Решение № 3548 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100504035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20997/20.11.2024 г., поправено с Решение № 3828/06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 24722/2024 г., по описа на СРС, 79 състав, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 329,44 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди по л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********, вследствие на ПТП от 21.09.2022 г., настъпило на републикански път 1005, км 11+900, при отбивката за с. Смочево, в т. ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане. Между страните е разпределена съответно и отговорността за разноски, съобразно изхода на делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 397017/06.12.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД, чрез юрк. Д., в която се 1 излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

Въззивникът твърди, че първата инстанция е преценила неправилно събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилния краен извод на съда за основателност на предявената с исковата молба претенция. Намира, че механизмът на процесното произшествие е останал неизяснен, както и че в хода на първоинстанционното производство не е доказано с категоричност чия е вината за настъпване на същото. Предвид това поддържа, че елементите от фактическия състав, от който произтича отговорността на ответното дружество, не са били надлежно доказани. Твърди, че вина за настъпване на произшествието имат поравно двамата водачи, с оглед което и ответникът е изплатил на ищеца половината от общата претендирана извънсъдебно сума още преди датата на депозиране на исковата молба в съда. Позовава се на разпоредбата на чл. 499, ал. 6 КЗ, като посочва, че отговорността за нанесените вреди следва да бъде понесена поравно от двамата застрахователи.

Във връзка с изложеното, отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира и присъждането на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 3203/06.01.2025 г., подаден от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, чрез юрк. К., в който се изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съобразявайки установените по делото факти и в изпълнение на задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните, съдът намира следното по отношение на правилността на обжалвания съдебен акт:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ. За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В случая, всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства. Не са предмет на спор между страните следните обстоятелства: че на 21.09.2022 г., на републикански път 1005, км 11+900, при отбивката за с.

Смочево, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, с участието на л. а.

„Мицубиши Л 200“ с рег. № ********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 658,88 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. Безспорно между страните е и обстоятелството, че извънсъдебно ответникът е възстановил на ищеца сума в 3 размер от 344,44 лв.

С въззивната жалба ответникът оспорва изводите на районния съд за основателност на исковата претенция по отношение на сумата от 329,44 лв., представляваща останалата незаплатена от ответното застрахователно дружество част от общия размер на определеното и изплатено на увреденото лице от ищцовото дружество застрахователно обезщетение. Предвид направените възражения с въззивната жалба, спорът пред настоящата инстанция се концентрира в обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП, установяване вината на участниците, както и по въпроса за наличие на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат.

След извършване на съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че процесното ПТП е настъпило на републикански път 1005 с посока към с. Смочево при км 11+900, като вина за същото има водачът на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № ********.

Последният, при движение в посочения пътен участък, навлиза в лентата за насрещно движение, в резултат от което настъпва удар с движещия се в съседната пътна лента в обратна посока л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********. Изложеният механизъм на ПТП се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г., в който е отбелязано, че същото е настъпило при навлизане в лентата за насрещно движение от водача на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № ********, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 21.09.2022, ведно с анкетна карта, както и от свидетелските показания на водача на л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ******** – Ф. М.. При проведения разпит на свидетеля М. същият заявява, че произшествието е настъпило при движение в посока от гр. Рила към с. Смочево, в тесен участък, в който трудно се разминават две коли, като автомобилът на свидетеля се е движил максимално вдясно, а двете десни гуми са били в банкета. Посочва, че съприкосновението между двете МПС е настъпило при разминаването на същите, тъй като водачът на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № ******** е навлязъл в пътната лента за движение на застрахованото при ищеца МПС.

В същия смисъл са и изводите на вещото лице по неоспореното пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ, според което произшествието 4 е настъпило по описания механизъм поради субективните действия на водача на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № ********, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се е намирал л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********.

Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на пътя на водача на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег. № ********, който движейки се по пътно платно с двупосочно движение и две пътни ленти – по една във всяка посока, е навлязъл в лентата за насрещно движение, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Не се установява обратното и от заявеното от страна на вещото лице обстоятелство, че не са налице данни дали в участъка от пътя, в който е настъпило процесното ПТП, е имало допълнително стесняване на пътното платно. Както е отбелязал и експертът, макар и широчината на платното да е по-малка в сравнение със стандартната широчина, както и въпреки габаритите на двете МПС, не е съществувал проблем за разминаването на двата автомобила. Ето защо, настоящият въззивен състав намира възраженията на въззивника, релевирани с въззивната жалба, според които механизмът на ПТП е останал неизяснен, за неоснователни.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство САТЕ, щетите по л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********, описани в представените по делото описи за щетата, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Ето защо, доколкото настъпилото застрахователно събитие е следствие от противоправното и виновно поведение на водача на л. а. „Мерцедес МЛ“ с рег.

№ ********, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Следва да се посочи, че възражението на въззивника, че не се установява вината на застрахования при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач, също е неоснователно. Съгласно въведената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Ответникът не е провел надлежно пълно и главно обратно доказване, поради което и презумпцията не може да се счита за оборена.

5

На следващо място, въпреки своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС, при правилно разпределена доказателствена тежест и указания за подлежащите на доказване от страните факти по делото, ответникът не е установил наличието на такова поведение на водача на увредения л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********.

Обстоятелствата, заявени от допуснатия на ответника свидетел М.Ц., по повод собственото му поведение и позициониране на пътното платно, както и по отношение наличието на препятствия в неговата лента, са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на водача на л. а. „Мицубиши Л 200“ с рег. № ********, които съответстват на останалите установени в хода на производството факти. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само при пълно и главно доказване на този принос определеният размер на обезщетението следва да бъде намален на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.