Решение № 181 от 15.12.2025, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Силистра, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Д.а като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20253420200147 по описа за 2025 година и се произнесе, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „E“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес па управление в обл. Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, п.к. 7500, ***Б, представлявано от управителя - М. Г. К., чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 19-25000014 от 10.02.2025г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева на основание чл. 416 ал.5, вр.вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.284, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, вместо него процесуален представител поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно предлага редуциране на имуществената санкция, като счита размера и за неправилно определени, поради липсата на причинно следствена връзка между нарушението и настъпила трудова злополука с работник на дружеството.

За ответника Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Силистра се явява юрисконсулт И. А., редовно упълномощен, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Подробно излага съображения включително и по отношение на приложимия закон.

Съдът след като прецени събраните доказателства по делото и становищата на страните направи следните фактически и правни изводи:

Свид.Д.Ц. и свид.М.Г., изпълняващи различни длъжности в Д”ИТ” гр.Силистра на 27.11.2024 год. в 17,30 ч. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и 1 осигуряването на безопасни и здравословни условията на труд по повод настъпила трудова злополука с Н Д. Н.- общ работник в „E“ ООД. Злополуката е станала на площадката на пристанище „Силистра-Лесил", Западна промишлена зона, корабно място № 5, намиращо се в ПИ, с идентификатор по КККР ***, стопанисвана от „Агротранс" ЕООД, ЕИК:

118545557 с управител свид.Д.Д.. На местото на инцидента бил и един от управителите на „E“ ООД. Посочените представляващи на търговските дружества пред контролните органи дали обяснения. В хода на проверката е изискана документация от „E“ ООД, като работодател. За съжаление пострадалия при трудовата злополука починал на 28.11.2024г..

Всички обстоятелства свързани с трудовата злополука са извън предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на представените документи на Д“ИТ“-Силистра, контролните органи направили съждение, че е извършено административно нарушение. Простъпката е описна по следния начин: От представените документи по оценката на риска за работно място /машини, съоръжения, технологично оборудване и др., за длъжността „общ работник" и в частност в карта за оценка на риска № 1, стр. 1 от 4 изрично е посочено, че задължително при извършване на всички технологични операции и манипулации, екипът на „E" ООД ползва лични предпазни средства - личен протИ.газ, ръкавици, ботуши, специализирано гумирано облекло, каска. Управителят на „E" ООД представи фактури № 0900095284 и № ********** от 18.11.2024 г. за закупени работни облекла и Списък на работното облекло и личните предпазни средства, които се полагат на работещите в предприятието. В така представения списък не са били включени определените в картата за оценка на риска № 1 личен протИ.газ, ботуши, специализирано гумирано облекло, каска, като отсъстват данни да са били закупени и предоставени на работниците, включително на Н Д. Н.. От така изложените факти и обстоятелства се констатира, че работодателят не е предоставил на Н Д.

Н. безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства, в качеството му на работник, който работи със или опасни или вредни за здравето или жИ.та машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, описани в карта оценката на риска, карта № 1. Прието е, че е извършено нарушение на чл.284, ал.1 от КТ.

При тези факти свид. Д.Ц. на 28.01.2025 год. съставил АУАН, като приел, че е извършено нарушение на горепосочената правна норма на КТ.

Въз основа на акта Администранивнонаказващият орган (АНО), като възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя и преценил, че е извършено нарушение на основание чл. 416 ал.5, вр.вр. с чл.413, ал.2 от КТ наложил значителна по размер имуществена санкция.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес да обжалва санкционния акт и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, а разгледана по същество се явява основателна.

Фактическа обстановка по делото се установява, както от събраните по административната преписка доказателства, така и от тези събрани в хода на въззивното 2 съдебно производство.

Актът за установяване на административно нарушение постановление формално отговарят на изискванията на ЗАНН. и наказателното

В хода на съдебното следствие като писмено доказателство е събрано Разпореждане № 5104-18-1 от 31.01.2025г., с което длъжностно лице при ТП на НОИ-Силистра е приело злополуката за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Като мотив за това е посочено, че е настъпила във връзка, по повод и през време на извършване на работа в интерес на осигурителя.

Работникът е извършвал пробно изтегляне на растително- маслена утайка от резервоар, след което е почистил работните си дрехи с корселин. Предполага се, че непосредствено след това е запалил цигара, в резултат на което се е самозапалил.

В хода на проверката контролните органи не са посетили предприятието, работните помещения на „E“ ООД. Видно е, че трудовата злополука е възникнала на друго место. Не са били събрани други гласни доказателства различни от обясненията на свид.Д.Д. и на единия от управителите на „E“ ООД. В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани Венцислав Д. и Н Х изпълняващи различни длъжности в търговското дружество. Същите в показанията си излагат обстоятелства различни от описаните както от актосъставителя, така и от АНО, по отношение на осигуреното им от работодателя специално работно облекло и лични предпазни средства. В този смисъл и предвид, че показанията са дадени след предупреждението за предвидената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съда няма как да игнорира тези гласни доказателства при положение, че такива въобще не са събирани в хода на административната проверка, под формата на сведения или обяснения.

В производството по делото в досъдебната и съдебната фаза са представени множество фактури за закупувани през 2024г. от дружеството жалбоподател, на различни предпазни средства и работни облекла, обувки и ръкавици. Същите допълнително подкрепят извода на съда за достоверността на показанията на свид.В.Д. и свид.Н.Х.

Преценката за необходимостта и вида на работното облекло и личните предпазни средства се извършва за всеки конкретен случай в зависимост от характера на изпълняваната работа. В този смисъл няма как контролния орган като не е посетил работните помещения на „E“ ООД, да установи безспорно, че на работника пострадал при трудовата злополука не са му били предоставени специално работно облекло и лични предпазни средства. Някой от описаните средства, като проитИ.газа например се използва многократно и в продължителен период от време. В този смисъл е резонно и възражението на защитата, за обстоятелството, че подобни средства са осигурени на работниците и те се ползват при необходимост съобразно естеството на работата и за лична защита от вредните въздействия на средата, макар да не се водят лично зачислени на конкретния работник. Освен това се възразява, че работодателя не е бил нормативно задължен да съставя писмени доказателства за предаваните за ползване на работниците си на специално работно облекло и лични предпазни средства. Съда намира и това възражение за основателно, предвид обстоятелството за липсата на подобно административно обвинение, тъй като отговорността на дружеството е ангажирана за това, че въобще не е предоставило такива облекла и 3 средства. Житейски логично е подобни предпазни средства и облекло да са предоставени назад в годините преди 2024г. и въпросната година да не са били закупувани подобни от работодателя.

В случая предвид на установеното в хода на съдебното следствие, съда намира съжденията на актосъставителя и АНО, че е извършено посоченото административно нарушение за неправилни и недоказани. Съобразно процесуалните правила тежестта на доказване в административно- наказателното производство е у АНО. След като не е извършена проверка у предприятието на дружеството жалбоподател, няма как да се приеме за безспорно доказано, че на работниците им включително и на пострадалия при трудовата злополука не са предоставени личен протИ.газ, ботуши, специализирано гумирано облекло, каска. Освен това в хода на съдебното следствие събраните гласни доказателства опровергават тезата на административното обвинение.

Поради гореизложените съображения за неправилно приложение на материалния закон съда счита, че жалбата е основателна, а НП е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени.

Пред съда са претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на АНО. Съобразно резултата обаче това искане не следва да бъде уважено.

Жалбоподотеля претендира присъждането на разноски сторени във връзка с настоящото производство. В производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс- чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента съобразно и наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо съобразно установените процесуални правила, искането в жалбата за присъждане на разноски вкл. адвокатско възнаграждения се явява основателна, а ГД“ИТ“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Тези сторени разноски се доказват от приложения в материалите по делото Договор за правна защита и съдействие, и фактура.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 19-25000014 от 10.02.2025г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра.

Осъжда Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „E“ ООД с ЕИК 4

******* със седалище и адрес па управление в обл. Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, п.к. 7500, ***Б, представлявано от управителя - М. Г. К., направените по делото разноски в размер на 1260,00 (хиляда двеста и шестдесет лв.) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5