Решение № 764 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110117043 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представляван от изпълнителния директор, гр.С.... спрямо М. К. П. с ЕГН:

********** и с адрес в София, чрез назначен по делото особен представител и И. К. П. с ЕГН: ********** , с адрес в С... за това, че дължат на „Т...“ ЕАД сумата в общ размер на 5 044.11 лева, от които 4 212,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04,2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 787.33 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022г. до 27.11.2024г., както и суми за дялово разпределение от 35.60 лева за главница за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 8,51 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 27.11.2024г. в условията на разделна отговорност, при следните квоти:

М. К. П. с ЕГН: ********** дължи сума от 2 522.06 лв., от които 2106,34 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното 1 изплащане на вземането, сума от 393,66 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022г. до 27.11.2024г., както и суми за дялово разпределение от 17,80 лева за главница за периода от 01,07.2022г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 4,26 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 27.11.2024г. и от И. К. П. с ЕГН: ********** сума от 2 522.05 лв., от които 2106,33 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 393,67 лева за мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2022г. до 27.11.2024г., както и суми за дялово разпределение от 17,80 лева за главница за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 4,25 лв. за мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 27.11.2024г., за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК с № 40049/ 20.12.2024г по ч.гр.дело № 74005/ 2024г. по описа на СРС.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д...“ ООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за установяване на вземания в полза на ищеца спрямо ответниците съобразно заявените искове и се ангажират доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответниците лично от двете и от назначения на М. особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че сумите са платени така, както са отразени от топлинния счетоводител. Не оспорват нито качеството си на потребители, нито обема на доставките, а само стойността на падежиралите задължения. В тази връзка се ангажират доказателства. М. не поддържа изложеното в отговора от назначения й особен представител, с оглед на което възраженията й не следва да бъдат взети в предвид.

2

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

В хода след приключване на съдебното дирене с определение на съда по реда на чл.81 от ГПК е изплатена сумата от 804.41 лева като възнаграждение на адв. Й. Ф. за работата й като особен представител на ответната страна М..

С молба от 14.11.2025г. ищецът е поискал възстановяване на внесената от него за възнаграждение на особения представител сума от 804.41 лева.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Страните нямат спор по фактите относно това, че те са носители на вещни права върху имота през исковия период, както и че този имот е топлоснабден, нито по обема на извършените доставки.

Спорно помежду им е само обстоятелството относно размера на дълга и погасяването на част от него чрез плащане, както и дали са покрити или не с давност.

В тази връзка съдът е събрал писмени доказателства от ответните страни извлечение от екранна справка и фактури.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума е била в размер на 5044.11 лева, от които за 3 главница за ТЕ сумата е от 4212.67 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и лихва от 787.33 лева за периода от 15.11.2022г. до 27.11.2024г., както и 35.60 лева за стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. от 30.04.2023г. и лихва от 8.51 лева за периода от 15.09.2022г. до 27.11.2024г. Вещото лице е дало заключение и за размера на дълга за всеки един от ответниците като те са в равни части,.

В съдебно заседание експертът на поставените от пълномощника на ответниците въпроси и с оглед представените от тяхна страна доказателства дава заключение за това, че задълженията към ищеца са отразени като съдебно вземания, не са отразяват по партидата на абоната и поради това не излизат като такива и в екранната справка на абоната. Няма доказателства за плащане нито по делото, нито при ищеца и заключва, че тези дългове не се отразяват счетоводно и не се водят като текущи задължения по партидата на абоната, а само като съдебни вземания. Заключва и че ако е имало плащане по тях е щяло да остане отразяване в счетоводството на ищеца, а такава следа не е установена от експерта. В цялост заключва за непогасен по исковата молба дълг към Т... ЕАД.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват.

Или при горните факти съдът намира исковете за главница за доставена ТЕ, обезщетение за забава върху нея и стойност на услуга за дялово разпределение за основателни спрямо М. и И. като носители на ПС спрямо исковия имот за исковия период при равни квоти съобразно равните им права във възникналата съсобственост в размер съобразно стореното в хода на делото възражение за давност. Периодът, с който се покриват вземанията с давност, е тригодишен като съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на 11.12.2024г. С давност са били покрити претенциите на ищеца с начален момент преди 11.12.2021г. т.е за начислените за месец октомври и ноември 4 задължения за ТЕ в общ размер на 246.34 лева съобразно заключението по ССчЕ, л.107 от делото, таблица 1, колонки 5 и 6 - най-старото задължение към Т... ЕАД е за октомври на 2021г. Или дължима извън давностния срок остава само сумата от 3 966.33 лева за главница за ТЕ, за която иска следва да се уважи.

Останалите суми за лихва върху тази главницата и за стойност на услуга за дялово разпределение се дължат в пълен размер.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от по 4.25 лева за всеки един от тях е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 8.51 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответниците следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част. В тази сума следва да бъде включено и платеното на адв. Й. Фокина за нейното представителство възнаграждение в размер от 804.41 лева като съдът допълва само, че адвокат Фокина е депозирала отговор в указания от съда срок, както е и представила писмени бележки по делото като така е осъществила задължението си за защита интересите на представляваното лице М. П.. Определянето й като представител на ответната страна М. е станало по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и в изпълнение на акт на съда, което дава основание на съда да изплати, както е и направил, възнаграждение на адв. Фокина.

Или с горните съображения съдът приема, че общия сбор на разноските по двете дела е в размер на 1598.17 лева – 217.88 лева за д.такса по гр.дело с № 17043/2025г. и 100.88 лева по ч.гр.дело с № 74005/ 2024г., 25 лева за възнаграждение за юрисконсулт по исковото дело и 50 лева по заповедното такова, 400 лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 804.41 лева за 5 възнаграждение на особен представител. От тази сума съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски от 1517.42 лева и по двете дела в тежест и на двете ответни страни поравно.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С..., че М. К. П. с ЕГН: ********** и И. К. П. с ЕГН:

**********, с адрес в С... № 27, ет.2, ап. 2 дължат на „Т...“ ЕАД следните суми: сумата от 3 966.33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04,2023г. за топлоснабден имот с адрес в София, бул.“Александър Стамболийски № 27, ет.2, ап. 2 с аб. № 201777 ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от 4 212.67 лева; сумата от 787.33 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.11.2022г. до 27.11.2024г., сума за стойност на услуга за дялово разпределение от 35.60 лева за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 11.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 8,51 лв. като вземане за мораторна лихва за забава върху главницата за стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022г. до 27.11.2024г., които суми са предмет на издадена по чл.410 от ГПК Заповед с № 40049/ 20.12.2024г. по ч.гр.дело № 74005/ 2024г. по описа на СРС, от които М.