Решение № 1320 от 27.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120100010 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на А. А. М. ЕГН **********, със съдебен адрес ............................... - адв. М. В. от АК-Бургас, срещу “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК ...................., представлявано от Б. И. и Р. М. - Изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление в .............................., с която се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. - частичен иск от общо 10000 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болка и страдание в резултат от нанесени телесни повреди при ПТП настъпило на 23.09.2023 г., причинено от водач на лек автомобил с рег.№ ..................... застрахован при ответното дружество по договор за застраховка “гражданска отговорност”, както и имуществени вреди, а именно: обезщетение в размер на 212.93 лева — извършени медицински разходи и 220 лева - разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и изплатеното обезщетение по болест, за периода от 25.09.2023г. до 05.12.2023г., както и лихва за забава общо 163лв. върху всички главници за периода от датата на увреждането 23.09.2023г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 23.09.2023г., около 17,40 часа, в гр.С.З., на кръстовището на ул.“Г.Г.“ и ул.“П. П.“ на пешеходната пътека, при управление на моторно превозно средство - „...................“ с per. № ................, К. П. А. нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.119, ал.1 ЗДвП като не пропуснала преминаващата по пешеходната пътека ищца А. А. М. и допуснала ПТП. В резултат на това А. А. М. паднала на земята и си ударила главата, лактите, колената и таза.

По спешност е била откарана в МБАЛ С.З., където е обработена хирургично разкъсноконтузната рана на главата и е насочена към ЦОМП гр.Бургас. Вследствие на ПТП-то има охлузвания, кръвонА.дания по цялото тяло, подкожен хематом и кръвонА.дания в областта 1 на двете колена, усеща непоносими болки в областта на главата, гадене, нестабилна походка и губене на равновесие. След консултация с неврохирург й е назначен ЯМР на главен мозък и е поставена диагноза мозъчно сътресение и увредено общо състояние. Установени са умерено изразени дегенеративни промени от типа осеохондроза и спондилартроза. От 25.09.2023г. до м. януари 2024г. А. А. М. е в отпуск по болест с диагноза мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана на главата. Тя е била обездвижена и на легло, а личната хигиена е била само с помощта на съпруга й. В исковата молба се твърди, че обемът на движение на цяло тяло са ограничени, а болките са много силни и са се отразили негативно върху психическото й състояние, наред с първоначалния силен стрес при получаването им в деня на злополуката. Твърди се, че е претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение и разликата между полученото обезщетение и трудовото й възнаграждение. При застрахователя на виновния водач е била подадена молба за изплащане на обезщетение и е изплатено от ответника такова в размер на 1000лв. Ищцата счита сумата за крайно недостатъчна и несъответна на претърпените болки и страдания.

Затова се иска уважаване на исковете. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се отговорността на водача на автомобила за настъпване на процесното ПТП и механизма на същото. На следващо място претенцията се оспорва като завишена по размер. Направено е възражение за съпричиняване, като се твърди,че ищцата е нарушила изискванията на ЗДвП - не се е движила по пешходна пътека, респ.тротоар или банкет, а по пътното платно и преди да навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за движение не се е съобразила с приближаващите превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване.

Твърди, че ПТП-то е било непредвидимо за водача и представлява случайно деяние.

Оспорва се и причинно-следствената връзка между деянието и претърпените вреди. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихва за забава. Ангажират се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

В хода на процеса е прието изменение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 220 лв. на 1248,99 лв.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 498, ал.3 КЗ вр. 493 КЗ вр. чл. 432 вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с период на действие до 08.06.2024 г., за лек автомобил „.......................”, модел „...................“ с рег. №................, сключен с ответното застрахователно дружество. Също така от страна на застрахователя е изплатено обезщетение в размер на общо 1000 лв., което е безспорно.

2

Не се спори, че на посочената дата 23.09.2023г. е възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „....................” с рег. № .................... и ищцата, която пресичала пътното платно на определената за целта пешеходна пътека.

По отношение на механизма на настъпване на вредите по делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от К. Т. П., служител на ОД на МВР – С.З., в който е отразено, че при извършване на маневра ляв завой водачът на автомобила на пропуска преминаващият пешеходец по пешеходната пътека и с предна дясна част го блъска. Отразено е разкъсно-контузна рана на главата на пешеходеца, който е прегледан освободен без опасност за живота.

По делото е разпитан актосъставителят К. Т. П., който с показанията си потвърждава механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие, както и че водачът на лекия автомобил е била заслепена от слънцето, което й попречило да види, че ищцата в този момент пресича пътното платно. Свидетелят излага, че не е видял пострадалата, тъй като когато пристигнал на местопроизшествието тя вече била откарана с линейката към Спешна помощ, поради което не може да свидетелства какво е било състоянието й след инцидента.

По делото е разпитана като свидетел К. П. Б. – водач на лекия автомобил, причинила процесното ПТП, която посочва, че при завой наляво била заслепена от нискостоящото слънце, не видяла пресичащия по пешеходната пътека пешеходец М. и я ударила с дясната страна на автомобила. Описва състоянието на ищцата, която лежала на пътното платно, но била контактна, в съзнание, даже разговаряли. Свидетелката излага, че главата на ищцата била пукната от удара и кървяла, затова подложила под нея хавлия. Подаден бил сигнал на 112, на който се отзовали патрулна кола и линейка, която откарала пострадалата в Спешна помощ.

От показанията на свидетеля Я.Н.Д., се установява, че той е видял ищцата в болницата. Посочва, че същата имала рана отзад на главата и лежала в болница 8-10 дни.

Свидетелят излага, че ищцата му споделяла, че има постоянно главоболие, замайване при местене на погледа, загуба на ориентация, оплаквала се от безсъние, загуба на апетит, косопад. Твърди, че към момента в състоянието на ищцата има леко подобрение, но продължава да приема лекарства за безсънието и болкоуспокояващи.

От заключението на вещото лице Т. Ж. Д., по приетата съдебно – икономическа експертиза се установява, че ищцата е получила от работодателя си ...................... брутно трудово възнаграждение за м. август 2023г. в размер на 1612,25 лв. При тази база и след извършване на необходимите изчисления експертът констатира, че брутното възнаграждение на ищцата за периода от 25.09.2023г. до 05.12.2023г. възлиза на 3 917,48 лв.

Съгласно справка от НОИ е изчислено, че за периода на временна неработоспособност ищцата е получила обезщетение в общ размер от 2 668,49 лв., като разликата между размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата и получените обезщетения е в размер на 1 248,99 лв.

От заключението на вещото лице д-р С. Ш., по приетата съдебно – медицинска експертиза се установява, че след инцидента ищцата е транспортирана до спешния център на МБАЛ „С. З.", където е установена разкъсно-контузна рана в тилна област, която е хирургично обработена. Проведена е рентгенография на череп, която не е установила травматични увреждания. На 04.10.2023г. пострадалата е прегледана от д-р К.Н., която е поставила диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. На 04.10.23г. ищцата е приета за лечение в МБАЛ „Б." в отделение по Нервни болести с тази диагноза, тъй като се е оплаквала от силно главоболие, гадене и нестабилна походка. От проведеното образно изследване на главен мозък не са установени травматични увреждания и ищцата е 3 изписана на 06.10.2023г., т.е. след 2 дни.

От проведения от вещото лице преглед на ищцата на 15.05.24г., пострадалата е съобщила за продължаващо силно главоболие с гадене, като сутрин болката била тъпа, по обяд се засилвала, а вечер ставала най- силна. При резки движения й причернявало и загубвала равновесие, поради което имала нужда от чужда помощ около два месеца след инцидента. Експертът констатира, че периодът от време необходим за възстановяване от подобен вид травми е около 30 дни. Няма данни възстановителният период при ищцата да е протекъл с усложнение, в резултат на което вещото лице приема, че се касае за нормално протекъл възстановителен период. Не са налице медико- биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на вещото лице П. Х. С., по приетата съдебна автотехническа експертиза, се установява механизма на настъпване на ПТП, като същият кореспондира с описаното в протокола за ПТП. Вещото лице констатира, че произшествието е станало в светлата част на денонощието, малко преди залеза на слънцето, когато същото е ниско над хоризонта и представлява фактор, влошаващ видимостта за водачи и пешеходци, движещи се в посока запад, но видимостта на водача не е била ограничена от части на МПС, като колонки, греди и др. От заключението се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил е била 18,5 км/ч, а на пешеходеца – 4,5 км/ч. На следващо място, експертът констатира, че ищцата е имала обективна възможност да възприеме автомобила и да спре, като с това си действие е щяла да го пропусне да премине. Водачът на л.а. също е имала обективна възможност да възприеме пешеходеца, защото навлизането му на пътното платно не е било внезапно, и да предприеме екстремно спиране, при което е щяла да спре на разстояние 0,5 м. от лявата страна на ищцата. В заключение експертизата установява, че ищцата е пресичала платното за движение по площта на маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“ и от техническа гледна точка действията й не са допринесли за настъпване на произшествието.