Решение № 260881 от 12.03.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16411/2020
- Вид
- Решение № 260881
- Подписан
- 12.03.2021
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68в · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68в, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70 · Кодекс за социално осигуряване
- § 4 · Кодекс за социално осигуряване
- §5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл. 328, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ при участието секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №16411 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д.Р.К., ЕГН ********** от гр. ********, съдебен адрес адв. Г.Г.,*** срещу С.У.„Н.Й.В.“, Булстат ********* с административен адрес ********************************************, представлявано от Б.Б. в качеството й на Д>, с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл.
225, ал. 1
КТ за признаване уволнението на ищеца със Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.– Варна за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и осъждане на ответника да заплати парично обезщетение в брутен размер, в размер на 14249,88 лева, за целия период през който ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е заемал длъжността „Д>“ при ответника, което трудово правоотношение (ТПО) е прекратено със Заповед № РД-07-65/26.10.2020г. на
Н. на Р.У.О.–Варна, която е връчена на ищеца на
12.11.2020г. Посочва, че процесната заповед е незаконосъобразна, като желае нейната отмяна.
Поддържа, че за работодателя не е налице законова възможност за прекратяване по негово искане на трудовото правоотношение с работника или служителя при придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение вх.№ 613-163/22.10.2020г., което в последствие е оттеглил, като въпреки релевираното от него оттегляне на заявлението, което сочи, че получено от работодателя е издадена процесната заповед.
Незаконосъобразно работодателя на 26.10.2020г. е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца, което било получено от ищеца едва на 12.11.2020г., на която дата на последния е връчена и процесната заповед.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Поддържат се възражения, че съобразно приложимата редакция на чл. 328, ал.1, т.10 КТ за работодателя е предвидена възможност да прекрати с предизвестие ТПО с работника или служителя при придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на т.нар. „ранно пенсиониране“, не само при придобиване на правото на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО.Не се оспорва, че със Заповед
№ РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.–Варна е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, който е заемал при работодателя дължимостта „Д>“.Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено на 12.11.2020г. с процесната заповед в хипотезата на чл. 69 б“в“ КСО. Към 12.11.2020г. ищецът е отговарял на законовите изисквания да има навършени 61 години и три месеца, като и учителски стаж в продължение на 30 години и осем месеца.
Посочва, че възрастта е навършена още към 26.10.2020г., а общият учителски стаж на ищеца възлиза на 36 години и 4 месеца. При тези възражения и с оглед редакцията на чл. 328, ал.1, т.10, пр.1-во ТК след 01.01.2016г. намира, че и за работодателя е предвидена възможност за прекратяване на трудовото правоотношение при т.нар. „ранно пенсиониране“. Ищецът е депозирал предизвестие вх. № 613-163/22.10.2020г.
, в което е посочил, че придобил право на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в, ал.1 КСО, с което отправя двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.10.2020г., на осн. чл. 326, ал.1 КТ.Датата на издаване на заповедта е 26.10.2020г., която дата съвпадала с датата посочена от ищеца, на която той заявил, че ще се яви пред РУО – Варна за получаване на препис от нея. Излага възражения, като посочва, че последен пълнен отработен месец при работодателя е месец август на 2020г., за който е получено БТВ в размер на
2444,98 лева.За месеците септември и октомври ищецът е ползвал платен годишен отпуск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е трудов договор №РД-12/1991/10.07.1998г., от който се установява, че ищецът е заемал длъжността „Д>“ при ответника С.У.„Н.Й.В.“,гр. ********.
Представено по делото е предизвестие №0613 -163/22.10.2020г., с което ищецът релевира искане до Н. на РУО- Варна за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 69в, ал.1 КСО.
Със заявление от 26.10.2020г. е оттеглено предизвестието за прекратяване на трудов договор с вх. №0613-163/22.10.2020г., като същото е получено от РУО – Варна на 27.10.2020г., съобразно представената товарителница № 5300236841466.
С предизвестие
№0613-165/26.10.2020г., Началникът на РУО-Варна е отправил искане за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срокът за предизвестие посочен в искането е определен в размер на 2 месеца съобразно чл.29 от КТТ за системата на предучилищното и училищно образование. Предизвестието е получено на 12.11.2020г.
Със Заповед №
РД-07-65/26.10.2020г. на Н. на Р.У.О.– Варна е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от датата, следваща датата на изтичане срока на предизвестието, по отношение на заеманата от него длъжност „Д>“ на С.У.„Н.Й.В.“,гр. ********. В заповедта се сочи, че същата е връчена на служителя на 12.11.2020г.
От служебна бележка от
03.02.2021г. се установява, че ищецът има 36 години и 4 месеца учителски стаж.
Представена е трудова книжка
№611486, от която се установява, че последно заеманото от ищеца трудово правоотношение на длъжността „Д>“ е прекратено на осн. чл. 328, т.2 КТ, след което удостоверяване липсват други вписвания.
Депозирано е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П., в което се посочва, че размера на трудовото възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 2444,98 лева, като обезщетението за оставане без работа за периода от 13.11.2020г. до датата (26.02.2021г.), на която е прието заключението по назначената експертиза възлиза на 8609,83 лева.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.
328 КТ се уреждат хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие до работника или служителя.
Не е спорно между страните, че същите са се намирали обвързани по силата на трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Д>“ при ответника. Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че така възникналото трудово правоотношение е прекратено 12.11.2020г. От приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че ищецът със заявление №0613 -163/22.10.2020г., депозирано до Н. на РУО-Варна е релевирал искане за прекратяване на трудовото си правоотношение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 69в, ал.1 КСО. Това искане със заявление от същата дата е оттеглено, като за това намерение на ищеца, работодателят е уведомен на 27.10.2020г. Не е оспорен също така и факта, че преди датата на получаване на писменото заявление за оттегляне на искането за прекратяване на трудовия договор, работодателят е уведомен по телефона от ищеца, което уведомление е осъществено още на 26.10.2020г. Така изложеното от ищеца напълно кореспондира и с останалите приети по делото писмени доказателства и в частност представеното с трудовото досие предизвестие №0613-165/26.10.2020г., с което Началникът на РУО-Варна е отправил едностранно изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което предизвестие е получено на 12.11.2020г. На датата, на която работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор е издадена и процесната заповед, чиято отмяна се иска.
От така изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът приема, че по инициатива на работодателя, на осн. чл. 328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на заеманата от него длъжност. Това е и съществения и спорен по делото въпрос, а именно дали трудовото правоотношение в тази хипотеза може да бъде прекратено едностранно от работодателя или това е субективно право единствено и само на работника или служителя, от което право той може да се възползва.
Въпросът за лицата, които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е уреден в Глава 6-та, Раздел І-ви, чл. 68 и сл. КСО. За редица длъжности, включително и за длъжността, която ищецът е заемал преди уволнението си е уредена специална хипотеза в чл. 68в КСО, съобразно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 57 години и 10 месеца за жените, съответно 60, години и 10 месеца за мъжете и учителски стаж от 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016г. е уредено увеличаване на възрастта от първия ден на всяка следваща календарна година, като възрастта за мъжете до 31.12.2017г. се увеличава с по два месеца всяка година, а от 01.01.2018г. с по един месец за всяка следваща календарна година, до достигане на 62-годишна възраст.
Разпоредбата на чл. 69в, ал. вр. чл. 106 КСО, вр. чл.19, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителни стаж ДВ бр.19/2003г. посочва, че учителския стаж е осигурителен стаж, положен на учителска и възпитателна длъжност в учебните заведения, като за учителски стаж се счита и осигурителния стаж на Д>ите и заместник - Д>ите на учебните и възпитателни заведения, ако те са изпълнявали пълна норма задължителна преподавателска работа. По последния посочен въпрос спор между страните липсва, при което с протоколно определение от о.с.з. съдът прие, че ищецът има при ответника общо 36 години и 4 месеца учителски стаж. Към датата на прекратяване на ТПО – 12.11.2020г. за ищецът е необходимо да има навършени 61 години и 3 месеца, при което и предвид това, че същият е роден на ***г., условието се явява изпълнено още на 24.10.2020г. Хипотеза за наличието на навършени години и учителски стаж по специалната разпоредба на закона, са обосновали постановяване на обжалваната заповед на Н. на РУО – Варна, с която е прекратен трудовия договор с ищеца.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – ал.3 КСО се увреждат общите условия за придобиване право на пенсия, като законодателя изчерпателно регламентира същите, като определя навършване на определена възраст и наличие на определен осигурителен стаж.Уреждат се различни предпоставки, на които следва да отговорят мъжете и жените при придобиване право на пенсия, към съответната година, в която същите следва да се пенсионират. Конкретно и относимо към настоящия казус, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - 2020г., закона в общата му постановка изисква за мъжете навършени 64 години и 3 месеца, съответно 38 години и 4 месеца осигурителен стаж.
Наред с общите условия за придобиване правото на пенсия законодателят урежда и специални такива, които посочват режима на пенсиониране при някои категории работници или служители. Сред тази категория работници и служители, които могат да се пенсионират при облекчен режим, законодателят включва и учителите, като в практиката този ред се посочва, като т.нар. „ранно пенсиониране“. В случая за тази категория работници и служители законът допуска придобиване право на пенсия преди навършване на общо посочените в разпоредбата на чл. 68 КСО възраст и осигурителен стаж, а по конкретно 3 години преди настъпване на това събитие.
Според §5 КСО (отм. на 01.01.2016г.), а и съобразно разпоредба на чл.69в (в сила от 01.01.2016г.), учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който за мъжете към момента на прекратяване на процесното трудовото правоотношение през 2020г. следва да възлиза на навършени 61 години и 3 месеца, съответно наличието на учителски стаж в продължение на 30 години и 8 месеца, което придобиване позволява на работодателя по своя преценка да приложи разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.10 КТ (в редакцията й към момента на прекратяване на трудовия договор - ДВ бр.54/2015г., в сила от 17.07.2015г.), като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Според съдебната практика тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Решение №58/29.05.2018г., постановено по гр. дело № 1544/2017г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №33/09.03.2010г., постановено по гр.дело №2280/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение №90/15.02.2011г., постановено по гр. дело № 337/2010г. на ІV г.о. на ВКС.Следва да бъде посочено, че цитираната практика има за предмет правни спорове при прекратяване на трудовото правоотношение на лица, които са заемали длъжността „учител“, като в първата хипотеза на Решение №58/29.05.2018г., постановено по гр. дело № 1544/2017г. на ІV г.о. на ВКС, казуса е разгледан с оглед действието на чл.68в (нова ДВ, бр.61/2015г. в сила от 01.01.2016г.), а останалите хипотези спора е съобразно действащата към съответния момент разпоредба на §5 от ПЗР на КСО (отм. на 01.01.2016г.).