Решение № 185 от 28.09.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 877/2021
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 28.09.2022
- В сила
- 28.09.2022
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 28 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354в, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Бургас, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Андрей Обр. Червеняков като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600877 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Делото е било образувано в Несебърския районен съд по обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение - Несебър срещу Ж. Г. Г. за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК.
При първоначалното разглеждане на делото районният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК и е постановил присъда № 260011 от 15.02.2021 г. по НОХД № 1084/2020 г., с която признал подсъдимия за виновен в това, че от неустановена дата до 02.09.2020 г. в гр.
Несебър, ж.к. „Черно море 3“ № ***, без надлежно разрешително засадил и отглеждал високорисково наркотично вещество – конопено растение, засадено в един брой саксия, с нето тегло на влажната растителна маса 146,50 грама, след изсушаване с нето тегло 35,090 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,40%, на стойност 210.54 лева, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354в, ал. 5 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободил от 1 наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 700 лева, като го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354в, ал. 1 НК.
По въззивна жалба на защитника е било образувано ВНОХД № 378/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с искане за постановяване на оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието. С решение № 27 от 28.05.2021 г. друг съдебен състав на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал.
3, т. 2 НПК е отменил присъдата поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата относно размера на наложеното административно наказание глоба - в диспозитива на присъдата е посочено, че на Ж. Г. се налага административно наказание глоба в размер на 700 лева, а в мотивите се аргументира друг размер - 1000 лева. Това процесуално нарушение е довело до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При повторното разглеждане на делото, с присъда № 10 от 26.07.2021 г., постановена по НОХД № 409/2021 г., Несебърският районен съд е признал подсъдимия Ж. Г. Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че от неустановена дата до 2.09.2020 г. в гр. Несебър, ж.к. „Черно море 3“ № ***, без надлежно разрешително съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ във връзка с чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, засадил и отглеждал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 във връзка с приложение № 1 от ЗКНВП – конопено растение, засадено в един брой саксия с растение коноп, с нето тегло на влажната растителна маса 146,50 грама, след изсушаване с нето тегло 35,090 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,40%, на стойност 210.54 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 5 вр. ал.
1 НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество, предмет на престъплението, като е постановил същото да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила. Накрая съдът се е произнесъл по въпроса 2 относно разноските по делото, като е осъдил подсъдимия да заплати същите в размер на 117.71 лева по сметка на ОД на МВР - Бургас.
Недоволство от така постановената присъда отново е изразено от адв.
Виктор Паскалев от БАК, защитник на подсъдимия Ж. Г.. В подадената от него въззивна жалба е изразено становище, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че извършеното деяние е несъставомерно, като се твърди алтернативно, че установените факти очертават хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че охранените обществени отношения с нормата на чл. 354в НК и конкретиката на инкриминираното деяние не обуславят възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Посочва, че съдебната практика и правната доктрина приемат, че малозначителността може да варира като деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения и оттам да не генерира обществена опасност или обществената опасност да е с толкова нисък интензитет, че да не бъде достатъчна деянието да се третира като престъпление от съответния вид.
Твърди, че в конкретния случай установеното високорисково наркотично вещество с тегло 35 грама изсушена маса не може да обоснове извод за нищожно малко количество. Според прокурора дори едно растение, което е засято и отглеждано с тази растителна маса, не би могло да обоснове приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК. Пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът поддържа жалбата по изложените пред първия съд съображения. Заявява, че дори деянието на подсъдимия да е съставомерно, то обществените отношения не са засегнати по никакъв начин и на практика не са настъпили противоправни последици.
Подсъдимият Г. моли съда да уважи подадената от защитника жалба.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:
3
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като подсъдимият Ж. Г. и неговият защитник са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица. Районният съд правилно е преценил, че експертизите и разпитите на свидетелите са извършени по предвидения в НПК ред, поради което е постановил определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което е одобрил изразеното съгласие. Протоколите за разпит и експертното заключение (на досъдебното производство е била назначена само една експертиза, извършена от вещото лице Златина Лекцовска-Бешева) са били прочетени по реда на чл. 283 НПК.
Въз основа на събраните доказателства районният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна.
При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд не намери основания за промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета от първия съд. По делото е установено, че на 2.09.2020 г. свидетелите И. К. и Е. Д. – полицейски служители в РУ - Несебър, отишли на адрес: гр. Несебър, ж.к. „Черно море 3“, № ***, тъй като по-рано същия ден в полицейското управление била получена оперативна информация за лице, отглеждащо марихуана в дома си на посочения адрес. Собственик и ползвател на имота бил подсъдимият Ж. Г..
Двамата свидетели го установили пред дома му и се легитимирали, при което подсъдимият видимо се притеснил. На зададения въпрос дали в жилището си има забранени от закона вещи или предмети, той заявил, че в гаражното помещение към двуетажната сграда отглежда растение от рода на марихуаната. След това завел полицейските служители в помещението и им показал растението. Свидетелите уведомили ОДЧ, след което на мястото пристигнала дежурна оперативна група. Последвало извършване на претърсване на помещението и изземване на 1 брой бяла на цвят, пластмасова саксия с височина 28 см и диаметър 33 см, със засадено в нея растение, зелено на цвят, със специфични петлъчеви листа и образувани множество съцветия, с височина 84 см. Почвата в саксията била влажна.
Същия ден бил извършен оглед на вещественото доказателство, при който били откъснати листата и връхчетата на растението. Влажната зелена растителна маса била с нето тегло 146,950 гр., а след изсушаването й в лабораторни условия нето теглото й било 35,090 гр. При физикохимичното изследване на сухата растителна маса било установено, че същата се определя 4 като коноп със съдържание на тетракарабинол – 6,40%.
Стойността на наркотичното вещество възлизала на 210.54 лева.
Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите И. К. и Е. Д., от протокола за претърсване и изземване /л. 6-12 от ДП/ и фотоалбум към него /л. 26-28 от ДП/, както и от протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него /л. 5054 от ДП/. Видът и количеството на инкриминираното наркотично вещество са установени по безспорен начин от заключението на извършената химическа експертиза, приложено на л. 60-61 от ДП.
Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви и изцяло съответстват на данните, съдържащи се в протоколите за претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства. Действията по разследване са били проведени при спазването на всички законови изисквания. Подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, но защитната му теза не се изразява в оспорване на установените фактически положения, а единствено в несъгласие с извода на районния съд за съставомерност на деянието.
Районният съд правилно е приел, че деянието на подс. Г. осъществява признаците на престъплението по чл. 354в, ал. 5 вр. с ал. 1 НК. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че Ж. Г. е засял и отглеждал конопено растение в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила. Съгласно тези правила е забранено засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), като е забранено и добиването на опиум, макова слама, коноп, хашиш и хашишово масло (чл. 27 и чл. 28 от ЗКНВП). Подсъдимият е имал ясни представи, че няма право да засажда и отглежда растение от този род, което се илюстрира от положителния отговор, който е дал на въпроса на полицейските служители дали държи забранени от закона вещи или предмети. Г. е отглеждал само едно растение, при това за лична употреба, което наред с чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни обуславя извод за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
Дори и случаят да не беше маловажен, не би могло подсъдимият да бъде 5 признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.
354а, ал. 1 НК, тъй като по това обвинение той вече е бил оправдан с присъда № 260011 от 15.02.2021 г. по НОХД № 1084/2020 г. на Несебърския районен съд. Срещу посочената присъда не е бил подаден протест, а отмяната й по жалба на подсъдимия налага прилагането на забраната за влошаване положението на подсъдимия (забраната за reformation in pejus). Затова в оправдателната й част присъдата е влязла в сила.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради засяването и отглеждането само на едно растение. Вярно е, че в нормата на чл. 354в, ал. 1 НК съществителното име растение е употребено в множествено число. С използването му обаче законодателят има предвид видове растения, съответно техен род, които могат да бъдат предмет на това престъпление, а не необходимост засетите и отглеждани растения да са повече от едно.
Въззивният състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че деянието на подсъдимия е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В случая не може да се приеме, че количеството наркотично вещество, което се е получило от отглежданото растение – 35.090 грама, е пренебрежимо малко. Не е ниско и процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 6.40 %. При тези обстоятелства необремененото съдебно минало на дееца, липсата на други образувани и водени срещу него наказателни производства и отглеждането само на едно конопено растение не могат да обусловят приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/284bc543-2c53-42c0-92c3-75e2ed957f27