Решение № 522 от 10.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Русе, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500773 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „АПС БЕТА

БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ЕИК 203374133, подадена чрез пълномощник юрисконсулт ДП против решение №1012/26.06.2025г. на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№3229/2024г., с което съдът е отхвърлил претенциите му по отношение на Ж. Х. П..

Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено от въззивния съд и претенциите-уважени. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Насрещната страна Ж. Х. П. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адвокат Р. Б. П. взема становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите 1 на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посочените оплаквания във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

С обжалваното решение, постановено по гр.д.№3229/2024г. по описа на РРС, са отхвърлени предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против

Ж. Х. П. искове по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата общо 1067.95 лева, произтичащо от Договор за паричен заем №540079/25.06.2021г. сключен между „Сити кеш“ООД-заемодател и Ж. П.-заемател, от която 500 лв. - главница, заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 33.73 лв.- договорна лихва върху главницата за периода от 25.06.2021г. до 27.09.2021г., 59.26 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 27.09.2021г. до 07.09.2023г., 267.69 лв.- дължими такси, съгласно Тарифата за таксите и разходите на “Сити Кеш” ООД, 207.27 лв. - неустойка по чл.6.2 от договора за потребителски кредит.

Районният съд е приел, че за процесните суми е издадена на ищеца заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5539/2023г. на РРС, срещу която длъжникът е подал възражение и искът е предявен в срок. Приел е, че ищецът е придобил вземането на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., по силата на който „ Сити Кеш” ООД - цедент, е прехвърлило възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - цесионер, вземанията си по Договор за паричен заем Кредирект №540079/25.06.2021г., описани в Приложение 1 към момента на сключване на договора.

Първоинстанционният съд е приел, че не е установено по делото длъжникът да е уведомен за цесията, а за да бъде уважен установителният иск на „АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В случая не е налице уведомяване на длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за цесията от 21.07.2022г., поради което тя няма действие по отношение на него. За него старият кредитор - “Сити Кеш” ООД е единственият кредитор и цесионният договор от 21.07.2022г. с нищо не го обвързва. Съдът е приел, че макар да е загубил 2 качеството си на кредитор по отношение на цесионера- “АПС Бета България” ЕООД, цедентът „Сити Кеш” ООД се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица. Поради това уведомяването на длъжника по кредита за извършената цесия от 21.07.2022г. едва с получаване на препис от исковата молба е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид това съдът е счел, че и щ е ц ъ т „АПС Бета България”ЕООД не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането му срещу ответника по Договор за паричен заем Кредирект №540079/25.06.2021г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Неправилно е приетото от първостепенния съд, че ищецът, настоящ въззивник не е материалноправо легитимиран да предяви иска, поради неуведомяване на ответника за цесията. Искът по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба е и договора за цесия от 21.07.2022г., уведомлението за цесията и пълномощното от цедента на цесионера да уведомява длъжниците за цесията /л.11-20/. Трайната съдебна практика приема, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с връчване на уведомлението с исковата молба. Настоящият състав напълно споделя и се позовава на решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. II ТО на ВКС, според което уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.

№2352/13г. II ТО, ТК. На следващо място, задължението на цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е., срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че въззиваемият е заплатил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не 3 се твърди, ч е П. е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл.

410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Поради горното, настоящият състав на съда намира, че решаващия извод на първата инстанция за отхвърляне на исковете е неправилен.

С оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК доколкото сключения договор е с потребител, съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора. Безспорно е по делото, че между „Сити Кеш” ООД и Ж. Х.

П. е сключен Договор за паричен заем Кредирект при условията на ЗПФУР, по силата на който „Сити Кеш” ООД е предоставило на Ж. Х. П. заем в размер на сумата 500 лв., с ГЛП 40.05 % и ГПР 47.18 % . Договорът за паричен заем Кредирект №540079/25.06.2021г. е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез средства за комуникация от разстояние. От представените с исковата молба лог файлове е установено постигнато съгласие между страните за сключване на договора, с предмет –заем в размер на 500лв.

Потребителят чрез отдалечен достъп на онлайн платформа чрез Mozilla/5.0 (Linux; Android 8.0.0 е посетил сайта на заемодателя и следвайки стъпките на установената форма за кандидатстване за кредит на сайта е подал заявка за кредит, като е избрал първоначално сума на заема на стойност 4000лв. с период на погасяване 3 месеца. Съгласил се е с Общите условия и е приел Декларацията за обработка на лични данни. Посочил е мобилен телефонен номер /**********/ и имейл адрес. На посоченият имейл системата автоматично е изпратила СЕФ. Заемоискателят се е идентифицирал с ЕГН и лична карта, в резултат на което е създадена заявка номер 962541.

Потребителят е посочил две лица за контакт с посочени телефонни номера, след което е избрал нова сума на заема на стойност 500 лв. и период на погасяване 3 месеца. Отново системата автоматично е изпратила СЕФ, като след верифициране на клиента и извършени справки кредитът е одобрен и е наредено плащане по Easy Pay, съобразно избрания начин за получаване на парите. Доколкото в случая не е необходимо страните да подпишат договора, тяхното електронно изявление е достатъчно, за да се обективира съгласие като 4 при спазване на посочените предпоставки, следва да се приеме, че е спазена формата за действителност на Договора за паричен заем Кредирект. Налице е подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписаният писмен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ / Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/ и доколкото от ответника не е поискано изрично представянето на препис от процесният договор за паричен заем, следва да се приеме, че те представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях изявления и тяхното съдържание. Ето защо възражението на ответника, че реда за сключване на договора не е спазен, е неоснователно. С оглед изложеното следва да се приеме за установено наличието на насрещни и съвпадащи волеизявления на страните за сключване на договора за заем. Кредиторът „Сити Кеш" ООД е изпълнил задължението си за предоставяне на заемната сума от 500лв. в полза на кредитополучателя Ж. П., като тя е изплатена на заемателя на 25.06.2021г. с паричен превод към Easy Pay, съгласно договор 540079, видно от приложената разписка /л.21/.

Получаването на заемната сума от 500лв. от ответника е установено и от приложената към писмо на Easy Pay разписка /л.83-85/, видно от която тя е получена от Ж. Х. П. /с посочен документ за самоличност и ЕГН/ на 27.06.2021г. в 9:37:17ч. от Кредитен център Кредитур ООД Глоджево. Ето защо възражението на ответника, че не е получил сумата е неоснователно, поради което за него е възникнало задължение да я върне по посочения в договора начин, с дата на последно плащане -27.09.2021г., съгласно погасителен план, инкорпориран в договора, като е посочено, че общата дължима сума е 533.73лв. Според чл.6.1 от договора заемателят П . се е задължил в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция, а според чл.6.2 при неизпълнение на чл.6.1 - дължи на заемодателя неустойка в размер на 207.27 лв. В чл.6.3 от договора заемателят се е съгласил изрично ползването на финансовата услуга да започне преди изтичането на срока за отказ.

Безспорно е по делото, че договорът е за потребителски кредит, чиято 5 правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът-въззиваем има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК , както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , вр. чл. 24 от ЗПК предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, при наличие на следните предпоставки: договорът да е сключен с потребител и да липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика /включително и при финансова услуга/, от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В случая, начинът на договаряне категорично изключва формиране воля на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца и клиента и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП /. В договора не е разписана ясно от страна на кредитора методиката на формиране на ГПР и ГЛП, поради което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Нещо повече, в случая, безспорно се установява, че в погасителния план е включена и договорената в чл.6.2 неустойка за непредставяне на поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок, възлизаща на 207.27лв., а тази сума несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които той се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.