Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 976 от 30.11.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3277/2021
Вид
Решение № 976
Подписан
30.11.2021
В сила
23.12.2022
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.108 · Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  • чл. 117 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110203277 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Корабно машиностроене” АД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 7/16.07.2021г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“ към ИА „Морска администрация“ –гр.София, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.121, ал.3 от ЗМПВВППРБ.

Санкционираното дружество счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в НП не са конкретизирани по вид, регистрационен номер или по друг начин плавателните средства, които се твърди, че са били швартовани. В тази връзка счита за неустановено наличието на плавателни съдове при проверката. Намира и че е налице непълнота в описанието на обстоятелствата около нарушението, която следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва констатациите в Заповед № В-3-39/23.02.2021г. на директора на ДМА-Варна за състоянието на Пристан 2. Изтъква и че на дружеството са извършвани множество проверки и са били издадени много предписания, чийто брой затруднявал изпълнението им. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на изложените основания. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност 1 на случая.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Т. Н.-С. от ВАК, която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски в минимален размер.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Въззивното дружество е собственик и оператор на яхтено пристанище „Корабостроител“, намиращо се на адрес: гр.Варна, ж.к.Южна промишлена зона. За пристанището имало издадено Удостоверение за експлоатационна годност №31019 от 15.03.2018г. и било вписано под №6, на стр.261-263 и стр.281-283 в Регистъра на пристанищата на Република България, в раздел „Яхтени пристанища“ по чл.108 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Морско-техническите пристанищни дейности и услуги, предоставяни от дружеството, били: швартоване, снабдяване на корабите с вода и електрическа енергия и приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. Пристанището било с обща територия от 919 кв.м. и включвало следните кейови съоръжения: Пристан 1: 19м. и пристан 2:15м.+14м.

На 09.02.2021г. комисия от служители на Дирекция „Морска администрация-Варна“ извършили проверка на експлоатационната годност на яхтеното пристанище, в хода на която било установено, че Пристан 2 не съответства на изискванията-установено било, че мост с метална конструкция с дървено покритие е с корозирала основна конструкция, както и че при движение конструкцията се клати и е нестабилна. Установено било също, че дървената носеща конструкция от Пристан 2 е компрометирана. За резултатите от проверката били издадени Протокол №03/09.02.2021г. и Проверовъчен лист на експлоатационната годност ФК 14-03-04/09.02.2021г.

Копия от документите били връчени на дружеството на 17.02.2021г., като 2 същото не депозирало възражения по констатациите на комисията. Поради това била издадена Заповед № В-3-39/23.02.2021г. на директора на ДМАВарна, с която било забранено приставането и швартоването на плавателни средства, както и слизането и качването от и на тях на Пристан 2, до възстановяване на експлоатационната годност на хидротехническото съоръжение в съответствие с изискванията на НИЕГПСПО. Със същата заповед на „Корабно машиностроене“ АД били дадени задължителни предписания пристан 2 да се обезопаси и обозначи по подходящ начин, осигуряващ превенция срещу настъпване на инциденти и злополуки, както и пристанът да се обозначи с табела, видима от сушата и водата, указваща забраната по т.1, със срок за изпълнение- веднага и до възстановяване на експлоатационната годност на Пристан 2. Заповедта била връчена на въззивното дружество на 02.03.2021г., като в съпроводителното писмо изрично било посочено, че сроковете, посочени в Заповедта, започват да текат от датата на получаването й.

Със Заповед № В-3-58/23.03.2021г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“ била назначена целева проверка на яхтеното пристанище за изпълнение на дадените задължителни предписания. В изпълнение на заповедта, на 23.03.2021г. от свидетелите Д. Р. В. и ВЛ. Г. К.служители при ДМА-Варна била извършена проверка на обекта, при която било установено, че на Пристан 2 са швартовани 5 бр. плавателни средства.

Установено било също, че Пристан 2 не е обезопасен и обозначен с табела, информираща за наложената със Заповед № В-З-39/23.02.2021г. забрана за приставане и швартоване на плавателни средства, както и за слизане и качване на хора от и на тях. Констатациите от проверката били отразени в Протокол №06/23.03.2021г. и в Проверовъчен лист от същата дата, които били връчени на дружеството на 30.03.2021г. В установения за това срок не постъпили възражения относно резултатите от проверката и на 09.06.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице, за констатираното швартоване на 5бр. плавателни средства на Пристан 2. Актът бил съставен в присъствието на изпълнителния директор на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 10 3

000.00 лева за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ, вр. с чл.106, ал.1, т.2 от НИЕГПСПО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Д. Р. В. и ВЛ. Г. К. , както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Недостоверни са единствено показанията на св.К. в частта, в която заявява, че актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството. От текста на акта и от оформената на л.2 разписка е видно, че същият е съставен в присъствието на надлежен представител, който го е подписал на датата на съставянето му.

Констатираното несъответствие обаче лесно може да се обясни с изтеклия период от време и не рефлектира върху достоверността на показанията на свидетеля в останалата им част.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените копия на Заповед № В-339/23.02.2021г. на директора на ДМА-Варна, Протокол №03/09.02.2021г. и Проверовъчен лист на експлоатационната годност ФК 14-03-04/09.02.2021г., Протокол №06/23.03.2021г. и Проверовъчен лист от същата дата, Удостоверение за експлоатационна годност №31019/15.03.2018г. и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

В жалбата се изразява съмнение дали действително е имало швартовани плавателни съдове на Пристан 2 при проверката и дали са били 5 на брой.

Съдът не намира основания да се съгласи, че това обстоятелство не е доказано по несъмнен начин. В тази насока са категоричните показания на двамата свидетели и особено тези на св.К., който предоставя подробна информация за констатациите при проверката. Както беше посочено, липсват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Следва да се отбележи, че в практиката си ВКС подчертава, че р азпоредбата на чл. 14 НПК (субсидиарно приложим в настоящото производство) въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат 4 да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК , със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК) . Поради това съдът намира за достатъчни показанията на двамата свидетели за установяването по несъмнен начин, че на датата на проверката на Пристан 2 са били швартовани пет отделни плавателни средства, още повече, че доказателства в различна насока не са посочени от санкционираното лице, което не е направило и възражения при съставянето на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение п о чл.95, ал.1 от ЗМПВВППРБ, вр. с чл.106, ал.1, т.2 от НИЕГПСПО. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда, че изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност следва да бъдат определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на това нормативно изискване е издадена Наредба № 9 от 17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти. В чл.105, ал.1, т.1 от Наредбата се предвижда, че когато при извършване на планова или на целева проверка на експлоатационната годност, се установи несъответствие с някое от установените в тази наредба изисквания на експлоатационната годност, се дават задължителни предписания (когато установеното несъответствие (несъответствия) е извън посочените съответно в чл. 96, ал. 2 и 3 и чл. 111в, ал. 3 ЗМПВВППРБ). Случаите, в които се постановява временно ограничаване на експлоатацията на пристанище или временно

5 преустановяване на експлоатацията на пристанище или специализиран пристанищен обект, са визирани съответно в чл.105, ал.1, т.2 и т.3 от Наредбата. В процесната Заповед № В-З-39/23.02.2021г. изрично е посочено, че констатираните несъответствия с изискванията за експлоатационна годност на Пристан 2 не са от категорията на тези, които налагат временно да бъде преустановена или ограничена експлоатацията на яхтено пристанище „Корабостроител“, а налагат на собственика на пристанището да бъде указано да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъответствията, като му се предостави подходящ срок за това. Поради това със Заповедта са дадени и процесните задължителни предписания. Понятието „задължителни предписания“ е дефинирано в чл.106, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, според който те представляват: 1. указване на действие или действия, които следва да бъдат предприети, за да се отстрани установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба и 2 . налагане на ограничения, които следва да се съблюдават до отстраняване на установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба. По силата на втората алинея на цитираната норма, т.1 и т.3, ад ресати на задължителните предписания са: собствениците на пристанища, пристанищни терминали и специализирани пристанищни обекти, както и пристанищните оператори, извършващи пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ в пристанищата и на пристанищните терминали.