Разпореждане № 151814 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 151814 гр. София, 01.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно гражданско дело № 20231110153599 по описа за 2023 година

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на „...“ ЕООД срещу Ц. С. К., ЕГН: 9407...3 за сумата от 554,19 лева неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3028801920 от 26.02.2018 г.; неплатено договорно възнаграждение 109.81 лева, дължимо за периода 04.05.2018 г. до 04.09.2019 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 600,50 лева, дължимо до 04.02.2019 г.; лихви за забава - 17.46 лева за периода от 05.04.2018 г. (дата на изпадане в забава) до 04.02.2019 г. и непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 30 лева, начислени на 19.04.2018 г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); законна лихва в размер на 549.76 лева, дължима от 04.02.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането., както и държавна такса в размер на 37,24 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с добрите нрави. Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни възнаграждения и такси, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил възможността да променя едностранно погасителния си план.

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, повече от 1 половината от размера на главницата по кредита за посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 49,88 % и добавянето на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично задължение – недължимо.

По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:

Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).

Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото производство.

По претенциите за обезщетения за забава Поради недължимост на главните задължения за възнаграждение за допълнителни пакети и за такси по тарифата в тежест на заявителя не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава на изпълнението им.

Поради това и претенциите на заявителя са неоснователни и в частите относно претендираното обезщетение за забава, припадащи се на главниците, за които се отхвърля заявлението, а именно за разликата над 269,69 лв. до пълния претендиран размер от 549,76 лв. за периода 04.02.2019 г. – 28.09.2023 г.

По разноските:

С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва да бъде отхвърлено в съответната част. За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.

По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в посочените части.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 53744/2023 г. на „...“ ЕООД срещу срещу Ц. С. К., ЕГН: 9407...3, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземания п о договор за потребителски кредит № 3028801920 от 26.02.2018 г. за сумата неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 600,50 лева, дължимо до 04.02.2019 г., за сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, над 269,69 лв. до пълния претендиран размер от 549,76 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.02.2019 г. – 28.09.2023 г, както и разноски за разликата над 19,02 лева до пълния размер от 37,24 лева за държавна такса и над 25,54 лева до пълния претендиран размер от 180 лева за юрисконсултско възнаграждение

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3