411 (четиристотин и единадесети) в квартал 55 (петдесет и пети) по кадастралния план на село Покрайна, община В., целият с площ от 1223 кв.м. (хиляда двеста двадесет и три квадратни метра), за който съгласно застроителния и регулационен план на същото село са отредени парцел (УПИ) 11-411 (втори за четиристотин и единадесети) и парцел (УПИ) Ш-411 (трети за четиристотин и единадесети), двата в квартал 55 (петдесет и пети) с неприложена регулация, ведно с построената в поземления имот едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 74,00 кв.м. (седемдесет и четири квадратни метра), до съседи на имота: от север улица и площад, от изток парцел (УПИ) 1Уобщински, от югоизток поземлен имот № 413 на Каравел Ангелов Тодоров, от юг поземлен имот № 412 на Виктория Цветкова Вълчева, и от запад поземлен имот № 410 на Цветанка Тодорова Арминова, с административен адрес с.
Покрайна, общ. В., ул. „Шеста“ № 14, както предявеното искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за покупко - продажба на 4 недвижим имот № 51, том II, рег. № 2762, дело № 185 от 2016 г. на нотариус АА, вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер 488.
Прието е за установено, че от представения нотариален акт № 51, том II, рег.
№ 2762, дело № 185 от 2016 г. на нотариус АА с район на действие Районен съд - В., ищцата М. И. Д. е продала на ответника Л. Е. А. процесния недвижим имот при продажната цена от 5000 /пет хиляди/ лева , която е изплатена от купувача на продавача в деня на сделката - 02.12.2016 г.
По делото са разпитани свидетелите ЕММ и М.на РТ, които установяват факти и обстоятелства, които не са възприели лично, а чрез ищцата, която им ги разказала.
Ищцата е предявила положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване на правото си на собственост върху недвижим имот против лицето, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот.Тежестта на доказване по този иск е на ищцата по делото, която следва да установи правото си на собственост на соченото от нея основание.
Според нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Ищцата се позовава на добросъвестно владение и изтекла в нейна полза кратка придобивна давност от 5 години.
За да се приеме, че е налице добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС владелецът трябва да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена.
За да се трансформира фактическа власт твърдяна от ищцата във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
Събраните по делото доказателства не установяват предаване на владението на правно основание, годно да направи ищцата собственик.
5
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допуснато обаче съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното :
Исковата молба е предявена пред В.ски Районен съд на 01.11.2024г.
Разпореждането по чл.131 от ГПк до ответника е оформено с дата02.01.2025г., като е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено и по данни на съседи живее в чужбина. След проведена процедура по чл.47 ГПК е определен адвокат за особен представител на ответната страна, на разноски на ищеца. Назначена е А. Д., която е представлявала ответника.
По гражданско дело № 2668 /24г е постановено Решение № 623 на ВдРС от 20.11.2025г.
На 13.01.2026г. е постъпила и въззивна жалба по делото от М. И. Д. чрез А.
А. и отговор на въззивна жалба от А. Д. . При извършена служебна справка пред въззивната инстанция, във връзка с призоваване на ответника Л. Е. А.
/стр. 38 по делото /се установи, че лицето е починало на 08.03.2025г., т.е. по време на съдебното производство пред В.ски районен съд, преди постановяване на обжалваното съдебно решение № 623 /20.11.2025г.
Жалбоподателката е подала молба за оттегляне на въззивната жалба, която е оставена без уважение от Окръжен съд-гр.В., поради това, че по делото е постановено недопустимо решение.
От изложеното следва, че първоинстанционният съд разгледал делото и постановил обжалваното решение при участие на страна, загубила процесуалната си правоспособност на 08.03.2025. още преди първото по делото съдебно заседание от производството на делото пред ВдРС.
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда, пред който делото е висящо.
Разпечатката съдържа 50 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2854aeb9-5580-4ab5-9d36-b56d4557170d