Определение № 3011 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2715/2024
- Вид
- Определение № 3011
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1,предл.първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3011 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв.Ст.П.,пълномощник на ищцата в първоинстанционното дело Н. С. М. против определение № 9925/12.08.24г.,постановено по гр.д.№ 14936/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,20-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молба вх.№ 74646/12.07.24г. от адв.П. за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се осъдят ответниците „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД да заплатят на адв.Ст.П. на осн.чл.38,ал.2 във вр.с ал.1,т.3 от ЗА адв.възнаграждение в размер на още по 200лв.всеки от ответниците за оказаната на ищцата безплатна правна помощ на близък.
Ответникът по частната жалба „Файненшъл България“ЕООД,ЕИК-202513690 намира същата за неоснователна по подробни съображения,изложени в писмен отговор.
Ответникът по частната жалба „Изи Асет мениджмънт“АД,ЕИК-131576434 също е депозирал писмен отговор,с който изразява становище за неоснователност на същата по изложени в отговора съображения.
Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е частично основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове,предявени от Н. С. М.,представлявана от адв. Ст.П. против двама ответници- „Изи Асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.26 от ЗЗД за признаване за установено,че договор за паричен заем от 1
12.04.21г.,сключен между ищцата и първия ответник,е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК,както и за признаване на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата-12.04.21г.,сключен между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ЕООД,както и искове по чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД за осъждане на двете дружества за заплащане на суми,получени без основание (80лв.по нищожния договор за паричен заем от „Изи Асет мениджмънт“АД и 251,76лв.по нищожния договор за поръчителство с „Файненшъл България“ЕООД ),ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
От ищцата са приложени по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищцата и адв.П.,в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв-защита на близък.Впоследствие е представен и списък на разноските,в който се претендира по чл.38,ал.2 от ЗА адв.възнаграждение в размер на по 400лв.за всеки от предявените искове,или общо разноски в размер на 1200лв.
С решението,чието изменение в частта за разноските се иска,предявените от ищцата искове са били уважени частично-отхвърлен е изцяло иска против „Изи Асет мениджмънт“АД за осъждане на този ответник за заплащане на сумата от 80лв.,получена без основание по недействителния договор за заем и е отхвърлен частично иска против „Файненшъл България“ЕООД за осъждане на този ответник за заплащане на платено без основание възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство-за разликата над присъдения размер от 30,11лв.до предявения такъв от 251,76лв.
Съдът е изложил подробни мотиви,като се позовава на разясненията,дадени в решение на СЕС от 23.11.17г. по съединени дела С-247/16 и С-248/16, както и на практиката на СЕС и е приел,че не е обвързан с установените в НМРАВ № 1/04г. установени размери на минималните адв.възнаграждения.Посочил е,че в случая делото не представлява фактическа и правна сложност и е определил като справедлив размера на дължимия адв.хонорар общо на 400лв.,платими поравно по 200лв.от всеки от двамата ответници.
Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от пълномощника на ищцата с доводи,че цитираното от съда решение на СЕС не изключва приложението на НМРАВ,освен това липсвала каквато и да било обосновка за определяне възнаграждението за процесуално представителство.
С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като е препратил към мотивите на решението си и е допълнил,че въведеното с чл.38,ал.2 от ЗА правило-че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адв.съвет размер с НМРАВ не може да бъде приложено предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С438/22.Според съда посочените в наредбата размери на адв.възнаграждения могат да служат единствено като ориентир,а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии:фактическа и правна сложност на делото,обем на извършената от адвоката работа.
Настоящата инстанция споделя отчасти тези изводи на първоинстанционния съд.
На първо място правилно ПдРС е приел,че НМРАВ не обвързва съда с оглед цитираното решение на СЕС и практиката на същия съд от 2024г.Правилен е извода му,че НМРАВ може да служи само като ориентир при определяне на адв.възнаграждение,претендирано по чл.38,ал.2 от ЗА.Освен това настоящата инстанция счита,че при определяне на адв.възнаграждение следва да се вземе предвид вида и броя на предявените искове.В настоящия случай се касае за четири обективно и субективно съединени иска,независимо,че те са основани на неизпълнение на облигационни отношения,произтичащи от договор за потребителски кредит.Единият от исковете против „Изи Асет мениджмънт“АД обаче е отхвърлен изцяло,а единият от исковете против „Файненшъл България“ЕООД-частично.
2
Неправилни са изводите на ПдРС досежно размера на присъденото адв.възнаграждение.При претендирано такова на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.размерът му се определя от съда,а не зависи от посочения от пълномощника размер.В случая първостепенния съд е определил размер от по 200лв.за всеки от ответниците,като е приел само,че делото не е с фактическа и правна сложност,но без да обсъди в какво се изразява обема на адв.работа.
Въззивният съд намира,че действително с оглед на цитираното решение на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения,определени в НМРАВ и при определяне на възнаграждението следва да изхожда от няколко критерия и единият от тях е именно обема извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,другият е наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.
Съдът в случая счита,че фактическа и правна сложност на делото няма,по подобен род дела е налице вече постоянна и непротиворечива практика на съдилищата,не са настъпили усложнения в тази връзка в хода на производството. Цената на исковете е ниска.Адвокатът обаче е извършил необходимите правни действия във връзка със защитата на ищцата,като изготвената от него искова молба съдържа подробни,правно обосновани съображения; пълномощникът се е явявал на всички проведени по делото съдебни заседания (две на брой),направил е с оглед изясняването на спора искане за допускане на ССЕ,като е формулирал задачи към същата.В последното съдебно заседание не е развил доводи по съществото на спора в пледоария,нито е представил писмена защита.
Като се вземе предвид изложеното,а също вида на предявените искове,настоящата инстанция намира,че следва да се определи адв.възнаграждение за пълномощника на ищеца по чл.38,ал.2 от ЗА съразмерно на уважената част от исковете както следва:250лв.за уважения иск против „Изи Асет мениджмънт“АД и 350лв.за исковете против „Файненшъл България“ЕООД,единият от който е уважен изцяло,а другият-частично за малка част от претендираната сума.Или общо дължимото от ответниците адв.възнаграждение е в размер на 600лв.
С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се осъди ответника „Изи Асет мениджмънт“АД да заплати на адв.Ст.П. допълнително още 50лв.адв.възнаграждение,а ответника „Файненшъл България“ЕООД да му заплати допълнително още 150(сто и петдесет)лв.адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9925/12.08.24г.,постановено по гр.д.№ 14936/23г.по описа на Районен съд- Пловдив,20-ти гр.с.с което е оставена без уважение молба вх.№ 74646/12.07.24г. от адв.П. за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт“АД,ЕИК-131576434гр.София да заплати на адв.С.
Ж. П.,АК Пловдив,*** сумата от още 50(петдесет)лв.за адв.възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ЕООД,ЕИК-202513690 със седалище гр.София да заплати на адв.С. Ж. П.,АК Пловдив,*** сумата от още 150(сто и петдесет)лв.за адв.възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.в производството пред първата 3 инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4