Решение № 163 от 01.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора И. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600226 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 28 от 13.03.2023 г. по НОХД № 189/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимият В. И. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление чл. 115 НК. За посоченото деяние на подсъдимия е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1, т. 1 НК петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

От така наложеното на В. И. К. наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане по делото, считано от 25.01.2022 г. до влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата си първият съд се e произнесъл и за приложените по делото веществени доказателства. Възложил е за заплащане в тежест на подсъдимия и на направените по делото разноски, включително и тези на частните обвинители за ангажирането на повереник по делото.

Постъпила е въззивна жалба от частните обвинители А. И. М., К.

А. Ш. и И. А. И. срещу присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание. Считат, че същото е следвало да бъде определено при превес на 1 отегчаващите отговорността обстоятелства в максималния предвиден от закона размер.

Срещу така постановената присъда е постъпила и жалба от адв. З.

Т. – служебен защитник на подс. В. И. К.. В нея се прави искане присъдата да бъде отменена или изменена. Релевира се явна несправедливост на наложеното наказание, което моли да бъда наложено на законоустановения минимум.

Срещу подадената от страна на защитата на подс. В. И. К. молба е постъпило възражение от частните обвинители А. И. М., К. А. Ш. и И. А. И. чрез повереника им – адв Д. А.. Сочи се, че жабата на подсъдимия е неоснователна и необоснована. Считат, че не е налице основание за уважаването й.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Пледира, че наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода е било справедливо определено в средния размер на предвидената санкционна рамка. Не намира основание за проява на допълнително снизхождения спрямо подсъдимия, тъй като в справката му за съдимост са налице множество осъждания за разнообразни престъпления, включително и на лишаване от свобода, а приложената в досъдебното производство характеристична справка сочи на системна употреба на алкохол и множество противообществени прояви и предупреждения от полицията по ЗМВР.

Представителят на частните обвинители адв. А. пледира, че в конкретния случай е налице основание за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в размер на 20 години, което се явява предвиденият от закона максимум по посочената алтернативна санкция. Излага съображения, че в случая са налице само отегчаващи обстоятелства, тъй като визираното от първата инстанция самопризнание и разкаяние не било искрено. Счита за надценено и посоченото от окръжния съд като такова оказването на помощ.

Молят жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият и неговият служебен защитник адв. З. Т. поддържат жалбата срещу присъдата на Пловдивския окръжен съд. Излагат съображения за наличието на основания за оправдаване на подсъдимия по обвинението и за 2 прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което намират за прекомерно и несъобразено с всички обстоятелства от значение за законосъобразното му налагане. Релевират доводи за неправилно определяне на наказанието, защото поведението на подсъдимия непосредствено след нанасянето на ударите на починалия и падането на последния, което се изразило в организирането на откарването му болницата, не разкрива поведение на човек, който иска да причини смъртта на свой приятел, още повече че последният е нападнал подсъдимия, който се защитавал. По отношение на изтъкнатите от повереника на подсъдимия доводи за предходни осъждания на К. моли да се има предвид, че те са за престъпления против собствеността. От въззивния съд се иска налагането на справедливо наказание, съобразено в всички факти и обстоятелства по делото.

Подсъдимият, в предоставената му последна дума, предоставя на съда да определи справедлив размер на наказанието.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и жалбата, както и доводите пред въззивния съд и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от настоящия:

Подсъдимият В. И. К. бил осъждан за различни по вид престъпления, основно против собствеността и личността, които не влияят на правната квалификация на настоящото престъпление. Към инкриминирания момент той живеел сам в П., на ул. „Г.“ № * и работел като пастир. Пострадалият Д.

М. също имал обременено съдебно минало. Занимавал с ниско квалифициран труд. Известно време М. пребивавал във Великобритания. През декември 2021 г. се завърнал в България, но не при А.М., с която от фактическото си съжителство имал син – Д., роден през **** г., а при В.К. от П.. С последната се запознали чрез социалните мрежи и първоначално установили виртуална връзка, която прераснала в интимна такава. Подсъдимият и В.К. били съседи 3 и поддържали добри отношения, поради което подсъдимият и пострадалият също започнали да поддържат междусъседски взаимоотношения. На 24.01.2022 г., подсъдимият се свързал със свид. У.Н. от с. В., с когото се познавали от работата по строителни обекти. Помолил го да го закара до с. С., общ. Ч., за да прибере внучката си, тъй като трябвало да се грижи за нея.

Поканил и съседите си (В.К. и пострадалия Д. М. ) да го придружат. Малко след 19:00 часа на 24.01.2022 г. К., Н., К. и М. се отправили към село З. с управлявания от Н. автомобил „Р.“ с неустановен по делото регистрационен номер. След З. продължили към село С., където ги чакала дъщерята на подсъдимия. Тя му поверила внучето - момиченце на една годинка. В селото В. К. изпил чаша бира. По обратния път към П. от бензиностанция на „П.“ т о й (подсъдимият) купил стек бира и стек „К.“. Всички заедно отишли в жилището на В. К. в П.. Запалили печката с твърдо гориво и седнали на масата. М. и К. консумирали алкохол, а К. и Н. си играели с малкото дете. К. бил облечен в сив работен гащеризон с червени кантове и синьо-сивкаво яке с бели кантове с надпис „М.“. Пострадалият М. носел сини дънки, бяла тениска с надпис „N.“ и синьо дънково яке. Малко след 23:00 часа на 24.01.2022 год., докато седели на масата, пиели и си говорили, между подсъдимия К. и пострадалия Д. М. възникнал спор кой по добре се грижи за децата, като К. нарекъл М. „сводник“. Двамата се изправили един срещу друг. М. се ядосал и ударил два пъти подсъдимия с юмрук по главата, в областта на тила, като вследствие на ударите последният паднал на земята до масата. При падането напитките и други вещи нея се разпръснали, а част от тях паднали по земята.

Масата имала долен рафт, на който били поставени различни предмети, включително нож с червена дръжка, с едностранно заточено острие, с обща дължина 29,5 см, с дължина на острието от страна на режещия ръб 16,5 см и широчина в най-широката му част 2,7 см. След като видял ножа, подсъдимият К., разгневен от ударите на пострадалия, внезапно взел решение с този нож да умъртви Д. М.. В изпълнение на това си решение, К. взел ножа в ръка, изправил се и заявил на пострадалия, че ще го наръга. Подсъдимият К. замахнал с ножа към тялото на Д. М.. Последният протегнал лявата си ръка по посока на острието на ножа, за да възпре удара. В този момент подсъдимият му причинил порезна рана в областта на основата на първи пръст на лявата ръка. Тези действия на подс. В. К. били възприети от В.К., която се намирала в стаята. След това К. и Н. продължили да се занимават с малкото дете.

4

Подсъдимият, обаче, не се отказал от намерението си и отново замахнал с ножа, като причинил на пострадалия М. едно проникващо прободно-порезно нараняване в областта на корема – на 7 см над пъпа и на 3 см наляво външно от него. Острието на ножа преминало първо през дънковото яке и тениската, с които бил облечен пострадалият, а след това през кожата, подкожната мастна тъкан, коремните мускули, стомах, панкреас и коремната аорта на пострадалия. Описаното прободно-порезно нараняване образувало раневи канал с дължина 10 см, преминаващ през посочените по-горе анатомични структури и довело до излив на кръв в коремната кухина на пострадалия.

След нанасяне на удара в областта на корема, пострадалият побягнал извън къщата. Подс. К. го последвал, все още държейки ножа в ръка. Пострадалият изминал около 50-60 метра, след което паднал на земята. Подсъдимият се приближил до него и видял, че по М. има много кръв по дрехите в областта на корема и хвърлил ножа на земята. Междувременно К., забелязвайки липсата на двамата, изпратила Н. да ги търси навън. Последният се качил на автомобила си и тръгнал. Намерил пострадалия, да лежи на улицата, а подс.

К. - на колене до него. Подсъдимият помолил Н. да ги откара веднага до болницата в П., за да бъде оказана помощ на пострадалия. Подсъдимият качил сам Д. М. на задната седалка на автомобила, тъй като на Н. му ставало лошо при вида на кръв. Тримата пристигнали пред филиала на Спешна медицинска помощ в П. за около 10 минути и К. позвънил на звънеца. На работа в здравното заведение по това време били медицинската сестра С.К. и фелдшерът В.С.. Подсъдимият свалил пострадалия от автомобила и го на земята. От там пациентът бил положен върху носилка и приведен в кабинет на филиала на ЦСМП за оказване на спешна животоспасяваща помощ в 00:05 часа на 25.01.2022 г. Междувременно медицинските специалисти уведомили и ОДЧ при РУ МВР – П.. В здравното заведение пристигнали и свидетелите Т. Х. и А. П. – полицейски органи в момент, в който пострадалият бил все още жив, но комуникацията с него била невъзможна. Служителите на реда установили самоличността на пострадалия и провели кратка беседа с подсъдимия. К. разказал как се стигнало до нанасянето на прободната рана в областта на корема на пострадалия, след което бил задържан от Х. и П.. С. и К. извършили всички необходими реанимационни мероприятия за спасяването на пострадалия, но поради 5 острата кръвозагуба вследствие на описаното по-горе нараняване, в 00:47 ч. на 25.01.2022 г. Д. М. починал. Х. и П. отвели подс. В. К. в сградата на РУ – П.. Там, около 04:00 часа на 25.01.2022 г., Х. извършил проба за алкохол на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер *******, което отчело положителна проба 0,82 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. Бил извършен оглед на местопроизшествие – едноетажна жилищна сграда в П., при което били иззети множество веществени доказателства, подробно описани в съставения протокол.

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 88/2022 г. на живо лице (т. 2, л. 3-5 от досъд. пр.) при извършения преглед на В. И. К. са били установени охлузвания в областта на главата, гръдния кош (гърба) и двата горни крайника. Тези охлузвания, според вещото лице, като вид травматични увреждания възникват от най-общото действие на твърди, тъпи, включително тъпоръбести предмети. При линейните охлузвания (т. нар. „драскотини“) е възможен и друг механизъм на тяхното възникване - от повърхностното действие на остри предмети. Установеното охлузване по главата в окосмената част тилно, по своята морфологична характеристика, е възможно да е с давност от момента на визирания в предварителните сведения на експертизата инцидент, и да е получено по начина, както се упоменава в тези сведения. Останалите охлузвания, които са установени по гърба, както и по горните крайници, съобразно своята морфологична характеристика (конкретно наличието и разположението на коричките), са с давност поголяма от 24 часа, считано ретроспективно назад от момента на извършения преглед, като конкретно тези охлузвания, които са с корички над нивото на околната кожа и които са започнали да се забелват по периферията си, са с давност поне 3-4-то денонощие, ретроспективно назад от момента на прегледа. Охлузванията по гърба и двата горни крайника съобразно тяхната давност не следва да са във връзка с визирания в предварителните сведения на експертизата инцидент. Установените травматични увреждания във вид на охлузвания, всяко едно поотделно, както и по своята съвкупност, са довели до болка или страдание, без разстройство на здравето.