Решение № 1073 от 24.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110172674 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Л. К. с ЕГН **********, адрес град София, ж. к. „Люлин“, .., съдебен адрес град София, ул. „Свобода“ .. (ищца) чрез процесуалния представител адвокат И. А. Н.. Ищцата твърди, че през 2015 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело. Понеже вземанията са по чл.

111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, а и понеже заповедта за изпълнение е влязла в сила без да се развива исково производство, то достига до извода, че е приложима специалната тригодишна давност от влизането й в сила. Намира, че тя е изтекла, защото след образуването на изпълнителното производство не са били извършвани изпълнителни действия. Допълва, че е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл. 433, ал.1, т. 5 ГПК и че изпълнителното дело е трябвало да бъде прекратено по силата на закона. Поддържа, че всякакви изпълнителни действия след изтичането на двугодишния срок, съответно след изтичането на давността, са незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давността. Иска от съда да признае за установено в отношенията й с ответника, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителния лист в размер на общо 2 487 лева и 10 стотинки, от които главница в размер на 2 101 лева и 95 стотинки за периода 30. 04. 2012 г. – 30. 04. 2014 г. със законна лихва в размер на 385 лева и 15 стотинки за периода 31. 05. 2012 г. – 20. 04. 2015 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „..“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление град София, ул. „... (ответник), 1 чрез юрисконсулт ... Оспорва предявения иск като неоснователен. Намира, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на тези на влязлото в сила съдебно решение, поради което за спорните вземания е приложима петгодишната погасителна давност съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че е достатъчно да бъде поискано прилагането на изпълнителен способ, за да бъде прекъснато течението на давността, като няма изискване изпълнителното действие да е дало определен резултат.

Твърди, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. Изтъква, че течението на погасителната давност е било спряло през периода на извънредно положение 13. 03. 2020 г. – 20. 05. 2020 г. Достига до извода, че през периода от образуването на изпълнителното производство до подаването на исковата молба не е настъпила погасителната давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД поради изложените прекъсвания. Иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Изложените твърдения в исковата молба за изтичане на погасителна давност след влизането в сила на заповед за изпълнение обуславят наличието на правен интерес за предявяването му. Самата искова молба е подписана от надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

С оглед на конкретните твърдения, направени в исковата молба и в отговора на исковата молба, в тежест на ищцата е да установи изтичането на погасителната давност, докато в тежест на ответника е да докаже прекъсване на давността чрез предприемането на действия по принудително изпълнение.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е имало образувано заповедно производство по чл.

410 ГПК – ч. гр. дело № 30160 по описа на Софийския районен съд, 87-и състав, за 2015 г. В него била издадена заповед за изпълнение на парични задължения срещу ищцата както следва: 2 101 лева и 95 стотинки, представляващи задължение за стойността на доставена от ответника топлинна енергия ведно със законовата лихва от 29. 05. 2015 г. до изплащане на задължението, 385 лева и 15 стотинки, представляващи лихва, и 366 лева и 79 стотинки, представляващи разноски в заповедното производство.

Връчителят не успял да открие ищцата на адреса й в рамките на един месец, въпреки че събрал данни от съседката от входа, че ищцата живеела на адреса с внука си, поради което залепил уведомление на 12. 07. 2015 г. При това положение заповедният съд приел, че заповедта за изпълнение е влязла в 2 сила, и на 26. 08. 2015 г. с ръкописен акт разпоредил издаването на изпълнителен лист за съответните парични задължения.

Така на 28. 08. 2015 г. бил издаден съответен на заповедта изпълнителен лист. Ответникът го получил на 11. 11. 2015 г. Една година по-късно на 29.

11. 2016 г. подал молба и било образувано изпълнително дело № ... по описа на частния съдебен изпълнител .., район на действие Софийския градски съд, рег. номер ... С молбата възложил по чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, както и да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането. Съдебният изпълнител опитал да връчи покана за доброволно изпълнение на ищцата, при което връчителят му посетил нейния адрес „няколко пъти“, но не открил никого и залепил уведомление на 28. 12. 2016 г.

Ищцата получила поканата в канцеларията на съдебния изпълнител близо пет години по-късно на 02. 12. 2021 г.

В рамките на самото изпълнително производство съдебният изпълнител не е прилагал изпълнителни способи, а само е проучвал имуществото на ищцата (установил е, че към 12. 2016 г. ищцата не е пенсионер и че има действащ трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер на 190 лева, че няма публични задължения към държавата и че според данните на Националната агенция за приходите ищцата не притежава към 01. 2017 г. движими и недвижими имоти и че не е съдружник в търговски дружества). На 20. 12. 2021 г. ищцата предяви исковата молба по настоящото дело, а на 26.

01. 2022 г. първостепенният съд допусна обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство и издаде съответна обезпечителна заповед. Оригиналът на обезпечителната заповед обаче фактически не е получен от ищцата, а стои вложен между кориците на настоящото исково дело (включително към момента на постановяването на настоящото решение).

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи. Както правилно изтъква ищцата, вземанията по изпълнителния лист, издаден срещу нея, са периодични и се погасяват със специалната тригодишна погасителна давност (така Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Настоящият състав обаче споделя възгледа, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, срещу която не подадено възражение в законоустановения срок, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна съобразно чл.

117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, защото след влизането в сила на заповедта за изпълнение между страните се установява по безспорен начин съществуването на съответните парични задължения. Между същите страни и за същите задължения не може да се води отново съдебен спор извън ограничените хипотези на извънреден извънинстанционен контрол. Такъв контрол предвиждат например чл. 423 и чл. 424 ГПК и той е сходен с отмяната на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 ГПК. Освен това може да се иска установяването на нищожността на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 270 ГПК, така както може да се 3 иска и установяването на нищожността на влязло в сила съдебно решение.

След като процесуалното положение и правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение, то следва да се приеме, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение и за влязлата в сила заповед за изпълнение. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика (решение № 3 от 04. 02. 2022 г. по гр. дело № .. г., IV г. о. на ВКС).

След като определи приложимата погасителна давност, съдът трябва да установи момента, от който тя е започнала да тече. Според възприетото тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД това е влизането в сила на заповедта за изпълнение. В разглеждания случай от събраните по делото фактически данни (л. 57, гръб) съдът приема, че преписът от заповедта за изпълнение е бил надлежно връчен на ищцата. Връчителят на заповедния съд е посочил конкретните дати на посещение, уточнил е, че е посетил адреса в различно часово време, както и е събрал данни, че ищцата е живяла на съответния адрес, посочвайки източника на данните. При това положение законосъобразно е залепил уведомление съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК. Срокът за получаването на заповедта за изпълнение от канцеларията на съда следователно е изтекъл съобразно чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 2 ГПК на 27.

07. 2015 г. (присъствен ден). От този момент насетне на свой ред е започнал да тече срокът за подаването на възражение срещу заповедта, който предвид приложимата към заповедното производство редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК е бил двуседмичен. Той следователно е изтекъл в края на 10. 08. 2015 г. и заповедта за изпълнение е влязла в сила на следващия ден. Тогава течението на петгодишната погасителна давност е започнало от 11. 08. 2015 г. Този момент е след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26. 05. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което в разглеждания казус не стои въпросът дали този тълкувателен акт има обратно действие, или не.

Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай с молбата за образуването на изпълнителното производство ответникът е поискал предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната на 29. 11. 2016 г. и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС). В дадения случай обаче съдебният изпълнител при проверка е установил, че ищцата няма секвестируемо имущество, върху което да насочи изпълнението. При това положение изпълнителни способи не 4 са били прилагани по негова инициатива въз основа на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и течението на новата петгодишна погасителна давност не е било прекъсвано отново.

Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния „перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни. Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него. От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са предприети въпреки изтичането й. Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в сходен смисъл решение № 37 от 24. 02. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от 04.