Решение № 33 от 10.02.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Монтана, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630100853 по описа за 2024 година

Разглежда се отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен е иск от Б. А. А., по който е конституирана като ответник Община Монтана.

Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № ***, с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „*********", с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 60, квартал 11, парцел III, при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ

№ ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №

***, на основание правна сделка и давностно владение.

Владението върху имота било установено от Б. МБ /баба на ищцата/, която придобила имота по наследство от родителите си и давностно владение. Последната през 1983 г., тъй като не разполагала с документ за собственост, се снабдила с нотариален акт /НА/ за собственост по обстоятелствена проверка за дворно място, представляващо парцел III –ти в кв. 11, по плана на с. Н, състоящо се от 603 кв.м. без придаваемите по регулация места, при съседи: улица, И Д П, останалата част от имот № 60 предвидена за зЕ. площ и ТМК, с масивна жилищна сграда в него. Посоченото е основание за 1 признатото право на собственост наследство и давностно владение. Твърди се, с НА № 47, том IV, дело № 563 от 29.11.1983 г. бабата на ищцата е придобила още 30 кв.м. по регулация от съседния имот № 62в, на основание утвърдения със Заповед № 206/16.02.1972 г. дворищно регулационен план на с. Н.

На 15.12.2006 г. бабата на ищцата извършила фиктивна продажба на имота на Д Г Д, като с НА № 1, том XVIII, дело 3892 от 02.10.2008 г. Д Г Д дарява обратно имота на Б. М М, отново 683 кв.м. идеални части от поземлен имот № 60, включен в поземлен имот III в кв. 11 по регулационния план на с.

Н, одобрен със Заповед № 206 от 16.02.1972 г. целия с площ от 1000 кв.м., с неприложена дворищна и улична регулация.

На 25.03.2019 г. бабата на ищцата, починала и единствен наследник на имота останал бащата на ищцата А П. А. Последният на 16.04.2019 г., чрез правна сделка, обективирана в НА за продажба на недвижим имот № 53, том II, рег. № 2716, дело №172/ 2019 г. вписан в СВ с вх. рег. № 1483/06.04.2019 г., акт № 137, том 4, дело № 638/2019 г., се разпоредил в полза на дъщеря си и ищца в настоящото производство, с 683/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на с. Н, общ.

Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи: ПИ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в същия СГРАДА с идентификатор № ***.

Твърди се, че както ищцата, така и праводателите й не разполагат с документ за собственост за разликата от 366/1049 ид.ч. от процесния имот, за която част през 1983 г. нотариусът не е издал нотариален акт, защото тази част от имота по плана от 1972 г. била отредена за зелени площи. Твърди се, че имотът в граници и размер от 1049 кв.м. се владее, ограден е, стопанисва се и се обработва от 1965 г. от бабата на ищцата, преди това от нейните родители, а от 2002 г. и от самата ищца.

Мероприятието по отнемане на собствеността и изграждане на предвидените по плана от 1972 г. зелени площи, не било извършено и до днес. От 1965 г. фактическата власт върху целия поземлен имот с площ от 1049 кв.м., с идентификатор № ***, по кадастралния план на с. Н, общ. Монтана, се осъществявало явно, непрекъснато и необезпокоявано от бабата на ищцата Б. М М, до нейната смърт на 25.03.2019 г., а от 2002 г. до днес и от ищцата Б. А..

През месец ноември 2023 г. ищцата решила за започне процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за разликата от 366/1049 ид. ч. от процесния имот с идентификатор № *** т КК и КР на с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи:

ПИ ***, ***, ***, ***, *** и ***. Ищцата се снабдила с данъчна оценка и скица на имота, но 2 при заверката на молба-декларация от Община Монтана установила, че процесните 366/1049 ид. ч. от имота, след подаване на молбатадекларация са актувани от Община Монтана и е съставен АЧОС № 7063/13.12.2023 г. Твърди, че представила документите на нотариус Росен П. с рег. № 601 в НК, за изготвяне на НА по обстоятелствена проверка за процесните 366/1049 ид. ч. и й бил издаден НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 140, том 18, дело № 3177 от 22.12.2023 г., който имот придобила от баща си чрез разпоредителна сделка /покупко-продажба/.

Възможността на ищцата да се снабди с документ за собственост се препятствало от съставения АЧОС № 7063/13.12.2023 г. за 366/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на с. Н, общ.

Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи: ПИ ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В забележка т. 11 от АОС било посочено, че основанието за придобиване на собствеността от Община Монтана е Заповед № 206/16.02.1972 г., което се предполагало, че е за частта отредена по плана за улична и дворищна регулация за зЕ. площ, а в АОС е посочено противно на предназначението за което е актуван имотът, че предназначението на имота е за „ниско жилищно строителство''. Това водело до извода, че след като територията е за ниско жилищно строителство, мероприятието по отчуждаване на имота и изграждане на отредените по заповедта зелени площи не е реализирано от 1972 г. до днес, което водело до извод, че е отпаднало. Твърди, че имотът или части от него никога и по никакъв начин не са били реално отнемани, както от ищцата, така и от праводателите й. Същият съставлява дворно място с трайно установени граници, жилищна сграда и второстепенни постройки, които се владеят от ищцата и от нейните праводатели и не са променяни, повече от 100 години. Ищцата с горното обосновава правния си интерес от предявяване на иск, чрез който да бъде отречено твърдяното от Община Монтана право на собственост върху 366/1049 ид. ч. от процесния имот.

Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответната община, че не е собственик на процесната 366/1049 ид. ч. от имот ПИ с идентификатор № *** целия с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, общ.

Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 60, квартал 11, парцел III, при съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № *** и ПИ № ***. Представя с

3 исковата молба писмени доказателства и прави доказателствени искания.

Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Монтана заявява, че предявеният иск е неоснователен. За с. Н имало два кадастрални и регулационни плана, един недействащ кадастрален и регулационен от 1935 г., одобрен със Заповед №2378/22.06.1935 г. и действащ регулационен план от 1972 г., одобрен със Заповед №206/16.02.1972 г. Ответната община твърди, че по действащия регулационен план от 1972 г. имотът е УПИ III, кв. 11, който по недействащия кадастрален и регулационен план на с. Н, общ.

Монтана от 1935 г. е образуван от УПИ IVобщ, УПИ Vобщ и части от УПИ II общ и УПИ III общ в кв. 34. За с. Н имало одобрена и влязла в сила кадастрална карта. Твърди, че според КК имотът е с идентификатор ***, с площ от 1049,00 кв.м. и се намирал в урбанизирана територия. Твърди, че процесният имот е съсобствен между страните по спора, като процесните 366/1049 ид. ч. от УПИ III, кв. 11 по действащия регулационен план на с. Н, Община Монтана /поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н, община Монтана/ са били държавна собственост, а към 31.05.1996 г., когато е влязъл в сила Законът за общинската собственост, стават общинска собственост.

Твърди, че молбата-декларация за обстоятелствена проверка не е основание за съставяне на констативен НА от 2023 г., а е за заверка на 366/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана, които са общинска собственост. Твърди, че посочените в констативния НА 683/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана не могат да бъдат придобити от ищцата на основание давностно владение, тъй като тя е закупила същите идеални части през 2019 г. от А П. А.

Поради тези доводи ответната община счита съставеният констативен НА за 683/1049 ид. ч. за нищожен и оспорва същия. Развива съображения относно липсата на давностно владение от страна на ищцата на процесните 366/1049 ид. ч. Представя с отговора писмени доказателства и моли за отхвърляне на иска.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който искът се оспорва на първо място като процесуално недопустим, а на следващо място- като неоснователен.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството с допустимо искане.

4

Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен.

Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:

По делото са приети писмени доказателства, прието е заключение на вещото лице Н. по назначената съдебно-техническа експертиза, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: Ж. Ц. Ц./ без дела и родство/, Светлинка Колова Лазарова/ без дела и родство/, Анелия Илиева Н./ без дела и родство/,

По делото не се спори и е видно от приобщената по делото доказателствена съвкупност следното:

Видно е от приетото по делото заключение на вещото лице Н. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обосновано, компетентно и обективно дадено: УПИ ІІІ, кв. 11/ с неприложена регулация/ е идентичен с ПИ с идентификатор ***;

Имотът към датата на огледа е ограден от четири страни, видно от снимките, приложени към експертизата и не е много поддържан- откъм улица ,,Втора‘‘ е обрасъл, а откъм улица,,*********‘‘ се вижда, че е започнало някакво почистване; претендираните 366кв.м. на Община Монтана са идеална част от УПИ ІІІ, като цялото УПИ е отредено за ниско застрояване до 10м. и няма данни за извършено отчуждаване. Към деня на огледа целия имот е във фактическа власт на ищцата.

За с. Н, общ. Монтана има недействащ кадастрален и регулационен план от 1935 г., одобрен със заповед

№ 2378/22.06.1935 г. и действащ регулационен план от 1972 г.. одобрен със заповед №206/ 16.02.1972 г.

По действащия регулационен план от 1972 г. имота е УПИ ІІІ, кв. 11 с площ от 940.00 кв.м., който по недействащия кадастрален и регулационен план на с. Н, общ. Монтана от 1935 г. е образуван от УПИ І\/ общ, УПИ V и части от УПИ ІI и УПИ ІІІ общ в кв. 34.

В одобрената и влязла в сила кадастрална карта на с. Н, общ.

Монтана УПИ ІІІ, кв. 11 по действащия регулационен план от 1972 г. представлява поземлен имот с идентификатор ***.

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана е с площ от 1 049.00 кв.м и се намира в границите на урбанизираната територия.

Този имот е съсобствен между ищцата Б. А. А. и община Монтана.

Съгласно представения по делото като доказателство нотариален акт за покупко - продажба ищцата е собственик от 2019 г. на 683/ 1049 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.

Н. общ. Монтана. Тези идеални части от имота е закупила от А П. А. който на 25.03.2019 г. след смъртта на майка си Б. МБ е получил в наследство. Б. МБ е била собственик само на 603.00 кв.м. от парцел ІІІ, кв. 11 по плана на с. Н, общ. Монтана, целия с площ от 940.00 кв.м. видно от нотариален акт за 5 собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 161, том ІІІ, дело №471/03.10.1983 г., а с придаваемите места съгласно нотариален акг за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация №47, том V, дело № 563/29.11. 1983 г. е собственик на още 80 кв.м. или общо на 683 кв. м./ид.ч./ от имота.