Определение № 782 от 24.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Благоевград, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500674 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

„А.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С, район „Л.“, ж. к. „Л10“, бул. „Д-р П. Д.“ №, офис сграда „Л“, ет., оф., представлявано от Зл. С. Б., обжалва разпореждане № 1538 от 02.05.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 864 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. Х., ЕГН **********, адрес **********, за вземания по ДПК № 785815 от 23.12.2022 г., представляващи договорна лихва от 275,77 лв. и мораторна неустойка от 1059,55 лв. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в атакуваната му част.

Процесният договор съдържал всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита, и не противоречал на императивните правила на ЗПК. Клаузите на договора за кредит били индивидуално уговорени - такива, с които ответникът изрично се съгласил, подписвайки го, доброволно да върне съответните суми.

Постигнатите договорености между ответника и цедента напълно съответствали на действащото българско и европейско законодателство в този аспект и не противоречали на императивните правни разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗДог и ЗПК. Първоинстанционният съд погрешно приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последната изисквала да се посочат не всички разходи, които са част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в 1 смисъл на разходи, влизащи в ГПР. Тези допускания/предвиждания били изчерпателно изброени в ЗПК и се деляли на две групи: базови и допълнителни. Първата група имала значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели усложнените видове кредити /револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок/. Усложнените кредити обикновено се отпускали с банкови карти, като не било ясно кога ще е началният период на усвояване на кредита, дали ще се усвои пълният размер на кредита, или само част от него, и т. н. Ето защо, за да можел да се изчисли и посочи точен процент на ГПР при сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето. В казуса било приложимо едно от базовите допускания, а именно - че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и че страните ще изпълняват точно задълженията си по него. Това допускане било предвидено в процесния договор. Друго базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в казуса лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими. Допълнителните допускания също не били приложими в казуса, защото касаели хипотези на усложнени потребителски кредити, какъвто настоящият не бил. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисквала да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В България имало нормативно предвидени две математически формули за изчисляване на ГПР /т. 1 и 2 от Приложение № 1 към ЗПК/.

Страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчисляването на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си споменатите две формули. В процесния договор за кредит били посочени ГЛП, ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Действително, процесният договор не съдържал описание на използваните допускания, но в общите условия ясно и изчерпателно били посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора между страните те били категорично и недвусмислено отразени - както в процентно изражение, така и като глобална сума - предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания, сама по себе си, не можела да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения от други кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора. Посочването на ГПР в ДПК било от съществено значение, защото позволявало на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни можело да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябвало да се счита за пропорционална. Прилагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не можело да се смята за пропорционално тогава, когато липсващите данни са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Моли се за отмяна на обжалваната част на разпореждането и връщане на делото на 2 районния съд за издаване на заповед за изпълнение и за договорната лихва и мораторната неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград споделя аргументите, изложени от първата инстанция. Обжалваното нейно разпореждане е правилно и законосъобразно.

Видно от представения погасителен план към договора, всяка погасителна вноска включва главница, договорна лихва и неустойка. По начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с ПМС. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по същия, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с ДПК, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за 3 допълнителни услуги, свързани с ДПК. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не той да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,26, но от съдържанието на договора не може да се направи извод кои точно разходи се включват и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидената неустойка е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация, изискваща се от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването на понисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му представляват невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна търговска практика, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В случая е нарушен именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само тогава, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР и начина на формирането му, което право ЗПК му признава и гарантира.

На практика клаузата за неустойка води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя /увеличава относителната финансова тежест на договора/, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата си дейност. Целта на клаузата е чрез заобикаляне на закона, наред с договорената възнаградителна лихва, да се набави допълнително възнаграждение в размер на над 100 % от размера на отпуснатия кредит. ДПК е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, при което положение погасителният план няма действие между страните.

С неустойката кредиторът е целял да заобиколи изискването на закона за максимален размер на ГПР. Тя е част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита, поради което е следвало да бъде включена в ГПР /решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело C‑714/22/, но в настоящия случай това не е сторено. СЕС изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде възможност на потребителите да се 4 запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви, такси, обезщетения и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходът за неустойката се включи в ГПР, той ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за последица нищожност поради противоречие със закона /така и Определение № 60451 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 850/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева/. В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не е включен разходът за неустойката - ДПК следва да се счита за нищожен. Разходът за неустойката може да бъде определен и като тотално непропорционален на размера на отпуснатия кредит.