Решение № 19124 от 23.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19124 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110124366 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „..............“ ЕООД,ЕИК : .....

, чрез юрк. К срещу Д. Б. С. ,ЕГН : ********** , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове , с правно основание чл. 240, ал.

1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 1476.18 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г.

В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 03.08.2018 г. сключил Договор за потребителски кредит № ********** с Д. Б. С., като длъжник ,при следните параметри: Сума на кредита: 1800 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 111.28 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР):

49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден - 0,11%; общо задължение по кредита – 2670,72 лв. Твърди, че били поискани и закупени допълнителни услуги, с възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1 671,84лв., при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 69,66 лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на 4342,56 лв., с общ размер на вноската – 180,94 лв., платима на 15-ти ден от месеца. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитодателят превел на 06.08.2018 г. по посочената 1 банкова сметка на Д. Б. С. сумата в размер на 1800 лв. На следващо място твърди, че длъжницата не изпълнявала поетите договорни задължения и направила плащания по заема в общ размер от 1193,76лв. /180,94лв. на 13.09.2018год. ; 185лв. – 16.10.2018год. ;180,94лв. – 14.11.2018год. ; 185лв. – 20.12.2018год. ; 180,94лв. -16.01.2019год. ; 180,94лв. – 26.02.2019год. ; 100лв. – 26.03.2019год./ .Със сумата от 1190,46лв. били погасени задължения по погасителен план,а сумата от 3,30лв. – начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план.

Поради изпадането в забава на ответника ,на 31.07.2019год. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което до длъжника било изпратено уведомително писмо на посочения в договора адрес.След обявяване на предсрочната изискуемост - 31.07..2019год. започнало начисление на обезщетение за забава ,съгласно уговореното в чл.12/12.1 от ОУ ,в размер на ОЛП +10 % върху цялата вноска,включваща задълженията за главница,договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ,което ,за периода от 31.07.2019год. – 30.10.2023год. възлизало на 1015,31лв.

Предвид изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: в размер на 1476.18 лева – главница по договора ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.

Обосновава правния си интерес с подаденото в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение

На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и законната лихва върху това възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги ,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до 30.10.2023 г.Претендира е деловодни разноски ,както в заповедното така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Б. С. е подала отговор на исковата молба ,с който оспорва предявените искове.Не оспорва ,че е била в отношения с ищцовото дружество по повод договор от 03.08.2018год. за потребителски кредит за сумата в размер на 1 800лв. със срок от две години.Твърди ,че кредитът бил погасяван редовно и в срок.Направено е и възражение за погасяването на задълженията за главница като счита ,че се прилага кратката погасителна давност за периодични плащания.Възразява и че задълженията за обезщетения , неустойки и лихви също са погасени по давност.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Не е спорно по делото ,а и се установява сключения между страните Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** на 03.08.2018год. и ОУ към него.

По силата на сключения договор Д. Б. С., като кредитополучател, е получила от „..............“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер 1 800 лева.

Кредитополучателят се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 2

111,28 лева за период от 24 месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 2670,72 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги с възнаграждение от 1671,84лв. като размера на вноската е 69,66лв.Общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 4342,56 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска – 180,94 лева.

В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н.

Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 15.08.2020 г. като се налага извод, че изискуемостта за целия кредит е настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК / 31.10.2023год./. Представени са Общи условия на „..............“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.

По делото е представено и копие на преводно нареждане от 06.08.2018год., видно от което кредиторът е превел заемната сума от 1800 лева по банкова сметка на кредитополучателя,което не се оспорва от последния.

Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени погасявания по кредита за главница, лихви и пакети от допълнителни услуги в периода 13.09.2018год. – 26.02.2019год. като е заплатена общо сумата от 1190,04лв.

Други доказателства в производството не са ангажирани

От правна страна съдът съобрази следното:

Предявени са положителни установителни искове ,с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 1476.18 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от 3

31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.

Също така ищеца претендира и заплащане на сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги ,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „..............“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за заплащане договорно възнаграждение в посочените размери, както и момента, от който главният дълг е станал изискуем.

Договорът е сключен през 2018 г., т.е. при действието на ЗПК като ответницата има качеството на потребител ,съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на хартиен при шрифт не по-малък от 12. В него са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита - 49,90 процента, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит.

Не е спорно по делото ,че ответницата е усвоила размера на кредита от 1800лв.

Общо по кредита ответникът е издължил сумата от 1190,04лв. в периода 13.09.2018год. – 26.02.2019год. като ищеца е отчел като погасени вноската за закупена допълнителна услуга,главница и възнаградителна лихва.

Съдът намира, че пакетът допълнителни услуги е бил предмет на договаряне, но е и индивидуално такова , при подписване на договор за кредит с предварително предоставено съдържание .

Също така, клаузите на нарочно споразумение за пакет допълнителни услуги и чл.

15 ОУ съдът намира, че са неравноправни. Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има претендираното вземане.