Определение № 1715 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501459 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 160/12.03.2026 г., постановено по гр. д. № 50/2026 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 742 от 30.01.2026 г., предявена от И. Б. А., ЕГН ********** срещу Д. Е. Й., ЕГН:**********, въз основа на която е образувано гр. д. № 50 по описа на окръжния съд за 2026 г., поради неотстраняване на нередовности в същата.

В процесната частна жалба на И. Б. А., действащ чрез процесуалния си представител, се твърди, че в депозирана искова молба е достатъчно ясно формулирано искането и размера на иска. След извършеното уточнение от ищеца, съдът е следвало, въз основа на изложените фактически твърдения и заявения петитум, да определи правната квалификация. При условие, че липсва яснота след направеното от ищеца уточнение, е следване да даде нови указания, а не да прекратява производството. Поддържа се, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото. Посочва се, че съдът с определението си от 12.03.2026 г. не е възприел правната квалификация на иска, дадена от ищеца, но не е изложил мотиви (каквото задължение има) защо, не възприема тази правна квалификация, нито е посочил точна правна квалификация.

Обосновава се и изводът, че обжалваното определение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното определение да бъде отменено и да се разпореди да продължат съдопроизводствените действия по разглеждане на 1 предявения иск.

Съгласно чл. 130 ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответника.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Делото пред окръжния съд е образувано по искова молба, предявена от И. Б. А. против Д. Е. Й.. Ищецът твърди, че ответницата, чрез въвеждането му в заблуждение за съдействие от нейна страна за получаване на субсидии по Евро Програми към Фонд „Земеделие“ за субсидиране на закупуване от него на техника и съоръжения за отглеждане на кошери, го е измамила да я упълномощи за участие по посочените програми. Същата е спомогнала да бъде задължен по кредит, който следвало да бъде погасен от субсидиите, които следвало тя да осигури от Фонд „Земеделие“, което не сторила.

Поддържа, че поради заблудата, която е поддържала в него ответницата, сумите от отпуснатия му кредит били заплатени по неистински фактури, предоставени му от нея към дружество „АСМ531“ ЕООД, което тя го убедила, че е клон на „АСМ-53“ ЕООД. Заявява, че действията на ответницата, като негов пълномощник, а именно - превеждане на сумите по одобрения му кредит към трети лица, са с цел единствено получаване на средства от самата нея. Посочва, че същата го е накарала да вземе машини, които се оказали използвани и че вследствие на действията на ответницата е задължен да изплаща непосилен за него кредит, като същата е получила неоснователно сумата 200 000 лв. от кредита, който той е задължен да изплаща към „Асет Банк“ АД. В петитума на исковата молба иска от съда да осъди на основание чл. 45 ЗЗД Д. Е. Й. да му заплати сумата от 208 387 лева, представляваща имуществени вреди, ведно с лихвите до пълното им изплащане.

С разпореждане № 59 от 04.02.2026г., на основание чл.129, ал.4 вр. с ал.2 от ГПК, съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности като: посочи конкретните действия или бездействия на ответницата, които са му причинили имуществени вреди, както и самите вреди, включително как точно е формиран и какво включва в себе си размера на претендираната като вреда сума от 208 387 лв.; посочи цената на иска и претендираната с исковата молба парична сума в евро; представи в регистратурата на съда документ за внесена по сметка на съда държавна такса в евро, изчислена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК; завери представените по делото незаверени ксерокопия от документи.

Съобщението с препис от разпореждането с указанията е връчено на ищеца, чрез неговата майка Т. А., на 05.02.2026г.

С уточнение вх. № 1132 от 11.02.2026 г. ищецът е отстранил част от посочените нередовности на исковата молба като е посочил цената на иска и 2 претендираната с исковата молба парична сума в евро – 105 136, 13 евро, какво включва в себе си размера на претендираната като вреда сума, представил е заверени ксерокопия от документите, представени с исковата молба и е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса. По отношение на първата посочена от окръжния съд нередовност на исковата молба – ищецът да посочи конкретните действия или бездействия на ответницата, които са му причинили имуществени вреди, както и самите вреди, той е заявил, че Д. Е. Й. го е заблудила да преведе сумите от отпуснатия му кредит, заплатени по неистински фактури, към дружество „АСМ531“ ЕООД, вместо към дружеството „АСМ-53“ ЕООД, от което е очаквал доставка на поръчаните машини. Освен това са посочени и други действия на Д. Е. Й., които действително са объркващи по отношение на конкретното поведение, което е неправомерно и е в причинно следствена връзка с твърдените имуществени вреди в размер на 105 136, 13 евро.

За по-голяма яснота на изложението следва да се посочи, че предмет на преценка в настоящото частно въззивно производство е дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Определението по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й.

Допуснатите нарушения в определението на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК рефлектират и върху определението по чл. 129, ал. 3 или ал. 4 ГПК, за връщане на исковата молба или за прекратяване на производството по делото.

Указанията на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото.

Правилно окръжният съд е приел, че процесната искова молба е нередовна, като в тази насока са дадени съответни указания с разпореждането № 59 от 04.02.2026 г. Относно нередовността, по отношение на която първата инстанция приема, че недостатъците не са отстранени, е указано следното ищецът да посочи конкретните действия или бездействия на ответницата, които са му причинили твърдените имуществени вреди. В случая в уточнителната молба на ищеца от 11.02.2026 г. са посочени няколко на брой действия на ответницата, част от които действително няма как да имат пряка причинно-следствена връзка с твърдените имуществени вреди под формата на претъпени загуби – превода на сумата от 105 136, 13 евро по банковата сметка на „АСМ531“ ЕООД. От друга страна са използвани от ищеца изрази, които навеждат на претенция за неоснователно обогатяване, а не за непозволено увреждане. Следва да се заключи, че с разпореждането от 04.02.2026 г. на окръжния съд са дадени правилни указания, представляващи нередовност на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно да бъдат конкретизирани действията на Д. Е. Й., от които са настъпили вреди, като се 3 индивидуализират тези вреди от всяко действие в рамките на общо предявения размер на иска. Според настоящия съдебен състав тези указания не са изпълнени с уточнителната молба от 11.02.2026 г. в пълнота, по ясен и категоричен начин, като едновременно с това са въведени и твърдения, които предполагат претенция за неоснователно обогатяване на ответницата.

Въпреки това на ищеца, следва да бъде дадена още една възможност да ги отстрани от първата инстанция. Подходящо е в тази насока указанията да бъдат малко по-конкретни, за да се избегна евентуално бъдещи оплаквания, че указанията не са изпълнени поради тяхната обща или абстрактна формулировка. Например ищецът ясно и точно да посочи действия на ответницата, по начин, време и място на извършването им, които са в пряко причинно – следствена връзка с твърдените имуществени вреди. По отношение на последните следва да укаже на ищеца да уточни кога точно и какви точно суми е превеждал на „АСМ531“ ЕООД, както и банковата сметка/сметки, по които твърди, че ги е превеждал. В тази насока окръжният следва даде на ищеца и указания за отстраняване на констатирани в съдържанието на исковата молба противоречиви твърдения, поради които правната квалификация на иска е спорна. Ако се укаже, че ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване, същият следва да приведе съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК петитумът на исковата молба в съответствие на обстоятелствената й част.

От друга страна, следва да се укаже на ищеца и частен жалбоподател в настоящото производство, че исковите претенции следва да са ясни, конкретни и разбираеми, за да може съответният ответник да упражни надлежно правото си на защита срещу тях. Освен това за по-голяма яснота, следва да се посочи, че съдът няма как да действа като адвокат на ищеца и сам да формулира надлежно и разбираемо съдържание на исковата молба. Още повече, че в случая ищецът се представлява от упълномощен адвокат.

Последният е редно, вместо да се оплаква от незаконосъобразно поведение на първата инстанция, да концентрира усилията си в ясното, точно и коректно формулиране на обстоятелствената част на исковата молба, която да е в пълно съответствие с петитумната част.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 160/12.03.2026 г., постановено по гр. д. № 50/2026 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е върната на основание чл.

129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 742 от 30.01.2026 г., предявена от И. Б. А., ЕГН ********** срещу Д. Е. Й., ЕГН:**********, въз основа на която е образувано гр. д. № 50 по описа на окръжния съд за 2026 г.

ВРЪЩА гр. д. № 50/2026 г. по описа на Окръжен съд - Враца на същия 4 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно (не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5