Решение № 282 от 09.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601101 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 6 от 22.02.2024 г. по НОХД № 426/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, II н.с., подсъдимият М. Р. К. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 04.08.2021г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е причинил на В. Н. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на осмо, девето и десето ребро по средна мишнична линия вляво, довело до трайно затруднение на движенията на снагата, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец В. Д. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 04.08.2021г. до окончателното й изплащане. До пълния предявен размер от 15 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

В тежест на подсъдимия М. К. са възложени направените по делото разноски, както следва: 1.) сумата от 1 560 лева в полза на частния обвинител и граждански ищец В. Д., представляваща разноски по делото за възнаграждение на упълномощения й повереник; 2.) сумата от 320 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 380 лева - разноски по делото, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по 1 сметка на Районен съд – Асеновград; 3.) сумата от 2 175,20 лв. - разноски по делото, платими в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Пловдив.

Постановено е веществените доказателства - 5 бр. компактдиска и 1 бр. флаш памет, да останат приложени по делото и след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. З. Т. - защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Сочи се, че съдебният акт не е съобразен с доказателствата по делото, тъй като те не са били анализирани от съда в цялост. Първостепенният съд не взел предвид всички възражения на защитата. Иска се преквалифициране на деянието в такова по чл. 133 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК /причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост/, както и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител и граждански ищец В. Н. Д., чрез повереника й адв. К. Е..

Излагат се доводи, че наложеното наказание е занижено, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи срокът на наказанието и изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК, както и да бъде уважен гражданският иск до пълния предявен размер от 15 000 лв.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. По отношение на гражданската претенция предоставя на съда, като счита, че са налице предпоставките за увеличаване размера на присъденото обезщетение.

Частният обвинител и граждански ищец В. Д. и повереникът й - адв. К.

Е. поддържат своята въззивна жалба с изложените в нея оплаквания, като същевременно изразяват становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Подсъдимият М. К. се явява лично и със защитника си във въззивното производство адв. Г. В.. Поддържат въззивната жалба и твърдят, че с инкриминираното деяние е причинено на пострадалата счупване на две ребра, а фрактурата на третото ребро е вследствие на друг последващ инцидент, който не може да бъде вменен във вина на подсъдимия. Молят при определяне на размера на уважената част на гражданския иск да бъде отчетено становището на вещите лица, че е възможно пострадалата да не е изпитвала болка и страдание от увреждането.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбите, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази 2 следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

А. Н. П. била собственик на ½ идеална част от жилищна сграда, намираща се в ***. Тя била собственик на ½ идеална част от приземния етаж на сградата с вход откъм *** и на втори жилищен етаж. В приземния етаж живее нейната майка – пострадалата В. Н. Д.. Собственик на другата ½ идеална част от приземния етаж и на първи жилищен етаж е св. И.П., която живее на семейни начала с подсъдимия М. Р. К.. Дворното място около жилищната сграда се ползва общо и не е оградено. Отношенията между св. В.

Д. от една страна и св. И.П. и подсъдимия М. К. от друга от няколко години били силно влошени. Поради тази причина двете страни многократно са подавали жалби и сигнали една срещу друга до различни институции. Освен това при всяка среща не препускали възможността да си разменят обидни реплики. На 04.08.2021 г. св. В. Д. била в приземния етаж с малолетната си внучка – дъщеря на св. К. Д., която живее в гр. П.. Сутринта около 07:30 ч. св.

В. Д., като изхвърляла кофа с боклук, се разминала на двора с подсъдимия М.

К., който отправил обидни думи. Същият ден около 22:10 ч. св. В. Д. била на двора с внучката си, когато чула през отворен прозорец от приземния етаж подс. М. К. да вика „Махай детето, прибирай го от тука, че като дойда и двете ще отидете в дупката!“ Подсъдимият К. продължил да дразни В. Д. с нецензурни реплики по отношение на дъщеря й К.. Пострадалата Д. се подразнила и също отвърнала на подсъдимия, като се приближила до отворения прозорец. Св. И.П., която била заедно с подсъдимия К. се опитала да успокои обстановката, за целта тръгнала да излиза от своята част на приземния етаж, но била изпреварена от подс. К., който изтичал на двора и още с приближаването си до В. Д. я блъснал силно с двете си ръце в предната част на гърдите. Св. В. Д., която била възрастна жена на 71 години, от удара политнала назад и паднала в плитка шахта, намираща се до бордюр на лявата си страна. От падането получила силна болка в лявата част на гръдния кош, изгубила въздуха си и й причерняло пред очите. След това изпитала силна болка в областта на гръдния кош. Помъчила се да се изправи с дясната си ръка, но отново почувствала силна болка. След това успяла да се подпре с двете ръце и станала бавно от циментовата пътека, успокоила внучката си, която се изплашила и разплакала и успяла да се прибере с нея в приземния етаж. След като блъснал пострадалата В. Д. и видял, че тя се ударила в шахтата и е на земята, подсъдимият К. не направил никакъв опит да й помогне или да се поинтересува от състоянието й, а най-невъзмутимо се прибрал на 3 етажа. В. Д. подала сигнал на тел. 112 и се обадила на своята дъщеря – св. К.

Д., като разказала за случилото се. Св. К. Д. тръгнала от жилището си в гр. П. и когато пристигнала при майка си, видяла екип на бърза помощ и *** – св.

Т.Т. и св. Н.Ч.. Пострадалата В. Д. била откарана за оказване на медицинска помощ, като й били направени рентгенографски снимки. При приемането в Спешно отделение при МБАЛ – Асеновград на 04.08.2021г. била поставена работна диагноза: „Контузия на гръдния кош вляво и контузия на ляво бедро.

Съмнение за счупване“. При рентгенографското изследване на лява тазобедрена става не се констатирали костни промени, за лявата гръдна половина изводът също бил без травматични промени. На следващия ден пострадалата Д. посетила катедра „Съдебна медицина“ гр. Пловдив, където й било издадено СМУ № 845/2021г., в което били описани установените й телесни увреждания при съдебномедицинското освидетелстване, а именно контузия на гръдния кош, контузия в областта на тазобедрената става, охлузване на левия глезен, охлузване на лявото коляно, кръвонасядане на лявото бедро, охлузване на левия лакът, охлузване в областта на корема.

През следващите дни обаче болките и затрудненията в движенията и дишането й, особено в лявата част на гръдния кош, не отшумели и пострадалата не се оправяла, а продължавала да чувства болки. По повод на тези оплаквания и страдания се наложило същата отново да търси медицинска помощ и съответно й били направени допълнителни изследвания и лечение в УМБАЛ „Каспела“ – гр. Пловдив, както и допълнителни рентгенографии на бял дроб и лява гръдна половина на 18.08.2021г. и на 19.08.2021г., при които се установило, че е налице фрактура на 8-мо, 9-то и 10-то ребра по аксиларната линия без дислокация на фрагментите. Въз основа на данните от медицинските изследвания на пострадалата Д. било издадено Допълнение към СМУ № 845/2021 г. от 27.08.2021 г., в което били отразени новите обективни находки, както и изводът, че в резултат на тях е било причинено трайно затруднение на движенията на снагата.

Първостепенният съд е кредитирал с доверие изготвените по делото СМЕ, КСМЕ, допълнителна КСМЕ и СПЕ. От заключението на СМЕ по писмени данни № 10/2022г., изготвена от вещото лице д-р Ц., се установява, че при описания инцидент на В. Д. е било причинено счупване на осмо, девето и десето ребро по средна мишнична линия вляво; контузия на гръдния кош; контузия в областта на тазобедрената става вляво; охлузване в областта на левия глезен; охлузване в областта на лявото коляно; кръвонасядане в областта на лявото бедро; охлузване в областта на левия лакът; охлузване в лява хълбочна област. Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали, така както се съобщава, а именно при бутане с последващо падане на пострадалата, станало на 04.08.2021г. Счупванията на осмо, девето и десето ребро са довели до трайно затруднение на движенията на снагата.

Съобразно заключението на комисионна двойна съдебномедицинска експертиза № 430/2022г., изготвена от д-р Ц. - съдебен лекар и д-р Т.Г. специалист по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив и при непосредственото обследване и извършения разчет от вещите лица на оригинално образно изследване от 04.08.2021г. – лицева рентгенография на 4 лява гръдна половина на В. Д. се установява деформация по контура на десето ребро, съмнително за травматично прекъсване на същото. Според вещите лица по-горните ребра се припокриват аксиларно със затруднена интерпретация на образа в тази зона. Направено е заключение, че има рентгенографски данни, съмнителни за фрактура на 10-то ребро вляво, като от така представената проекция липсват видими допълнителни прекъсвания. На база на прегледа на оригиналното образно изследване от дата 19.08.2021г. – рентгенографии на гръден кош в лицева проекция и допълнителна лицева проекция на лява гръдна половина на пострадалата Д. се установява деформация по контура на 8-мо, 9-то и 10-то ребро вляво, по аксиларна линия, без дислокация на костните фрагменти, както и рязък контур на диафрагмения купол. Описаните промени са свързани с фрактура на посочените ребра вляво, същите са без оформени репаративни изменения с липса на образуване на калус. Обяснено е, че разминаването в резултатите от находките на двете изследвания от 04.08.2021г. и 19.08.2021г. не представлява необичайно явление в образната диагностика. От представените документи по досъдебното производство, както и от анализа на оригиналните образни изследвания, приложени по делото, заключението на вещите лица е категорично, че на В. Д. е било причинено счупване на осмо, девето и десето ребро вляво, както и другите наранявания, подробно изброени в СМЕ-за. Счупванията на осмо, девето и десето ребро са довели до трайно затруднение на движенията на снагата.