Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 789 от 19.07.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2028/2022
Вид
Решение № 789
Подписан
19.07.2022
Състав
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ ГЕМЕДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ

Административно наказателно дело № 20222120202028 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ХР. БЛ. В., ЕГН ********** с адрес: гр.П......, област Бургас, улица „П....“ №...., чрез адв. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 22-0769-000578/11.05.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е наложено наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно. Отправено е и алтернативно искане за намаляване размера на наложеното административно наказание до предвидения минимум. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда, е отправено искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от 1 фактическа страна:

На 27.01.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършена проверка на 16.11.2021 г., около 10:45 часа, в гр.Бургас по улица „Крайезерна“ и непосредствено пред входа на Пристанище – Бургас, терминал Запад, управлявал съчленено ППС с пет оси - влекач марка "Ф...." модел „К.... с peг.

№ ......с две оси и прикачено към него полуремарке марка "В....“ модел „....“ с рег.№ ......, и двете собственост на „С.....“ ООД и превозващи рапица. Било установено, че общата маса на ППС била 53 640.00 кг, т.е. претоварването било с 13 640.00 кг. При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл.

6, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

При тази фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП и съставения АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

Независимо от това, съдът констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, което обуславя отмяна на обжалвания акт. При описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е допуснал нарушение, водещо до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма. Допуснато е съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере каква точно е била волята на наказващия орган.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за 2 участниците в движението. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на посочената дата и час е управлявал въпросното ППС с над максимално допустимото натоварване на ос без да притежава издадено от АПИ разрешение за това. Настоящият състав счита обаче, че така описаните факти изпълват състава на друго нарушение, а именно това по чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, а не посоченото в АУАН и НП с квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДП е общ спрямо специалния и по-тежко квалифициран по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, при който съставомерен елемент от обективна страна е "без разрешение от на собственика или администрацията, управляваща пътя", както е в случая (Решение № 925 от 28.09.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 618/2018 г.).

С оглед на горепосоченото, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради което и издаденото постановление следва да се отмени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769000578/11.05.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Р Е Ш Е Н И Е Т О може да бъде обжалвано пред

Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3