Определение № 2811 от 17.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2811 гр. Варна, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501060 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №24478/18.03.2025г. от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №146 срещу определение №2115/16.02.2025г., постановено по гр. дело №20243110105676 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 4495/12.12.2025г., в частта за разноските като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение от 480.00лв. на 200.00лв. без ДДС.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочва се, че към настоящия момент ищцата чрез същия процесуален представител е провела 5 искови производства. Счита се, че с подадените искови молби се цели само присъждане на разноски за адвокатки възнаграждения и представляват злоупотреба с процесуални права.

Изложени са аргументи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следващото се възнаграждение следва да е 200.00лв., като не следва да се начислява ДДС. Посочена е съдебна практика.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по 1 жалбата Е. Й. Р., в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита се, че не е нарушен чл.3 от ГПК с подадените искови молби.

Делата касаят различни договори, различни ответници. Счита се, че следва да се начисли ДДС. Посочена е съдебна практика.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявен от Е. Й. Р. срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 50.00лв., представляваща дадена без основание по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 22.06.2022г.

С решение № 4495/12.12.2025г. е уважен изцяло предявения иск. С този си краен акт съдът е присъдил на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. с ДДС по реда на чл.38, ал.1 от Закона адвокатурата.

По размера на адвокатския хонорар съдът, като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир, извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая е предявен един осъдителен иск за присъждане на дадени суми без основание. В депозираната искова молба са обосновани са пороци за нищожност на договора за кредит, основанието за дадена сума без основание и е формулиран надлежен петитум. Изготвена е и молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и молба отстраняване на нередовности на исковата молба /внасяне на държавна такса/. Адвокатът допълнително е взел становище по отговора на исковата молба, както е подал и молби по хода на делото, и е изготвил списък на разноски. Делото с оглед с 2 формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми, както и защита по възраженията на ответната страна.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 400.00лв.

Неоснователни са възраженията на частният жалбоподател, че подадените искове по 5 бр. дела от този тип е злоупотреба с права. Всеки потребител има право на защита срещу неравноправни и противоречащи на закона клаузи от потребителски договори, когато те са приложени, както срещу нищожни договори, какъвто е настоящият случай.

Налице са доказателства за регистрация на адвокат Д. по ДДС.

На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.

В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В случая са се сбъднали условията, при които на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна.

Следователно върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъдите с него.

Изчислено дължимото възнаграждение с ДДС се равнява на 480.00лв.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2115/16.02.2025г., постановено по гр. дело №20243110105676 по описа на Районен съд – Варна.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4