Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5063 от 03.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7194/2023
Вид
Решение № 5063
Подписан
03.09.2024
В сила
12.10.2024
Състав
Даниела Генчева Шанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100107194 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.

Образувано е по искова молба с вх. № 59438/21.06.2023 г., предявена от Г. К. М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. В. М., ЕГН **********, против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК **** за заплащане на сумата от 40000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 17.01.2023г., причинено виновно от К. Д. Н. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № ****. Сумата се претендира ведно със законната лихва от 27.01.2023г. /датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

Ищцата – чрез процесуалния си представител адв. Добрива, твърди в исковата молба, че сутринта на 17.01.2023г. около 07.00 ч. пътувала към училище със своята майка М. М. като пътник на задна дясна седалка в л.а.

Мерцедес Е280 ЦДИ с рег. № ****. По същото време л.а. Ситроен Ц3 с рег. № ****, управляван от К. Д. Н., ЕГН **********, се движил по бул. Рожен с посока на движение от ул. Северна скоростна тангента към кв. Требич. На около 350 метра след мостовото съоръжение на ул. Северна тангента при десен завой водачката К. Н. загубила управление над автомобила и навлязла в насрещната лента за движение и реализирала тежък удар с насрещно 1 движещия се л.а. Мерцедес Е280 ЦДИ с рег. № ****.

Вследствие на удара пострадали М. М. и дъщеря й Г. М., а двата автомбила били почти напълно унищожени. Веднага бил подаден сигнал на тел. 112. Местопроизшествието било посетено от дежурната група ПТПО“ПП“-СДВР и екип на Спешна помощ, който откарал всички пострадали в спешното отделение към УМБАЛСМ „Пирогов“. Там били извършени множество прегледи, консултации, рентгенографии, от които на Г. М. били установени следните травматични увреждания: контузия на шията, фрактура на гръдна кост, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. С оглед тежкото психическо състояние, в което детето се намирало след инцидента, лекарите и родителите взели решение пострадалата да продължи лечението си в домашни условия, като били дадени предписания за ограничен двигателен режим.

Твърди се, че 12-годишното момиче било почти напълно обездвижено за около 30 дни. Болките били неописуеми. Приемала обезболяващи и въпреки това изпитвала силни болки при движението на горната част на тялото си, дори и в легнало положение. Почти невъзможно било и движението на врата.

За всичките си физически нужди разчитала на майка си - тя й помагала с храненето, обличане, къпане, приема на лекарства и др. Всяко движение, всяко вдишване било силно болезнено. Болезнено било дори лежането, тъй като цялото й тяло било покрито с хематоми и рани, поради което наред с назначеното лечение бил наложителен прием и на обезболяващи.

Момичето било силно притеснено, че се налагало да отсъства от училище и да пропусне важен материал, притеснено било, че вижда разтревожени родителите си, притеснявала се, че е в тежест на всички. Твърди се, че силния стрес, вследствие на преживяното, отключил у ищцата емоционална травма. Не можела да спи спокойно, оплаквала се от кошмари, свързани с преживяното, постоянно съпреживявала ситуацията отново и отново. През деня сменяла настроенията си без причина. Предстоят и срещи с психолог, който да спомогне за по-лесното премиване през това житейско изпитание.

Предвид изложеното ищцата моли всички тези реално преживени физически и психически болки и страдания да бъдат своевременно и справедливо парично компенсирани със сума в размер на 40000 лв.

Претендира присъждане на законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 27.01.2023г. до окончателното плащане, както и на разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № ****.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че процесното ПТП е настъпило в резултат на 2 виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № ****. Твърди, че не е налице деликт от страна на водача К. Д. Н..

Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер относно начина на настъпване на ПТП, доколкото представеният Констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила. Счита, че вина за произшествието има водачът М. В. М., който е допринесъл съществено за настъпване на произшествието, тъй като е управлявал л.а. Мерцедес Е280 ЦДИ с рег. № **** с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не се е движел най-вдясно на полагащата му се лента за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, като така е станал причина за ПТП с л.а. „Ситроен Ц3” с рег. № ****.

Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между събитието от 17.01.2023 г., както и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, включително тяхната продължителност, интензитет и обем.

Ответникът оспорва претенцията на иска за обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение е завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на майката на пострадалата под формата на неупражнен родителски надзор по чл. арг. от чл. 125, ал. 3 СК, тъй като ищцата е пътувала в МПС без обезопасителен предпазен колан в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и без специална седалка в нарушение разпоредбата на чл. 137в, ал. 3 ЗДвП.

Ответникът оспорва и претенцията за лихви върху обезщетението.

Оспорва ищцата да го е поканила да заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Евентуално, че е налице забава на кредитора, тъй като ищцата не е представила допълнителни документи в доказателство на отправената претенция съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ. В условията на евентуалност оспорва и началния момент, от който се претендира законната лихва. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск 3 е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 27.01.2023г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Ситроен Ц3” с рег. № ****, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорен и фактът на настъпилото на 17.01.2023г. в гр. София бул.

„Рожен“ ПТП между л.а. „Ситроен Ц3” с рег. № **** , управляван от К. Д. Н. и л.а. Мерцедес Е280 ЦДИ с рег. № ****, управляван от М. В. М., при което пострадала пътуващата във втория автомобил Г. К. М..

По случая е било водено досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, прекратено с постановление на СРП от 01.11.2023г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК /деянието не съставлява престъпление/ и материалите по делото са изпратени на КАТ СДВР с оглед преценка от иницииране на административнонаказателната отговорност спрямо К. Д. Н.. При липсата на влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в чл.300 ГПК - извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството доказателства.

Въз основа събраните писмени доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-33 от 17.01.2023г. и протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св.К. Н. – водач на увреждащия автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № ****, и заключението на САТЕ, прието от съда като изчерпателно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото, се установява, че инцидентът е станал около 07:00 часа на 17.01.2023г. в гр. София при следния механизъм - автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № **** с водач К. Д. Н. се е движил по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул.

„Северна скоростна тангента‘‘ към кв. Требич и на около 350 метра след мостово съоръжение на ул. „Северна скоростна тангента“ при десен завой, поради движение с висока скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и 4 реализира ПТП с насрещно движещия се по бул. „Рожен“ лек автомобил Мерцедес Е 280 ЦДИ с рег.№ Е 7460 КК, с водач М. В. М., като настъпва челен удар между предните леви страни на двата автомобила.

Вещото лице по САТЕ посочва, че ударът за л.а. Мерцедес е бил непредотвратим и дори да се е движел най-вдясно, то двата автомобила не биха се разминали без съприкосновение. Вещото лице е категорично, че непосредствената причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. Ситроен Ц 3 върху лентата за насрещно движение в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението.

В показанията си св.Н. посочва, че при навлизане в завоя не могла да овладее автомобила; пътят бил поледен и навлязла направо в насрещното движение. Признава изцяло да е виновна за ПТП-то, изобщо не могла да спре.

Въз основа така установения механизъм съдът обоснова извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т. 1 ЗДв.П /Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди/, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДв.П / На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне/ и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДв.П /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, поради което е станал причина за настъпване на произшествието, предпоставящо пораждане договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“.