Решение № 1033 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501448 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3245/05.05.2026 г., подадена от Д.

Я. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. И. Т. И., срещу решение № 127/10.04.2026 г., постановено по гр.д. № 619/2023г. по описа на РС – Провадия, 2 Състав, с което е прието за установено в отношенията между страните В. Ж. Д. с ЕГН 5804111038 и Д. Г. Д. с ЕГН **********, от една страна и Д. Я. Л. с ЕГН **********, С. С. Г. с ЕГН **********, Н. С. С. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН **********, от друга страна, че ищците В. Ж. Д. с ЕГН 5804111038 и Д. Г. Д. с ЕГН ********** са собственици на 11/12 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в гр.

Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „М.Т.“ № **, а именно: ПИ с идентификатор *** с площ 793.00 кв.м., при граници: имоти с идентификатори

№

***,

***,

***,

*** и ***, ведно с построените в поземления имот: жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа със ЗП 44 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *** на един етаж със ЗП 48 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа със ЗП площ 12кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със ЗП от 43 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със ЗП от 41 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със ЗП от 14 кв.м.; гараж с идентификатор *** с площ 35 кв.м. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС - придобивна давност, упражнявана за периода от 2011 г. до 03.11.2023г., като е отхвърлен иска по отношение на 1/12 ид.ч. от описаните дворно място и сгради, като придобити по наследство от В. Ж. Д. с ЕГН 5804111038. Със същото решение първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на В. Л.

Г., ЕГН **********, като е приел, че след установена нищожност на саморъчното завещание той не е наследник на починалия ответник К. К. Б. и 1 ищците нямат правен интерес от установителен иск срещу него. Решението в тази си част, както и по отношение на отхвърлената 1/12 ид.ч. от описаните дворно място и сгради, като придобити по наследство от В. Ж. Д. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и не е обект на проверка от въззивния съд.

Налице е произнасяне и по отношение на сторените разноски.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че не са изложени мотиви, които да са довели до крайният извод на първоинстанционния съд. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал в достатъчна степен наследствените правоотношения, въпреки че спорът има съществен наследствен елемент. Според жалбата, след смъртта на Д. Д.Р. през 2014 г. негови наследници са преживялата съпруга Ц. К.ова Р. и сестрите му Р.Д. Ж. и М.Д. Г., като преживялата съпруга е придобила 2/3 от наследството на съпруга поради брака с продължителност над 10 години.

Въззивникът поддържа, че след смъртта на Ц. К.ова Р. на 29.12.2020 г. нейният наследник К. К. Б. е придобил наследствени права върху процесния имот, а след неговата смърт тези права са преминали към Д. Я. Л. като наследник по закон. Въззивникът намира, че ищците не са доказали началния момент и съдържанието на владението, на което основават иска си. Според жалбата твърдяното предаване на ключове през 2011 г. не доказва предаване на владение, а може да бъде обяснено с улеснение за достъп до имота и оказване на грижи за собствениците. Поддържа, че до смъртта на Д. Д.Р. през 2014 г., а след това до смъртта на Ц. К.ова Р. през 2020 г., собствениците са живели в имота и са го ползвали като свой. Счита, че най-ранният възможен момент, от който би могло да започне да тече придобивна давност срещу наследниците на Ц. Р., е 29.12.2020 г., поради което към датата на подаване на исковата молба през 2023 г. не е изтекъл 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Въззивникът твърди, че ищците не са доказали да са манифестирали спрямо К. К. Б., съответно спрямо неговия наследник Д. Я. Л., намерение да владеят имота изключително за себе си и да отричат наследствените права на останалите съсобственици. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че едноличното фактическо ползване и грижите за имота са достатъчни за придобиване на чуждите идеални части по давност.

Въззивникът твърди, че решението се основава предимно на показанията на свидетелките Т.Б.В. и Н. К.а И., без да бъдат съпоставени с останалите доказателства, включително удостоверенията за наследници и доказателствата за собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 4040/29.05.2026 г., подаден от С. С. Г., Н. С. С. и С. С. С. — ответници в първоинстанционното производство, които не са обжалвали решението, с който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като изложените в нея факти и обстоятелства не съответстват на действителната фактическа обстановка по делото. Въззивниците сочат, че първоинстанционният съд правилно е приел, че другият ответник не е депозирал писмен отговор и е загубил възможността да оспорва иска. В отговора се излага още, че по делото липсват данни искът да е бил своевременно оспорен от ответника Д. Л., като според въззиваемите направеното от него възражение се е отнасяло единствено до нищожността на представеното завещание, което не обуславя пороци на решението.

Отправената молба до съда е - въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а Решение № 127/10.04.2026 г. постановено по гр.д. № 619/2023г. по описа на РС – Провадия, 2 Състав, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите ищци - В. Ж. Д. с ЕГН 5804111038 и Д. Г. Д. с ЕГН **********.

В съдебното заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Допълнително излага съображения, че процесуалната пасивност на част от ответниците и изявленията им за постигната помежду им договореност поставят под съмнение действителността на спора.

Въззиваемите ищци чрез адв. К. К. оспорват жалбата и искат потвърждаване на решението. Претендират разноски. Явилите се С. С. С. и Н.

С. С. също поддържат правилността на първоинстанционния акт.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по искова молба на В. Ж. Д., впоследствие уточнена като изхождаща и от съпруга Д. Г.

Д., срещу К. К. Б. (починал в хода на процеса заместен от Д. Я. Л. – наследник по закон), С. С. Г., С. С. С. и Н. С. С.. С исковата молба е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на по ½ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „М.Т.“ № **, а именно: ПИ с идентификатор *** с площ 793.00 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и ***, ведно с построените в поземления имот: жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа със ЗП 44 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *** на един етаж със ЗП 48 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор *** на два етажа със ЗП площ 12 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *** със ЗП от 43 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *** със ЗП от 41 кв.м.; селскостопанска града с идентификатор *** със ЗП от 14 кв.м.; гараж с идентификатор *** с площ 35 кв.м. на основание придобивна давност, упражнявана за периода от 2011 г. 03.11.2023г.

В исковата молба е изложено, че Д.Р.Д., починал на 01.10.1985 г., е придобил по давност през 1970 г. дворно място с площ 3700 кв. м., за което се е снабдил с констативен нотариален акт. Твърди се, че мястото включва няколко урегулирани поземлени имота, сред които УПИ XII-543 с площ 800 кв. м., заедно с построените в него къща и навес, понастоящем с идентификатори съответно *** и ***. Според ищците придобиването е осъществено в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му Ж. Р. Д., починала на 13.03.1996 г. Поддържа се, че през 1972 г. двамата съпрузи са прехвърлили посочения УПИ с площ 800 кв. м., ведно с къщата и навеса, на сина си Д. Д.Р. срещу задължение за издръжка и гледане.

Тъй като към сключването на договора той е бил в граждански брак с Ц. К.ова Р., ищците твърдят, че имотът е придобит в режим на СИО. Посочват, че Д. и Ц. Р. са живели в него от 1964 г. до смъртта си — съответно на 28.07.2014 г. и на 29.12.2020 г. Излагат още, че гаражът с идентификатор *** и площ 35 кв. м. е изграден около 1997 г., а останалите допълнителни постройки — между 1995 г. и 1997 г. Ищците сочат, че Д. и Ц. Р. нямали деца и поддържали много близки отношения със семейството на В., която е племенница на Д. Р.. Двете семейства живеели почти като едно домакинство.

При честването на шестдесетгодишнината си през 2001 г. Д. Р. заявил пред присъстващите, че В. ще се грижи за него и съпругата му и че имотът ще остане за нея. Оттогава семействата съвместно поддържали постройките, полагали грижи за зеленчуците и овошките и решавали възникващите в ежедневието им проблеми. Като обстоятелство, поставило началото на владението им, ищците описват събирането на 27.08.2011 г. по повод панаира на гр. Дългопол и седемдесетгодишнината на Д. Р.. Твърдят, че на празненството присъствали семейството на В., всички живи братя и сестри на 3 домакините, други роднини и гости. Пред тях Д. и Ц. Р. обявили, че предават владението върху имотите на В. и съпруга

Д. Г. Д., които занапред ще се грижат за тях. Същевременно изразили желанието си имотът да остане собственост на семейството на В. след смъртта им и символично връчили на ищците комплект ключове. Според изложеното всички присъстващи оД.ли решението им. Въз основа на тези твърдения ищците поддържат, че са придобили процесните имоти по давност чрез упражняваното от тях владение от 2011 г. до настоящия момент. Правния си интерес от предявяването на установителния иск обосновават с иска за делба на същите имоти, заведен от К. К. Б. като племенник и наследник на Ц. Р., с който по същество се оспорва претендираното от тях право на собственост.

Не е представен писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от първоначалните ответници.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за собственост по давност № 51, том II, дело № 485/1970 г., съставен от нотариус при Варненския народен съд, Д.Р.Д. е признат за собственик въз основа на давностно владение на дворно място в гр.

Дългопол с обща площ 3070 кв. м. Имотът е описан като парцел № 543 в кв. 61 и 62 по плана на града и включва парцели V-543 с площ 1040 кв. м., XI-543 с площ 730 кв. м. и XII-543 с площ 800 кв. м. Границите на цялото дворно място са улица, имоти на В.В. и Колю Р. и дере. Признатото право на собственост обхваща и намиращите се в мястото къща и навес.

С нотариален акт № 179, том I, дело № 438/1972 г. на Провадийския районен съд е обективирано прехвърлянето от Д.Р.Д. на Д. Д.Р. на дворно място в гр. Дългопол с площ 800 кв. м., съставляващо парцел XII-543 в кв. 62, заедно с построените в него къща и навес. Имотът е индивидуализиран при граници: В.В., Н. Р., Д. Р. и улица. Като насрещна престация приобретателят е поел задължение да издържа прехвърлителя и съпругата му Ж. Р. Д. до края на живота им.

Съгласно акт за женитба № 36-А, съставен от длъжностно лице по гражданско съС.ие при Градския народен съвет – Варна, Д. Д.Р., роден на 09.08.1941 г., и Ц. К.ова Б.а, родена на 28.01.1942 г., са сключили граждански брак на 07.01.1964 г. в гр. Варна.