Решение № 376 от 20.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Велико Търново, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 399 от 01.07.2022 година по гр. д. № 1324/2021 год. РС-Г. О. е осъдил „Т.“ ЕООД ЕИК ....... гр. Г. О. да заплати на Н. Г. Р. сумата от 103800 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. Ц. Р. при трудова злополука на 08.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.06.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер 180000 лв. като неоснователен; сумата от 2393,17 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.04.2020г. до 29.06.2021г., като отхвърля иска за мораторната лихва до пълния предявен размер 4150,33 лв. Същото обезщетение е присъдено и в полза на Ц. С. Р. и са отхвърлени иска по чл. 200 КТ в останалата му част до пълния предявен размер, както и иска за мораторната лихва до пълния предявен размер над уважената част. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адв. П. Р. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. 5100 лв. Ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете – 3856,56 лв. Ответникът е осъден да заплати в полза на съда ДТ в размер на 8495,46 лв., разноски за вещо лице 200 лв. и за свидетел 20,00 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника, а именно ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление град 1

С., район „Т.“, пл. „П.“ № ..., представлявано от изпълнителен директор Н. Ч., изпълнителен директор И. Г., изпълнителен директор П. Ш., изпълнителен директор Т. И., изпълнителен директор Н. П. – заедно от всеки двама изпълнителни директори.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.“ ЕООД ЕИК ........ гр. Г. О. представлявано от И. Л. Н. - управител. Обжалва се решението в частта, с която исковете са уважени за присъдено обезщетение по чл. 200 ТК за разликата над 28800 лв. до 103800 лв. и мораторната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 08.04.2021г. до 29.06.2021г. в размер над 664 лв. до 2393,17 лв. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон. Извърша свой прочит на доказателствата по делото и предлага тяхното тълкуване водещо до правен извод, че пострадалият е допринесъл за своето увреждане като е нарушил правилата за безопасност при работа в предприятието, както и правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Подробно това е описано във въззивната жалба. Така пострадалият работник е реализирал поведение, което и най-небрежния работник не би си позволил, поради което бил допринесъл за настъпването на вредите при условията на груба небрежност. Съдът не бил обсъдил и фактите, от които се съдело за принос на ДП НКЖИ в настъпването на трудовата злополука. С оглед на това жалбоподателят намира, че дължимото обезщетение би било 150 000 лева за двамата ищци, намалено при условията на чл. 201, ал. 2 КТ с 50% - в размер на 75000 и от която следва да се приспадне сумата 46 200 лв. – платено застрахователно обезщетение от ЗАД „Б. В. И. Г.“ гр. С. Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и да се уважат исковете до размер на по 28 800 лв., ведно със законна лихва и мораторна в размер на по 664 лв., а исковете в останалата им част да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ищците чрез пълномощник адв. П. Р. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба чрез който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че решението е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Оспорва като неоснователни всички възражения, наведени във въззивната жалба относно допринасяне на пострадалия за своето увреждане, както и наличие на основания за отговорност на ДП НКЖИ по чл. 49 ЗЗД като възложител.

Извършен е анализ на доказателствата и са изложени правни изводи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

Третото лице помагач ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК ........ не взема становище по възизвната жалба.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от адв. И. И., който поддържа въззивната жалба и 2 изложените в нея доводи относно неправилност на обжалваното решение и размер на претендираното обезщетение. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлен за разликата над 28800 лв. за всеки един от тях по чл. 200 КТ и за разликата над 664 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД.

Претендира разноски по делото пред въззивната инстанция.

Ответниците по жалбата не се явяват в съдебно заседание, а се представляват от адв.

П. Р., който поддържа писмения отговор на въззивната жалба и изложените в него подробни съображения относно липсата на принос от страна на пострадалия при трудовата злополука за собственото му увреждане. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.

Третото лице помагач ЗАД „Б. В. И. Г.“ с ЕИК ........ не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която имат правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във въззивната жалба В. окръжен съд приема следното:

Предмет на разглеждане пред Районен съд – Г. О. са два субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Н. Г. Р. и Ц. С. Р., наследници на Г. Ц.ов Р., против ответника „Т.“ ЕООД гр. Г. О. за осъждане на ответника да им заплати на всеки от тях по 180 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на Г. Р. – техен син на 08.04.2021 година, ведно със законна лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху обезщетението по чл. 200 КТ за всеки един от тях по 4150,33 лв. считано от 08.04.2021г. до 29.06.2021г. Ищците твърдят, че са единствените законни наследници на техния син Г. Р., загинал на ........ г. при настъпила трудова злополука в междугарието С. – С., при км. 323+000 на Главна железопътна линия № 2 С.-В.. Г. Р. е бил работник при ответника изпълняващ длъжността „електромонтьор контактна мрежа“ като основните му задължения по длъжностна характеристика били да „извършва подготвителни операции и монтаж на различни електрически инсталации и да следи за изправността, профилактиката и ремонта на електрическите мрежи“. В деня на злополуката заедно с М. М. на длъжността „електромонтьор – ръководител работна група, и С. К. извършвали МСР по контактна мрежа в изпълнение на обект „Механизирано подновяване на ЖП мрежа в междугарие С. – С. км. 336+000 до 344+404 с обща дължина 16808 м. По работен график извършвали демонтаж на носещо въже на анкерно поле № 1 в 3 участъка С. – С. и демонтиране на съществуващите еднопътни конзоли. Работата приключила в 11:45 часа след което работната група започнала работа по демонтаж на конзолите - тримата работници М. М., С. К. и Г. Р. започнали подготовка за демонтаж на контактния проводник на анкерно поле № 2, който е трябвало да свалят на следващия ден.

За целта използвали двупътна машина тип вишка SX7061, управлявана от К.. За да започнат работа М. и Р. издигнали вишката на работната платформа до контактната мрежа на ЖП линията и при сваляне на струните на мрежата работниците допрели контактния проводник, вследствие на което попаднали до силно индукционно напрежение, силен електрически ток, който протекъл през тялото на Г. Р., което довело до настъпване на смъртта му. Била подадена от ответника декларация вх. № 5104-04-27/15.04.2021г. за деклариране на трудова злополука. След извършена проверка с разпореждане № Ц5104-04-32/01.06.2021г. на ТП на НОИ В. Т. описаната злополука, била приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КТ.

Протокола за резултатите от извършената проверка били описани подробно извършените нарушения на трудовото законодателство, свързани с безопасните и здравословни условия на труд. Ищците твърдят, че в резултат на настъпилата смърт на сина им при посочената трудова злополука са претърпени неимуществени вреди изразяващи се нестихващи душевни болки и страдания. Тримата са били в най-близки отношения, основани на силна обич, доверие и привързаност. Починалият бил млад мъж в разцвета на силите си и постоянно помагал на родителите си. Ищецът Ц. Р. бил инвалид и изключително много разчитал на подкрепата и помощта на сина си. Ищцата изпитвала непрежалима мъка, помръкнало щастието в живота й, изпитвала непрестанна тъга по любимото дете. Ответникът като работодател носел отговорност на основание чл. 200 от КТ.

Ответникът „Т.“ ЕООД, чрез управителя И. Н., е подал писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК, който поддържан и в съдебно заседание, приема иска за допустим, но го счита за частично основателен по размер. Признава че с ищеца са били в трудово правоотношение и че на 08.04.2021 година е настъпила сочената трудова злополука с ищеца при и по повод изпълнение на трудовите му задължения. Ответникът прави възражение, че тя е настъпила при поява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на работника – ищеца по делото. От друга страна твърди, че е подизпълнител по договор сключен между ДП НКЖИ и ДП ТСВ ЕАД за изпълнение на обект „Механизирано подновяване на железен път междугарието С.-С. и бил изготвен приемо-предавателен протокол, съгласно който РП Енергосекция предава на ДП ТСВ ЕАД и последното приема контактната мрежа и съоръженията от въздушната междина на Р04 гара С. - до въздушна междина на Р01 гара С. в междугарието С. - С. на път № 1, като контактната мрежа са предава изключена и трайно заземена. Навежда доводи, че ответникът не бил спазил установените правила за безопасни и здравословни условия на труд. Не изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика да следи за правилното прилагане на правилата за заземителните и гръмоотводните инсталации. С правилата за безопасни и здравословни условия на труд бил запознат с оглед проведените му първоначални, периодични и ежедневни инструктажи.

Сочи, че в протокола от 25.05.2021г. за проверката от ИТ във връзка със заявената трудова злополука било констатирано, че пострадалия, пренебрегвайки разпоредбите на чл. 204 от 4

Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЖП транспорта на МТСП и ВТ, без да провери за отсъствие на напрежение и без да е извършено присъединяване на преносими заземители, започнал сваляне на струните на мрежата. Всичко това водено до извод за груба небрежност от страна на пострадалия Г. Р..

Предвид това моли съда да постанови решение, с което да се определи обезщетение и да се признае, че пострадалият е допринесъл за настъпването на уврежданията в 50% и съобразно това да бъде намалено обезщетението. Да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът не е останал безучастен и е помагал на ищците. Да се вземе предвид и обстоятелството, че на ищците е заплатено обезщетение по договор за застраховка „Трудова злополука“ и същата да бъде приспадната на основание чл. 200, ал. 4 от КТ. Претендира разноски.