Решение № 75 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000014 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Приети са за общо разглеждане въззивна жалба, подадена от името на Д. М. Ш. срещу решение № 376 от 06.10.2025 г. по електронно дело № 20243100900661(ТД 661/2024 г.) на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен частичния му иск, предявен срещу ПРОГРЕС ПЕРФЕКТ ДИЗАЙН ЕООД за присъждане на сума 13293.59 евро(превалутирани 26000 лева), представляваща част от обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор за изработване на екзекутивна документация, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и частна въззивна жалба срещу определение № 1740/28.11.2025 г. по същото търговско дело, с което е отхвърлено искането на същата страна за изменение на същото решение в частта, с която на ищеца по отхвърлена претенция са били възложени прекомерни разноски в размер на 2505.33 евро (превалутирани 4900 лева).

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрол върху двата обжалвани акта са разгледани в определение №36/28.01.2026г., ведно с доклада на изложените подробни оплаквания и оспорвания на насрещните страни.

І. по въззивната жалба:

Въззивникът Д. М. Ш., чрез адв. И., като възложител, предявил претенцията за компенсаторно обезщетение по договора за изработка, излага оплаквания за неправилно установени факти при превратна преценка на 1 събраните доказателства и тълкуването на съдържанието на дължимата от изпълнителя престация. Оспорва се обосновката на извода за ограничаване на възлагането до фактическо изготвяне на екзекутивна документация, като въззивникът счита, че съдът необосновано е пренебрегнал както съдържание на уговорката, предвиждаща окончателно плащане след постигане на нужния на възложителя резултат – одобрени проекти, така и кореспондиращото на този резултат законоустановено задължение на проектанта по чл. 162 ал.3 ЗУТ. Според въззивника ангажиментът на изпълнителя на предадения проект за авторски надзор за точно изпълнение, продължаващ и по време на строителството, изисква от проектанта да осигури започване на изграждането на проектираните СМР само след съответно одобрение от компетентни административни органи, съответно и това одобрение е неотделимо от задължението му да изработи дължимите на възложителя проекти.

Оплаквания са изложени и по изводите относно обема на задълженията на проектанта (оферирани при договаряне), като се обосновава невъзможност на лице без специални знания да прецени, че одобряването от административните органи на строителните книжа не е изрично уговорено и не е било довършено при предлагане за окончателно приемане на изготвените чертежи и при получаване от изпълнителя на окончателното му възнаграждение. В жалбата са изложени и редица доводи по същество с посочена съдебна практика по прилагане на общите законови разпоредби, уреждащи възможностите за защита на кредитор, неполучил дължима договорна престация и правилата за одобряване на приет от възложител изработен от специалист резултат. Съответни на конкретния казус са само хипотезите на възникване на отговорност за компенсиране на загуби, причинени от непълно (недовършено в цялост съгласуване с администрацията) изпълнение на възложената проектантска услуга по екзекутивната документация.

В подробна писмена пледоария по същество, представена в допълнение към писмено становище, преупълномощен адвокат обоснова тезата за установяване на предмета на договора по фактическото състояние на сградата, чието довършване по първоначален инвестиционен проект водело до неотстраним покривен теч и налагало изработване на екзекутивна документация при спазване на нормата на чл. 175 ЗУТ именно от първоначалния проектант, като условие за окончателно приключване на строителството и въвеждането на обекта в експлоатация. Предлага на въззивния съд да тълкува уговорката по чл. 4.1 от договора в съответствие с тази крайна цел, а това несъмнено следва да включва в поетите задължения на изпълнителя не само изготвянето на променения проект, но и предаването му на компетентната администрация за одобрение, без което възложителят не би могъл да достигне търсения при сключване на договора и обявен на изпълнителя резултат. Позовава се и на кореспондиращите на този резултат уговорки за заплащане на възнаграждението в цялост едва след одобряването на екзекутива, като акцентира на разликата в процедурите по подлежащо на одобрение проектиране на ново строителство и по предаване на изменени проекти за съхранение(удостоверява се само с поставяне на печат върху изготвените от проектанта книжа), за което не е било необходимо нарочно упълномощаване на изпълнителя от задължен по чл. 161 ЗУТ възложител.

2

Изложени са и подробни доводи по установяване на последиците от недовършеното в цялост изпълнение на проектанта, констатирани като липса на документация за извършването строителство при нареденото от РДНСК премахване на незаконна реконструкция, пораждащо щети съответни на вложените средства за негодно проектирания стоеж. Макар че и в това становище представителят на ищеца се е позовавал отново и на неотносими към предявената претенция доводи за некачествено изпълнение на получения от възложителя резултат, във финалните си доводи е обосновал доказано причиняване на вреди, причинени от непълното изпълнение на възложената услуга, поради неизвършеното предаване на администрацията като окончателен екзекутив на изготвения проект, отразяващ изменения в хода на действащо разрешение за строеж. Моли за присъждане на основателно претендираната от изпълнителя част от стойността на всички извършени по недовършеното проектиране строително монтажни работи, след отмяна на неправилното решение на първата инстанция.

Въззиваемият ответник ПРОГРЕС ПЕРФЕКТ ДИЗАЙН ЕООД, чрез адвокат Б., като изпълнител на възложено проектиране, оспорва жалбата като сочи необосновано разширяване на предмета на спора с нови факти и законова регламентация, относима към консултантски услуги, а не към процесния договор за изработка по възлагане в рамките на конкретно посочен в индивидуална поръчка на възложителя резултат. Изложени са доводи в подкрепа на извода на първата инстанция по тълкуването от съдържание на сделката, като се сочи, че обвързването на крайния срок на плащането с одобрение на книжата е обичайна гаранция за качеството на изработения проект, но не може да се интерпретира като допълнително задължение и за друг вид мандатна или консултантска услуга, вкл. и за натоварване за осигуряване на подписи на администрацията и за последващ авторски надзор върху изпълнението на СМР. Въззиваемият също е посочил доводи по съществото на претенцията, включително и по преценката на обстоятелствата, останали извън мотивите на обжалвания акт (причиняването на конкретните загуби от незаконно строителство именно поради непълното изпълнение на възложеното проектиране на екзекутиви).

В бланкетна пледоария се поддържат доводите за възприемане на правилно установените в първата инстанция факти по параметрите на възложената изработка и предадения на възложителя резултат, към които посочените от въззивника нормативни правила, касаещи отношенията на участници в строителния процес не са относими. Моли за потвърждаване на обжалваното решение за отхвърляне на неоснователна претенция, обосновано с правни изводи, съответни на закона.

Страните претендират за насрещно присъждане на разноските във въззивното производство, като претенциите се поддържат в размери, конкретизирани в неоспорени списъци по чл. 80 от ГПК (л. 68 и 75).

За да се произнесе по тази жалба, въззивният съд съобразява следното:

3

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена ЧАСТИЧНА претенция за неимуществени вреди, понесени от възложител по договор за изработване на екзекутивна документация, породени от неизпълнение на задълженията на проектанта.

При произнасянето на обжалвания диспозитив съдът не е обозначил конкретно вида на неизпълнението, но при обосноваване на мотивите са изложени съображения по докладваните твърдения за непълно изпълнение по отношение на частта от дължимото поведение на изпълнителя за осигуряване на заверка на изготвения проект в общинска техническа администрация. При съпоставка с обосновката на предявеното за защита право в исковата молба и уточнението към нея (л.64), въззивният съд също констатира, че ищецът се позовава именно на неизпълнение на уговорка за депозиране на изготвена екзекутивна документация за одобрение от администрация на община Варна, като счита, че задължение за такова действие изпълнителят (носител на авторски права за проекта на разрешен строеж), е поел като е приел да изработи нов проект на необходимите на възложителя промени в първоначално проектирания покрив, според изискванията на компетентните органи по съгласуване и одобрение на екзекутивната документация, срещу възнаграждение, платимо след като бъде получен уговорения краен резултат (разрешено строителство на годна за експлоатация сграда без системни течове от покривна козирка). В тази връзка са и твърденията(поддържани и във въззивната жалба), че е получил екземпляр от изработени нови строителни книжа, но е очаквал според уговореното(съответно според нормативните изисквания за изпълнение на този резултат) същият комплект да бъде и „внесен“ за одобрение от администрацията, за да бъде довършена престацията на изпълнителя. Тези твърдения съответстват и на посочените като понесени от възложителя вреди, доколкото намаляването на имуществото му се свързва с извършено по получения екзекутивен проект строителство, което обаче подлежи на премахване поради констатирана от администрацията незаконност на строежа(резултат от липса на одобрени строителни книжа за промени на първоначалния проект). При така очертания вид на исканата защита(докладвана от първата инстанция и възприета без възражения в първото по делото заседание), единствената възможна квалификация на предявеното за защита право на ищеца е като претенция за компенсаторно обезщетяване на вреди от неполучено в цялост изпълнение според уговореното предназначение на проекта, при съхраняване на договорната връзка (чл. 79 ал. 1 пр.2 ЗЗД вр. чл. 261 ал.1 пр. 2 ЗЗД). Нито в исковата молба, нито в становище по доклада на първата инстанция, ищецът не е заявил, че след като е приел изработеното е констатирал недостатъци по проекта, за да бъде ангажирана отговорност за некачествено изпълнение и затова и въззивната инстанция не намира основание да променя приложимия закон, установен в мотивите на обжалвания акт. В рамките на служебната проверка за допустимост, съдът констатира, че обжалваното решение отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. Извън настоящия процес остават всички доводи на въззивника, извлечени от съдебна практика, установена по хипотезите на чл. 265 ЗЗД.

Съдът, въз основа на чл. 269 от ГПК и на база извършената 4 преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция не се спори, че ищецът – собственик на недовършена сграда, като възложител и ответното дружество специализирано в областта на архитектурния дизайн, като изпълнител на комплексни проектантски услуги в строителството, сключили на 27.11.2020г. договор за изработка на екзекутивната документация за архитектурна и конструктивна част на наличен, по-рано одобрен проект на еднофамилна сграда(л.13 от делото на ВОС). Няма спор, че възложителят е избрал изпълнителя след издирване на архитекта, автор на първоначален проект за закупената в груб строеж сграда, като е поискал корекция на плоска покривна конструкция, поради появата на множество течове, и съответно е търсил ново авторско решение, с което да се подобри хидроизолацията(без нужда от постоянни ремонти) за да може да довърши строежа по начин, позволяващ въвеждането му в експлоатация с подобрен покрив. В тази насока са и показанията на свидетеля, участвал в преговорите по сделката (л. 152-гръб).