Решение № 3090 от 29.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5123/2023
- Вид
- Решение № 3090
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3090 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231110205123 по описа за 2023 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 5123 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Г. срещу Наказателно постановление № 23-4332001593/09.02.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на С. С. Г.****** са наложени административни наказания, както следва: по т.1-Глоба в размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДП, за нарушение на чл.
40, ал.2 от ЗДП и по т.2-Глоба в размер на 500 (петстотин) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от Шест месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В жалбата се релевират доводи, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложен е аргумент за пропуск от страна на АНО да извърши всестранна проверка на доказателствата. По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното НП.
1
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2023 г. около 16.00 часа мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР-акт. П. С. посетил по сигнал заедно с колегата си М. Т. реализирано ПТП в гр. София, ул“Ивелин Димитров“ срещу № 20. На място бил установен водачът *** и товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, катастрофирал в пожарен кран. При извършената проверка проверяващите служители на ОПП-СДВР констатирали, че водачът Ст. Г. се е движил в гр. София, ул“Ивелин Димитров“ с посока от ул.“420“ към ул“Димитър Сагаев“ и срещу № 20 поради неосигурена маневра заден ход е реализирал ПТП в намащия се зад него метален пожарен кран. На място полицейските служители тествали водача С. Г. за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер 7510" с фабричен номер AR NJ 0024, като отчетеният резултат бил 0, 74 промила в издишания въздух (проба № 3544). Св. М.Т. съставил Протокол за ПТП и скица на произшествието. Водъчът попълнил декларация, в която отразил, че е самокатастрофирал. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 13051 с отбелязване, че следва да се яви в УМБАЛ "Св. Анна" в указания срок от 45 минути след връчване на талона срещу подпис. Жалбоподателят се явил в указаното лечебно заведение и в 19,45часа на същата дата дал кръв за анализ( с отчетен 0промила наличие на алкохол).
За констатациите от извършената проверка акт. П. С. съставил АУАН с бланков № 760384/26.01.2023г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП и чл. 40, ал. 2 от ЗДП. Съставеният акт бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН спрямо ж-ля било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от гласните и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК-показанията на акт. П.С. и на св. М. Т.; Протокол за ПТП; Скиеца на ПТП; справка-картон на водача; Талон за медицинско изследване № 13051; Разпечатка от паметта на техническото средство; Заповед № 8121-К13170/29.10.2019 г., Заповед № 8121 З-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН, Заповед № 513з3282/24.04.2019 г. на директор СДВР и др.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели като обективни, ясни и последователни. Свидетелите са единодушни относно причината за посещение на мястото на произшествието, извършената проверка на водача, констатациите относно реализираното ПТп и отчетения резултат от издишания въздух при тестването с дрегер, както и издаването на талон за медицинско изследване.
От приложения към материалите на делото талон за медицинско изследване се 2 установява, че същият е бил връчен на жалбоподателя С. Г. срещу подпис на 26.01.23г. в 18.00часа. Анализът на кръвта бил извършен в УМБАЛ“Св.Анна“ на 26.01.21г. в 19.45часа.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе фактическа обстановка, установена както въз основа от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДП, така и от показанията на свидетелите, така и от приобщените писмени доказателства, не беше оборена от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиеви, покарид което не се налага съотнасянето им и отделното обсъждане.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазени са изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Относно нарушението по т.1 на НП:
Съгласно нормата на чл.40, ал.2 от ЗДП- по време на движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Констатациите в АУАН и НП се установиха категорично въз основа обсъдената доказателствена съвкупност. Въз основа на показанията на разпитаните полицейски служители-акт. С. и св. Т., и писмените доказателства по делото-Протокол за ПТП, скица на произшествие, декларация от водача, съдът прие за доказано, че на посочените време и място - на 26.01.2023 г., около 16:00 часа ж-лят като водач на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е извършил движение на заден ход и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното МПС, като е реализирал ПТП-то поради това, те не е изпълнил задължението си съобразно правилото на чл. 40, ал.2 от ЗДП. С описаното водачът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при извършената маневра и да причини ПТП.
Съдът прие, че нарушението е извършено от водача на МПС-то виновно, при форма на вината непредпазливост /небрежност/, доколкото не е предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл, извършвайки движението на заден ход, да наблюдава непрекъснато пътя зад управляваното МПС, или алтернативно да осигури лице, което да му сигнализира за 3 опасности. Като не го е строил, при наличието на обективна и субективна възможност, е реализирал процесното ПТП.
Разпоредбата на чл.183, ал.2, т. 11 от ЗДП предвижда налагане на наказание-глоба в размер на 20 (двадесет) лева. Доколкото санкцията е определена в закона в абсолютен размер, съответстващ на наложения в случая от страна на АНО, за съда не съществува възможност да я измени, с оглед на което наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила.
Относно нарушението по т. 2 на НП:
Вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото му на защита. При извършената проверка съдът намира, че в хода на адм.-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол над 0, 5 промила, наркотици или други упойващи вещества. От обективна страна, безспорно бе установено, че на посочената в АУАН и в НП дата 26.01.2023 г. около 16: 00 часа жалбоподателят С. Г. е управлявал товарния автомобил "Ситроен“ с рег. № **** като концентрацията на алкохол в кръвта му е надхвърляла законово допустимия минимум от 0, 5 промила, а именно- 0,74 промила, установена по надлежния за това ред, като са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Водачът съобразно правилото на чл. 4, ал.1 от Наредба №1 е тестван, като нормата регламентира, че :„ В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС....“ .Спазено е и изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според което при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, контролният орган попълва и Талон за изследване по образец. На водача е разяснена процедурата и възможността да му бъде направено медицинско изследване. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В процесния случай водамът видно от изготвения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, се е явил в УМБАЛ“св.АНН“ като му е взета кръв 4 на 26.01.23г. в 19.45часа, което се явява в разрез с указаното време за явяване и вземане на кръв, поради което не следва да бъде кредитиран отчетеният резултат от нула промила алкохол в кръвта, и съответно- концентрацията на алкохол в кръвта му правилно е установена съгласно показанията на техническото средство.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно, при формата на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал че е забранено да управлява МПС под въздействие на алкохол, съзнавал е и обстоятелството, че е употребил такъв и въпреки това е управлявал процесното МПС.
Съгласно санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП : “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лева.“ Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите. По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното НП е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено и по т.2.
Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2853ff99-268c-4cb5-b3e8-f69c8e7fa298