Акт от 04.10.2023, Административен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 595

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в закрито заседание на 04.10.2023 г. в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 520/2023 г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на И.Г.Х.,

ЕГН * постоянен адрес ***, адрес за кореспонденция гр. Л*** , ул. „К*** П*** “ № 4а, срещу мълчалив отказ на директора на Основно училище „Константин Фотинов“ – гр. Л*** за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от нея заявление вх. № 1097/06.07.2023 година.

С жалбата си И.Г.Х. иска отмяна на мълчаливия отказ и решение по същество, с което се признае правото ѝ на достъп до поисканата информация, като бъде задължен ответникът да я предостави в исканата форма. Развива съображения, че на 06 юли 2023 г. подала заявление за достъп до обществена информация до директора на Основно училище „Константин Фотинов“ - гр. Л*** . По реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) поискала да ѝ бъде предоставена обществена информация относно действията на директора по организацията за прием в първи клас. Смята, че мълчаливият отказ на директора на Основно училище „Константин Фотинов“ - гр. Л*** нарушава изискването за законова форма на индивидуалния административен акт, нарушава съществено административнопроизводствените правила, нарушава материалния закон и не съответства на целта на ЗДОИ. Излага съображения, че Основно училище „Константин Фотинов“ - гр. Л*** е задължен субект по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като е юридическо лице на бюджетна издръжка и институция в системата на предучилищното и училищното образование по смисъла на чл. 2 и чл. 29 от Закона за предучилищното и училищното образование. Законът изисква съответният орган да се произнася с мотивирано решение, когато издава искания административен акт или отказва издаването му (чл. 59, ал. 1 от АПК). Такова в случая жалбоподателката твърди, че липсва. Императивната норма на чл. 59, ал. 2 от АПК изисква писмена форма на акта, респ. отказа. Писмена форма на отказа се изисква и от нормите на специалния закон - чл. 38 от ЗДОИ, като в решението за отказ трябва да се посочат и правното и фактическото основание за отказа. Тези изисквания на закона въобще не са спазени, което е съществено нарушение на процесуалноправните разпоредби.

Ответникът по жалбата Директора на Второ основано училище „Константин Фотинов“ – гр. Л*** , в писмено становище по повод същата излага доводи, че подадената жалба е недопустима, поради това, че в случая не е налице мълчалив отказ. Няма мълчалив отказ за издаване на акт, с който се предоставя или отказва предоставяне на обществена информация, тъй като в отговор на заявлението на г-жа Х. е издадено Решение № 1/11.07.2023 г. на Директора на II ОУ „.Константин Фотинов“ - гр. Л*** , с което е разрешено предоставянето на исканата информация. Тъй като в заявлението си Х. е посочила, че желае информацията да ѝ бъде предоставена на хартиен носител, на 11.07.2023 г. е направен опит за връчване на ръка на Решението на посочения от жалбоподателката адрес гр. Л*** . ул. „С*** “ № * от служители на учебното заведение. Служителите на място установили, че лицето не се намира на адреса, а на същият има търговски обекти, поради което са върнати документите, а за посещението е съставен Протокол от 11.07.2023 г. Развира съображения, че И.Г.Х. е учител в II ОУ „Константин Фотинов“ - гр. Л*** , но тъй като същата е в платен годишен отпуск по същото време, документите са ѝ изпратени и по пощата, но пощенският служител също не е открил лицето на посочения адрес и е върнал писмото на училището в качеството на подател. Ответникът твърди, че не е налице противоречие с материалния закон, тъй като не е налице мълчалив отказ, който да представлява нарушение на „законовата форма на индивидуалния административен акт“, „нарушава съществено административнопроизводствените правила“, „нарушава материалния закон“ и „не съответства на целта на ЗДОИ“, тъй като е налице издадено Решение по реда на Закона за достъп до обществена информация, като същото е мотивирано и като резултат удовлетворява искането на жалбоподателката. Излагат се мотиви, че ако Х. беше посочила правилен адрес или се беше поинтересувала по надлежния ред, то Решението щеше да ѝ бъде връчено. Както и, че ако беше положила усилие да се информира за движението на документите си, нямаше да ангажира съдебната институция с несъществуващия си проблем. Поради всичко изложено моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, а в случай че прецени същата за допустима, моли да я отхвърли като неоснователна с всички законни последици от това. Претендира присъждане на всички направени разноски.

С резолюция на съда, на жалбоподателката е предоставено издаденото от Директора на II ОУ – гр. Л*** Решение № 1/11.07.2023 г. за познаване със същото и изразяване на становище по съдържанието му. В отговор от 11.09.2023 г. И.Г.Х. заявява, че не е получила същото по нито един от начините визирани в чл. 18 а и по-точно в ал.

7, 8, 9 и 10 от Административнопроцесуален кодекс , което счита за невръчено по надлежния ред. С Решението се запознала след получаване писмо на съда на 01.09.2023 г. 10.00 ч. и още същият ден заплатила изискуемите в Решението разходи в размер на 0.36 лв. и занесла вносната бележка в канцеларията на II ОУ “К. Фотинов“ – гр. Л*** с молба да получи исканата от нея информация. След това всеки ден питала, в т.ч. в последния ден от срокът за обжалване, дали ще ѝ бъдат предоставени копия от исканата информация и не получила нито словесен, нито писмен отговор, като приема, че изготвилият Решението сам не си го спазва.

Счита липсата на подписан протокол от нея, каквото е изискването на чл. 35, ал.

2 и 3 от Закона за достъп до обществена информация, е доказателство за това.

Заявява, че по същество не обжалва Решение № 1/11.07.2023 г. от Директора на II ОУ „К. Фотинов“ - гр. Л*** , но дефакто то не е изпълнено от ответната страна.

Продължава да твърди, че хипотезата за „мълчалив отказ“ е валидна и не оттегля жалбата си, като моли съдът да се произнесе с решение, което да задължи ответника да ѝ предостави исканата информация.

С разпореждане на съда от 15.09.2023 г. са изискани от Директора на II ОУ „Константин Фотинов“ – гр. Л*** доказателства за предоставяне на исканата и разрешена с Решение № 1/11.07.2023 г. информация. С писмо вх. № 3967/26.09.2023 г. по делото са представени Доклад на длъжностното лице, на което е възложено да предостави исканите от жалбоподателката документи, Заповед за определяне на училищна комисия и Протокол от проведено заседание на училищна комисия.

Видно от представения Доклад на длъжностно лице от

07.09.2023 г. И.Г.Х. е поканена в училището, за да ѝ бъде предоставена информацията свързана с Решение № 1/11.07.2023 г. От направено ръкописно вписване на гърба на подготвените документи, саморъчно подписано от длъжностно лице, г-жа Х. отказва да приеме предоставените ѝ заверени ксерокопия.

Във връзка с дължимата от съда, съгласно чл. 159 от АПК, служебна проверка за допустимост, както към момента на депозиране на жалбата, така и в хода на образуваното съдебно производство, намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по същество.

Срокът за произнасяне по заявленията за достъп до обществена информация е регламентиран в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, според която разпоредба същите се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган в определения законов срок се счита за мълчалив отказ за издаване на искания административен акт.

За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да се установи на първо място валидно сезиране на административния орган със съответно искане, по което да се дължи произнасяне, а на следващо – бездействие на административния орган да се произнесе в законоустановения срок.

В случая, въз основа на доказателствата по делото се приема, че към датата на депозиране на жалбата пред съда не е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация.

Страните по делото не спорят, което се установява и от доказателствата, че в II ОУ „Константин Фотинов“ – гр. Л*** е регистрирано съгласно изискването на чл. 25, ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ Заявление вх. № 1097/06.07.2023 г. от И.Г.Х.. От представените по делото доказателства се установява, че задължения субект Директорът на II ОУ – гр. Л*** е поставил Решение № 1/11.07.2023 г., с което е разрешил достъп до исканата от жалбоподателката обществена информация, което решение, съгласно изразеното желание в подаденото заявление, е изпратена на хартиен носител на посочения в заявлението адрес на И.Г.

***. От съставен протокол от 11.07.2023 г. /л.13/ се установява, че посоченият адрес от жалбоподателката е посетен, за да бъде осъществено връчване от длъжностни лица, които установили, че на него се намира търговски обект, като лицето не е установено. От Доклад на длъжностно лице от 07.09.2023 г. е видно, че И.Г.Х. е поканена в училището, за да ѝ бъде предоставена информацията свързана с Решение № 1/11.07.2023 г., но тя отказала да приеме предоставената ѝ информация.

От доказателствата по делото се прави заключение, че на първо място Х. в заявлението си за достъп до обществена информация е посочила грешен адрес, а именно: гр. Л*** , ул. „С*** “ № * , който е различен от този, който сочи в депозираната пред съда жалба, както и в постъпило писмо на л. 18 по делото, а имено гр. Л*** , ул. „С*** “ № * . На следващо място се установява, че същата след изрична покана да получи исканата информация е отказала нейното връчване. И на последно място с резолюция на съда на жалбоподателката е предоставено издаденото от Директора на II ОУ – гр. Л*** Решение № 1/11.07.2023 г., с чието съдържание същата се е запознала.

По делото безспорно се установява, че задълженият субект по ЗДОИ е постановил своето решение по постъпилото заявление за достъп до обществена информация в 14-дневният срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – заявлението е регистрирано на 06.07.2023 г., а решението, с което е разрешен достъпа е постановено от Директора на 11.07.2023 г., следователно не е формиран мълчалив отказ в смисъла на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. (в същия смисъл определение № 12871 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2019 г.; определение № 5153 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2020 г.; определение № 11602 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2020 г.)

Наличието на постановено

Решение и то още преди датата на подаване на жалбата, с което се разрешава достъпът до исканата информация, е показател за липсата на мълчалив отказ, какъвто се твърди, че съществува и се обжалва. Липсата на мълчалив отказ обуславя и липсата на предмет, респ. правен интерес от търсената защита с процесната жалба. Предвид изложеното, производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, тъй като липсата на предмет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане по същество на извършеното оспорване, за която съдът следи служебно, съответно е основание за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима.

С оглед на твърдението, че въпреки постановеното Решение, исканата информация не й е предоставена и няма съставен Протокол, съгласно изискванията на ЗДОИ, то следва да се има предвид, че обстоятелството по предоставяне на информация е фактическо действие, което е различно от постановяването на правен акт, респ. отказьт от постановяването на такъв, поради което възражението в тази посока е ирелевантно към настоящия спор.

По отношение искането за разноски, следва да се има предвид, че отговорността за разноски при водене на административни дела е законово определена в чл. 143 от АПК, като хипотезите на разпоредбата са лимитативно и изчерпателно изброени.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото, в случай на оттегляне на оспорения от него административен акт. В настоящия случай такива не се претендират от подателя на жалбата.