Решение № 58 от 04.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20225000600075 по описа за 2022 година Производство по Глава 33 НПК.

Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧХД № 398/2020г., по което с присъда № 260020/09.06.2021г. по описа на Районен съд - Асеновград подс. Р. П. К. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.78а от НК освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. В искането са изложени подробни съображения, че присъдата е постановена в нарушение на закона- неправилно приложение на състава на клеветата- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, като се застъпва становището, че употребените от осъдената Р.К. думи и изрази в молбата й до Районна прокуратура- Асеновград от 24.10.2019г. “ С.

Т. е бивш състезател по *. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред големи количества лекарства, допинг, анаболи мн.др.“ и в разпита й като свидетел по гр.д. № 2333/2019г. по описа на Районен съдАсеновград на 18.12.2019г. “…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист“, нямат позорящ характер за тъжителя, а били израз на правото й да подава жалба, да докладва за нередности или да търси помощ от страна на властите, а като свидетел да изложи известните й обстоятелства във връзка с делото без цел да накърни доброто му име и чест в обществото, т.е. твърди се правомерно упражняване на права от осъдената, 1 което изключва обществената опасност и противоправността на конкретното деяние. Ето защо се иска възобновяване на делото и оправдаване на осъдената Р. П. К. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК на основание чл.304 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК.

По делото е постъпила молба от С. П. Т. със съображения, че искането на Главния прокурор за възобновяване на делото е неоснователно.

Искането на Главния прокурор за възобновяване на делото се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.

Осъдената Р. П. К., лично и чрез защитника си адв. А. моли съда да уважи искането.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли е релевираното в искането основание за възобновяване на делото, приема за установено следното:

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.

От фактическа страна, районният съд е приел, че отношенията между подс. Р.К. и брат й С. Т. били изострени и влошени по повод възникнали между тях през годините имуществени спорове, включително са се водили дела по Закона за защита от домашното насилие, между двамата имало случаи на словесна и физическа разправа, Р.К. била и осъдена с влязла в сила присъда №260016/29.04.2021г. на Районен съд- Асеновград за нанасяне на лека телесна повреда на брат й С. Т. на 21.10.2019г. Няколко дни след това на 24.10.2019г. - Р.К. подала молба до Районна прокуратура- Асеновград, в която написала, че “ С. Т. е бивш състезател по *. По време на състезателната му дейност системно е взимал години наред големи количества лекарства, допинг, анаболи мн.др.“ По-късно- на 18.12.2019г. е била разпитана като свидетел по гр.д. № 2333/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград като е заявила “…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен спортист.“

Според изложените в искането за възобновяване съображения, осъдената Р.К. не е имала намерение и цел да наклевети брат си С. Т., а тези й твърдения били израз на правото й на свобода на изразяване на мнение по смисъла на ЕКПЧ, да докладва за нередности, да подава жалби пред властите и да търси помощ и съдействие от тях, с което осъществявала основно конституционно право, а не престъпление обида или клевета.

Цитираните в искането решения на ЕСПЧ- по делото „ Маринова и други срещу България“ и по делото „Сапунджиев срещу България“ се отнасят до случаи за оплаквания от страна на осъдените спрямо длъжностни лица за извършени от тях нарушения във връзка с професионалните им задължения, а по второто дело за оплакване в опит да се привлече вниманието на компетентните длъжностни лица за замърсяване на околната среда и потенциално увреждане здравето на хората.

2

Според настоящата инстанция при постановяване на присъдата, Асеновградският районен съд не е допуснал нарушение на закона, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения, в съответствие и с константната практика на В/К/С за съставомерността на престъплението по чл.147 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. И в двата случая- на 24.10.2019г. и на 18.12.2019г. - осъдената К. е разгласила за тъжителя С. Т. посочените позорни обстоятелства. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име, чест, достойнство и репутация в обществото. Тук не става въпрос за реакция на дееца от неправомерни или незаконни действия на длъжностни лица или органи на властта във връзка с изпълнение на техни правомощия или компетентности, за възмущение или гражданска позиция по определени въпроси, за свобода на изразяване на определено мнение без страх и угроза от наказание, за становище или описание, за лична оценка, съждение или интерпретация на определени факти, а за съвсем частен случай на влошени отношения между брат и сестра, която много добре е съзнавала смисъла и значението на разгласените обстоятелства, и то толкова години след като е прекратил спортната си кариера, а спортните му постижения и успехи на олимпийско, световно и европейско ниво като национален състезател по вдигане на щанги са й били много добре известни. По делото са били приложени множество писмени доказателства, разпитани са били й множество свидетели- бивши състезатели и треньори по *, които установяват, че по време на спортната си кариера тъжителят С. Т. никога не е бил уличаван или хващан в употреба на допинг и анаболи, т.е. на забранени от международните спортни организации вещества. От друга страна, казаното от осъдената К. за брат й С. Т. няма нищо общо с предмета на гражданското дело, по което е била разпитана като свидетел, поради което може да й се търси отговорност за клевета, а не за лъжесвидетелстване. Посоченото в жалбата до Районна прокуратура – Асеновград твърдение, и то правилно окачествено от съда като клеветническо, също няма никаква връзка с предмета на жалбата за извършено правонарушение от С. Т. през октомври 2019г. Всички тези обстоятелства убедително сочат за умисъла и целта на дееца, воден изключително от личен мотив предвид на влошените взаимоотношения и водените съдебни дела - да наклевети брат си като разгласи за него посочените неистински позорни обстоятелства/ не са били доказани по делото /, които са били и публично оповестени, като по този начин го злепостави пред обществото, накърнявайки репутацията му, достойнството, честта, престижа и доброто име на С. Т., с което се ползва като шампион и рекордьор по * в спортното му минало. Именно за субективната страна на деянието се отнасят и посочените в искането решения № 238-2014г. на ВКС, I н.о., № 251-2010г. на ВКС, I н.о. когато деецът преследва правомерна цел / да даде показания / и по пътя към целта не е допускал настъпването на страничен резултат – засягане на честта и достойнството на тъжителя. Посоченото в искането и представено от защитата решение №100-2020г. по н.д./в/ на Апелативен съд- Пловдив е за 3 случай, съвсем различен от настоящия и двата казуса следва ясно да се разграничат- оправдаването на осъдения е именно заради правото на гражданите да подават сигнали и жалби от действия на длъжностни лица и е в пълно съответствие с практиката на ЕСПЧ за гарантираната по чл.10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото, включително и с решението по делото „Маринова и други срещу България“, образувано по жалби № 33502/2007г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.) и влязло в сила на 12.10.2016 г., с което е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и с Р-22 от 23.02.2017г. на ВКС, I н.о.

Предвид на изложените съображения, искането за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно- деянието на осъдената Р.К. не изключва обществената му опасност и противоправност, от обективна и субективна страна е съставомерно като престъпление клевета, за което законосъобразно е била ангажирана наказателната й отговорност и материалният закон е бил правилно приложен, поради което ПАС РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧХД № 398/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4