Решение № 236 от 10.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Добрич, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20253200500532 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. И. П. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №326/28.04.2025г. по гр.д. №3369/2024г. на Добричкия районен съд, с което са оставени без уважение предявените от въззивницата срещу Средно училище „П.Р.Славейков“ с ЕИК 000841882 – гр.Добрич искове - за сумата 1 999.62 лева, представляваща разликите между изплатените и дължими работни заплати за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;

- за сумата 280.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 1 999.62лева за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г.;

- за сумата 3 665.97 лева, представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;

- за сумата 513.75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 3 665.97 лева за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г.;

- за сумата 166.63 лева, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от 1

КТ, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 17.10.2024г. до окончателното плащане на задължението;

- за сумата 23.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от 166.63 лева за периода от 13.10.2023г. до 17.10.2024г..

В жалбата се възразява срещу извода в обжалваното решение, че увеличението на работните заплати на заетите в системата на образованието, считано от 01.01.2023г., въведено с анекс №Д01-192/10.08.2023г. към КТД и с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, не се прилага за лицата, които към момента на влизане в сила на разпоредбите са били освободени от системата на образованието. Така приетото било в противоречие с анекса към КТД и Наредбата, които преуреждали всички трудови правоотношения с педагогически специалисти, съществували на 01.01.2023г., независимо от тяхното последващо прекратяване. Изводът следвал от изрично регламентираното, че заплатите на педагогическите специалисти се увеличават, считано от 01.01.2023г., а на тази дата въззивницата работела в ответното училище като учител. Нямало пречка трудовото правоотношение на въззивницата, макар прекратено при влизане в сила на посочените разпоредби, да бъде преуредено със задна дата за периода от 01.01.2023г. до прекратяването му, щом преуреждането не било в противоречие с интересите на работника. Изменението настъпвало автоматично, независимо от волята на страните по правоотношението, по силата на императивна правна норма, каквато съставлявала разпоредбата на пар.2 от НИД на Наредба №4/2017г. Обратно приетото в обжалваното решение било в противоречие със задължителна съдебна практика и с правната доктрина. Постигнатото съгласие в цитирания анекс към КТД също се отнасяло до всички синдикални членове, заети като педагогически специалисти по трудови правоотношения на 01.01.2023г. Това се разкривало при тълкуване на анекса чрез търсене на действителната обща воля на страните, а противното разбиране имало дискриминационен характер. По тези съображения трудовото възнаграждение на въззивницата също следвало да се счита увеличено и нямало основание тя да бъде третирана по-различно от другите педагогически специалисти, с които наравно полагала труд до прекратяване на трудовото й правоотношение. Подобен подход бил прилаган за лица, заети в други сфери и системи. Иска решението на районния съд да бъде отменено и предявените претенции да се удовлетворят. Претендира и разноските за двете инстанции.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемият СУ “Петко Рачов Славейков“, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и иска 2 решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещото лице намира за установено следното:

Съдебният спор е образуван по искова молба вх.№20143/22.10.2024 г., с която М. И. П. предявила срещу Средно училище „Петко Рачов Славейков“ – гр.Добрич главни искове по чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и чл.222 ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 999.62 лева, съставляваща дължима, но неплатена част от трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 30.06.2023г., сумата 3 665.97 лева – дължима, но неплатена част от обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и сумата 166.63 лева – дължима, но неплатена част от обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Предявени са и акцесорни претенции за сумата 280.23 лева, сумата 513.75 лева и сумата 23.36 лева, съставляващи обезщетения за забавено изпълнение на главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва върху тях за периода 13.10.2023 г. – 17.10.2024 г. Претендирана е и законна лихва за забава на главните парични задължения, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им погасяване.

Претенциите са обосновани с твърдения, че ищцата заемала длъжността „старши учител“ при ответника Средно училище „Петко Рачов Славейков“.

Със заповед №РД-05-493/06.06.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.01.2023 г., поради придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяването на правоотношението на ищцата било изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 24 439.80 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 1 110.89 лева. Двете обезщетения били начислени и изплатени на ищцата при брутно трудово възнаграждение в размер на 2 221.80 лева. Такъв бил размерът на начисляваното и изплащано на ищцата брутно трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023г. до прекратяването на трудовото правоотношение.

Брутното трудово възнаграждение на ищцата било увеличено с 15%, т.е. с 333.27 лева и общият му размер възлизал на 2 555.07 лева. Увеличението настъпило, считано от 01.01.2023 г., както било предвидено в анекс №Д01192/10.08.2023 г. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр.75/2023 г./.

С анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД било договорено увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти от системата на образованието. Увеличението се отнасяло за педагогически специалисти от 3 системата на образованието – синдикални членове и присъединили се към КТД и било договорено не само за тези, заети в системата към датата на влизане в сила на анекса – 10.08.2023 г., а за всички такива специалисти, заети в системата на образованието на 01.01.2023 г.

В обнародваната в ДВ бр.75/01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, в пар.2 били утвърдени нови минимални размери за основните работни заплати на педагогически специалисти в системата на образованието; в пар.3 било предвидено, че пар.2 влиза в сила от 01.01.2023 г. Разпоредбата имала обратно действие и преуреждала трудовите възнаграждения на всички педагогически специалисти, заети в системата на образованието към 01.01.2023 г.

Ищцата, работила като педагогически специалист в ответното училище в периода от 01.01.2023 г. до прекратяването на трудовото правоотношение, синдикален член, поискала с вх.№АС09-98/13.10.2023 г. ответникът да й изплати над сумите, които й е изплатил, до пълния размер на сумите, които й дължи за трудови възнаграждения за посочения период и за обезщетения по чл.222 ал.3 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ. По горните съображения отказът на ответника бил в противоречие с колективното трудово договаряне и предвиденото в наредбата, както и бил упражнен в нарушение на изискванията на чл.8 от КТ за добросъвестно и без допускане на дискриминация упражняване на трудовите права и задължения.

Ответникът Средно училище „Петко Рачов Славейков“ – гр.Добрич е оспорил исковете като неоснователни. Изложил е съображения, че колективното трудово договаряне и правните норми, на които ищцата се позовава, са предпоставка за увеличаване, считано от 01.01.2023 г., на трудовите възнаграждения на педагогическите специалисти, работещи в системата на образованието по трудово правоотношение, съществуващо на датата на влизане в сила на съответните норми. За педагогическите специалисти с прекратени към тази дата трудови правоотношения, в частност за ищцата, предвиденото увеличаване на трудовите възнаграждения е неприложимо, защото липсва възможност прекратеното трудово правоотношение да бъде преуредено за минал, от преди прекратяването му период.

По делото няма спор, установява се и от писмените доказателства, че към 01.01.2023 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила на длъжност „старши учител“ в ответното училище.

Със заповед №РД-05-493/06.06.2023 г. на директора на училището, считано от 01.07.2023 г., трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.327 ал.1 т.12 от КТ поради придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото 4 правоотношение ответникът е изплатил на ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на 2 221.80 лева месечно. При прекратяването на трудовото правоотношение ответникът начислил и изплатил на ищцата обезщетение от единадесет брутни работни заплати по чл.222 ал.3 от КТ - за прекратяване на правоотношението, след придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск. Спор за така начислените по основание и размер суми и за тяхното плащане от ответника на ищцата по делото няма.

На 10.08.2023 г. е сключен анекс №Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование, като са въведени изменения в чл.27 от КТД - в ал. 1 са определени нови размери на минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. за отделните видове специалисти в системата на училищното и предучилищното образование, а в ал.3 е предвидено индивидуалните основни работни заплати, които в момента на увеличението са в диапазон между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да бъдат увеличени с не по-малко от 15%.

В ДВ бр.75/01.09.2023 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката. С пар.2 е изменено приложение №3 към чл.16 ал.1 от Наредба №4/2017г. за минималните размери за договаряне на индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, а в пар.3 е предвидено, че пар.2 влиза в сила от 01.01.2023 г.

Спорът е приложимо ли е договореното с анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД и правилото на пар.2 от НИД на Наредба №4/2017 г. спрямо трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването на трудовото й правоотношение на 01.07.2023 г. Даденият от първоинстанционния съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен.

Трудовото възнаграждение е основен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и изменението на трудовото възнаграждение съставлява изменение на трудовото правоотношение. При съобразяване на разпоредбите на чл.118 ал.1 и чл.119 ал.1 от КТ трудовото правоотношение може да бъде изменено по писмено съгласие между страните, освен по изключение в случаите и по реда, предвидени в закона. Едно такова изключение е дадената в чл.118 ал.3 от КТ възможност работодателят едностранно да измени трудовото правоотношение, като едностранно увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя. Във всички случаи трудовото правоотношение се изменя с волеизявление на страните/страна по 5 него, освен ако не се касае за изменение на елемент от правоотношението, включен в неговото съдържание по силата на закона /напр. дисциплинарната и имуществена отговорност, основанията за уволнение и др./.