Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 322 от 17.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3134/2021
Вид
Решение № 322
Подписан
17.12.2021
В сила
17.12.2021
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Николай Николов, Любомир Игнатов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Любомир Игнатов при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора Мариана Борисова Димитрова (СГП-София) като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603134 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 24.09.2020 г. Софийски районен съд, 101-ви състав, по НОХД № 16796 по описа за 2018 г. на същия съд е признал подсъдимата А.П. Г. за виновна в това, че за периода от 10.12.2010 г. до 29.12.2010 г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоила чужди пари на обща стойност 2300 лева, собственост на „И.А.М.“ АД, които владеела както следва:

1. На 10.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.

София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на 400(четиристотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от 08.12.2010 г. със заемател К.В.Ж..

2. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес:гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.„**** присвоила чужди пари - сума в размер на 600 лева, която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от 14.12.2010 г. със заемател Д.А.Д..

1

3. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на 500(петстотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от 16.12.2010 г. със заемател М.И.Б..

4. На 29.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.

София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на 800 (осемстотин) лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от 20.12.2010г. със заемател А.К.А., всичко на обща стойност 2300 лв.(две хиляди и триста лева) – престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК първостепенният съд е определил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г. е осъдена да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 529,70 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение към същата от защитника на подсъдимата – адв. Д., в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив. Излагат се доводи касателно нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Релевират се съображения, че обвинението не било доказано по категоричен начин, а напротив, от събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебно производство се установявало, че подс. Г. била пострадала от неправомерни действия, осъществени от други лица, работещи в дружеството „И.А.М.“ АД. Сочи се, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата, а именно, че срокът на разследването е надвишил този, който е предвиден в НПК, въпреки правната сложност на делото, която, според адв. Д., не се отличавала като съществена. В заключение защитникът моли съда да отмени присъдата, като постанови нова, с която да оправдае подзащитната му и да я признае за невиновна по повдигнатото обвинение. Алтернативно се отправя молба към СГС да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

В закрито заседание на 18.08.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимата, на свидетели и експерти по делото.

Представителят на СГП във въззивното производство счита жалбата на защитника на подсъдимата за неоснователна и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Намира наложеното с присъдата наказание за справедливо, като правилно съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца.

В съдебно заседание защитникът на подс.Г. поддържа жалбата, като излага 2 твърдения, че по делото не са налице доказателства, от които категорично да се установява съпричастността на подзащитната му към така вменената й престъпна деятелност. Изтъква доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, като твърди, че в мотивите си решаващия съд не е обсъдил доказателства по делото съобразно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Адв. Д. сочи също, че спрямо подзащитната му са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза на процеса, свързани с прекомерно дългия период, в който е водено разследването. Поради изброените възражения моли настоящия съдебен състав да отмени постановената присъда, като постанови нова, с която да оправдае А.Г. и да я признае за невиновна по повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимата А.Г. поддържа изложеното от защитника съда да бъде оправдана.

. В последната си дума моли

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК повери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна поради следните съображения:

Производството пред СРС е протекло по реда на гл.27 от НПК (съкратено съдебно следствие), като на осн. чл. 371, т. 1 от НПК, подс. Г. и нейният защитник са дали съгласие да се приобщят заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на св. Г.Т.. Подсъдимата и адв. Д. са се съгласили и при постановяване на присъдата да се ползват експертните заключения и свидетелските показания, като съгласието им е било одобрено от първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съдебен състав служебно е констатирал, че за изясняване на обективната истина по делото следва да бъдат разпитани и свидетелите В.Х.Н. и М.И.Б..

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимата А.П. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, със средно образование, безработна, неосъждана с ЕГН **********.

Подс. Г. на 22.09.2010 г. сключила договор за поръчка, изработка и реклама №57-58 с „И.А.М.“ АД. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин – 7, бул. „****, АТЦ „****, офис 51, като същото е представлявано от С.В., чрез пълномощника му И.К.. Последният бил вписан в договора като „възложител“, а подсъдимата като „изпълнител“ („кредитен консултант“). В сключения от Г. договор изрично била вписана основаната търговска дейност на дружеството, с което подсъдимата се е обвързала, а именно предлагането на парични потребителски заеми, наричани „заемен продукт“. Сключвайки описания по-горе договор, подсъдимата се е задължила срещу заплащане да извършва действията, както следва: да рекламира и предлага потребителски 3 парични кредити, да следи сроковете за изпълнение на същите от страна на съответните клиенти, да съдейства за точното изпълнение на заемния продукт, да извършва анализ и оценка на приложението му, както и да събира съответните вземания, възникнали по отношение на отпуснати парични потребителски заеми. Всичко изброено подсъдимата е следвало да извършва от името и за сметка на „възложителя“.

В следствие на сключения договор за поръчка, изработка и реклама, подсъдимата започнала работа като кредитен консултант в „И.А.М.“ АД. Предвид правната характеристика на описания договор, не й била връчена длъжностна характеристика.

Започвайки работа на съответната длъжност и съобразно практиката на дружеството, А.Г. е следвало да контактува с лица, на които да рекламира услугите, предлагани от „И.А.М.“ АД. Следвало е също така да ги запознае с условията за кандидатстване и погасяване на съответния паричен заем. При евентуален интерес от страна на клиент, трябвало да се попълни предложение за договор за кредит, в което се вписвали личните данни на кредитоискателя. Последното се подписвало както от кредитоискателя, така и от кредитния консултант. Необходимо било лицето, кандидатстващо за заем, да предостави и копие на личната си карта. След това подсъдимата като кредитен консултант имала задължение да занесе документите в офиса ведно с изготвено от нея становище. Следвала проверка на лицето и документи, като при евентуално одобрение други служители на дружеството предоставяли на кредитния консултант договор за паричен заем, погасителен план, а също и запис на заповед. Кредитният консултант взимал изготвените документи, както и отпуснатата от дружеството сума и се подписвал на касова книга, находяща се в офиса на дружеството, представляваща регистър на касовите операции. По този начин се удостоверява кое е лицето, което е получило сумата в офис. Подсъдимата, от своя страна, имала задължение лично да предаде документите и парите на кредитополучателя. След получаване на парите кредитополучателят следвало да върне на кредитният консултант подписан екземпляр от договора за паричен заем, както и подписан от него запис на заповед за получените парични средства. Тези документи консултантът следва да предаде обратно в офиса на дружеството.

На неустановена дата в началото на месец декември 2010 година свидетелката К.В.Ж. взела решението да изтегли паричен заем, като за целта позвънила на представител на „Изи Кредит“ (явяващо се основен продукт на дружеството „И.А.М.“ АД). Свидетелката искала да получи повече информация, като в отговор на това от дружеството са заявили, че ще бъде изпратен кредитен консултант на посочен от същата домашен адрес. На 08.12.2010 г. свидетелката К.Ж. била посетена от подсъдимата А.Г., в качеството й на кредитен консултант. Г. разяснила на свидетелката процедурата по кандидатстване, получаване и погасяване на паричен заем. Свидетелката Ж. се съгласила да изтегли кредит, като за целта попълнила нужното предложение за паричен заем, което предложение подсъдимата следвало да занесе в офиса на дружеството. Ден по-късно св. Ж. била уведомена по телефона от неустановено по делото лице, че същата не е одобрена за отпускането на 4 паричен кредит. Това обстоятелство, обаче, не било вярно, тъй като Ж. действително била одобрена за получаване на заем в размер на 400 лева. Съответните документи, а именно договор за паричен заем, погасителен план и запис на заповед били предоставени на подсъдимата със задължение от нейна страна да бъдат предадени на К.Ж.. На 10.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к.

„Хаджи Димитър“, ул. **** подс. А.Г. получила парична сума в размер на 400 лева, като за това се подписала в касовата книга на дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде лично паричната сума ведно с изготвените документи на св. Ж.. Подс. Г. не предала сумата на заемополучателя, а я задържала за себе си.

На неустановена дата през месец декември 2010 година в офис на „И.А.М.“ АД постъпило попълнено от подс. Г. предложение за отпускане на паричен заем в полза на свидетелката Д.А.Д.. Изготвеното предложение било с дата 14.12.2010 г. В следствие на постъпилия документ и след съответното проучване на свидетелката Д. бил отпуснат кредит в размер на 600 лева. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. **** подс. А.Г. получила парична сума в размер на 600 лева, като за това се подписала в касовата книга на дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде лично паричната сума ведно с изготвените документи на св. Д., но не го направила, като задържала сумата в размер на 400 лева за себе си.