Решение № 150 от 15.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20211100511198 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на СРС, 167 с-в, е

ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. С. А. срещу М. П. К. – В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмеряващи се с минималното трудово възнаграждение, което И. С. А. би получила за периода от м.05.2013г. до датата на депозиране на иска – 13.07.2015г., вследствие на постоянен тормоз от ответницата, поради което ищцата трудно се движела, падала, което и пречило да работи, ведно със законната лихва от 13.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЕН е и предявеният от И. С. А. срещу М. П. К. – В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от И. С. А. неимуществени вреди, изразяващи се в тежки здравословни проблеми - високо кръвно налягане, изтръпвания на двата крака, мозъчен инсулт.

ОТХВЪРЛЕН е и предявеният от И. С. А. срещу М. П. К. – В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за наемане на гараж за периода от м.07.2013 г. до 13.07.2015 г. или по 300 лв. месечно, поради от лишаването й от възможността да ползва съсобственото дворно място, ведно със законната лихва 1 от 13.07.2015г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЕН е и предявеният от И. С. А. срещу М. П. К. – В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и второ наличието на незаконен строеж в двора, като по този начин ищцата е лишена от ползването на съсобственото дворно място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

По петия предявен иск ответникът М. П. К. – В. е ОСЪДЕНА да заплати на И. С.

А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 635,37 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, в северозападната част, с вход откъм ул. „Мальовица“, с площ 100.10 кв.м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на АПАРТАМЕНТ с идентификатор № ***, на трети тавански етаж на сградата, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за сумата над уважения размер от 1 635,37 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв.

По шестия предявен иск ответникът М. П. К. – В. е ОСЪДЕНА да заплати на И.

С. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2 280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в мазето на И. С. А., находящо се в сграда с адрес: гр. София, ул. ****, с вход откъм ул. „Мальовица“, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в гр. София, ул. ****, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за сумата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Седмият предявен иск от И. С. А. срещу М. П. К. – В. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премести ел. табло, да ремонтира тоалетната, находяща се в съседно на ищцата мазе и отдушника, находящи се на адрес: гр.

София, ул. ”****, е ОТХВЪРЛЕН.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25044305/11.03.2021 г. /дата пощ. кл.

08.03.2021 г./, уточнена с допълнение № 25114293/07.07.2021 г. /л. 7/ и молба вх. № 30808/02.12.2021 г. /л. 84/ от ищеца в първоинстанционното пр-во И. С. А. против решението в частта, с която първият, вторият, третият, четвъртият и седмият иск относно ел. талбото и тоалетната са отхвърлени изцяло като неоснователни, както и в частта, с която петият иск е отхвърлен за горницата над уважения размер от 1 635,37 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. Решението се обжалва и относно шестия иск в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над уважения размер от 2 280,44 лв. до сумата от 3 370,44 лв. или за сумата от 1 090 лв. /а искът е предявен до сумата от 10 000 лв. и е отхвърлен за горницата над 2 280,44 лв. до 10 000 лв./.

Излага в жалбата, че неправилно съдът е приел, че ищцата не търпяла вреди вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващи се в тежки здравословни проблеми - високо кръвно налягане, изтръпвания на двата крака, мозъчен инсулт, което се доказвало от заключението на съдебно –медицинската експертиза.

Излага, че вследствие на поведението на ответника не могла да полага труд и е 2 претърпяла сочените имуществени вреди, съизмеряващи се с минималното трудово възнаграждение, което би получила за исковия период. Сочи, че съдът е следвало да кредитира показанията на свид. Ц., от които се установявало, че в исковия период ответникът е възпрепятствал ищеца да използва двора за паркиране, непредоставяйки дистанционното управление на вратата на двора, поради което поведение на ответника ищецът претърпял вреди, изразяващи се в заплатен наем за гараж. Поддържа така предявения иск за сумата от 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за наемане на гараж за периода от м.07.2013г. до 13.07.2015г. или по 300 лв. месечно вследствие лишаване от ползването. Относно отхвърления четвърти иск за вреди от неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и наличието на незаконен строеж в двора, ищцата излага, че ответницата последователно от 1996 г. до момента поддържа противоправно състояние, изразяващо се в построяване на различни обекти в двора. През 2008 г. въззивникът разрушил за сметка на ответника по силата на влязло в сила решение по чл. 109 ЗС построен гараж в двора от ответника, но след това ответникът /сега въззиваем/ построил на негово място нов гараж, по-голям от предишния. За построяването му липсвало съгласие на ищцата като собственик на обекти в сградата.

Също така ответникът въвел в заблуждение органите на властта, като създал решения на ОС на ЕС с цел провеждане на процедура за узаконяване на новопостроения гараж.

По отношение на петия иск за вреди за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - напукани стени и тавани в собствения на ищцата апартамент, вследствие на извършвани от ответницата ремонтни дейности на таванския ап., излага в жалбата и уточнителна молба от 02.12.2021 г., че обжалва решението в цялата отхвърлителна част. Сочи, че съдът не е обсъдил наличието на вреди в складовото помещение към ап., както и неправилно е приел, че било налице съпричиняване в размер на 25 процента. В тази връзка аргументира, че поставянето на допълнителни тръби, които да отвеждат дъждовната вода от покрива, се наложило поради неправомерното изрязване на част от покрива от ответницата; така ищцата не е допринесла за настъпване на вредите, въпреки че общите части на сградата се съпритежават от страните.

Относно шестия иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за извършени ремонти на мазето на ищцата поради наличието на теч, предизвикано от действия и бездействия на ответницата, излага във въззивната жалба, че неправилно искът е бил отхвърлен за горницата от 1 090 лв. Необходими СМР за поправяне на вредите в мазето били и дейностите по изхвърляне на отпадъци на стойност от 240 лв., възстановяване на отдушника и ремонт на английския двор на стойност 500 лв. и поставяне на навес над стълбището на мазето на стойност 350 лв.

Относно последния седми негаторен иск поддържа, че неправилно е бил отхвърлен относно преместването на ел. таблото, понеже то се намира близо до В и К тръба и освен това от него висели множество кабели, които задържали паяжини; следвало да бъде ремонтирана от ответника и тоалетната, поставена в магазина, граничещ с мазето, собственост на въззивника – ищец. Следвало тоалетната да се свали, понеже в момента е на праг. Относно ремонта на отдушника не е подадена въззивна жалба съгласно жалбата от 11.03.2021 г., допълнението от 07.07.2021 г. и уточнение от 02.12.2021 г. на л. 84 и сл.

С молба от 07.07.2021 г. – допълнение към въззивната жалба, въззивникът И. А. излага във връзка с втория и седмия иск /съгласно посоченото от нея/, че следвало да се 3 вземе предвид и че след датата на даване ход на устните състезания в пр-вото пред СРС са настъпили следните нововъзникнали обстоятелства: на 22.03.2021 г. въззиваемата М. К. е поставила ролетна врата на стълбите на западния вход; на 15.04.2021 г. въззиваемата е покрила терасата на таванския етаж, в резултат на което при валеж отново се наводнява мазето на ищцата – въззивник; на 24.04.2021 г. въззивникът претърпял инцидент; на 01.07.2021 г. спрял токът в имота на ищцата – въззивник А. и поради неоказване на съдействие от ответника въззивникът не могъл за отвори ел. талбото, отново се наводнило мазето й .

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. К. от 25.06.2021 г. , в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че не е установено злоупотреба с право при подаване на искови молби и заявления във връзка с процесната сграда от страна на въззиваемата – собственик на обекти в сградата, понеже въззиваемата целяла да защити правата си, а не да увреди ищцата. По първия иск оспорва ищцата да е оставала без трудов доход във връзка с поведение на въззиваемата. Оспорва да е построила незаконен строеж в двора, както и във връзка с това ищцата да е търпяла имуществени вреди под формата на разход в сочения размер.

Относно петия иск оспорва разхода от 3 000 лв. за ремонт на ап., собственост на ищцата, да е реално сторен, като не са представени документи в тази връзка.

Относно шестия иск излага, че премахването на вратата към мазето на ищцата е по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 8619/1997 г. по описа на СРС, 50 състав, като продължава да твърди, че течовете в мазето на въззивника се дължат на изградения незаконен вход към мазето от двора.

С допълнение към отговора от 01.02.2022 г., вх. № 5338 /л. 104/, подадено в определен от съда срок, въззиваемата добавя следния довод относно шестия иск за понесени от ищцата имуществени вреди за ремонт на мазето във връзка с теч, предизвикан от действия и бездействия на ответницата – сочи, че вещото лице по СТЕ е извършило оглед на мазе № 8, което не е собственост на ищцата, а собственост на К. по силата на влязло в сила решение по гр.д. № 2051/2000 г. по описа на СГС /л. 36/.

Подадена е въззивна жалба вх. № 25051425/22.03.2021 г. /л. 44/ от отвенника в първоинстанционното пр-во М. П. К. – В. против решението в частта, с която по петия и шестия иск въззивникът е осъден да заплати съответно сумите от 1 635,37 лв. с ДДС и 2 280,44 лв. с ДДС.

Излага във връзка с петия иск за вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на апартамента на ищеца, че: 1. на първо място няма доказателства разходите да са реално сторени, каквито са твърденията на самата ищца; 2. на второ място въззивникът К. оспорва да е поставила тя тръбите от покрива, както и някога изобщо да е извършван ремонт на покрива с резултат изрязване на част от него – сочи, че от 1922 г. /когато е построена сградата/ до сега покривът не е променян, а само ремонтиран; при ремонта от 2010 г. 2011 г. са поставени первази на всички прозорци; 3. на трето място излага, че дори да се приеме, че ответникът /сега въззивник/ К. е поставила тръбите във връзка с премахване на част от покрива за отваряне на прозорец в нейния имот, то извеждането на тръбата извън терасата било задължение на А.. Твърди, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, понеже е следвало да заусти тръбата, поставена от ответницата в балкона й. Излага, че преустройството на подпокривното пространство с достатъчна площ в жилище е извършено съгласно проект, одобрен от ищцата А..

Разпечатката съдържа 35 от 195 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/284b3cca-1a02-4762-a2fc-1256f13d18b8