Решение № 281 от 04.11.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Бяла Слатина, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20231410100559 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от П. Г. Н., ЕГН:********** от с.К., обл.В., ул.“ Георги Димитров „ №12 чрез процесуалния й представител адв.Д. М. М. от АК – С. против „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., искове както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г., сключен между страните;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10.00 лева / десет лева и нула стотинки / частичен иск от 124,41лв., представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза по чл.5 от договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.05.2023г., до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г., сключен между нея и ответното дружество.

1

Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита сума в общ размер на 620,28.00 лева, при получена сума от 600.00 лева, при лихва от 20.28 лева, при ГПР 3,38%, ГЛП 49.85%, уговорено еднократно плащате в срок до 30дни, считано от датата на превеждане на сумата.

Отразено е, че въз основа на чл.5 от договора, същият се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „ Ferratum Bank „ в полза на ответното дружество, както и, че кредиторът се задължавал да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Твърди се, че ищцата е установила, че освен посочената сума за главница и възнаградителна лихва, дължи и сумата от 124.41 лева като такса обезпечение за поръчителство, като в договора за кредит никъде не било посочено и ищцата не била подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

Счита се, че платената сума за такса обезпечение с поръчителство се явява недължимо заплатена, тъй като клаузата, с която е уговорена в чл.5 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Сочи се, че възможността за събиране от потребителя на такси за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а посочената такса обезпечение с поръчителство била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.

На следващо място е отразено, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Счита се, че с предвиждането за заплащане на такса обезпечение с поръчителство от 124.41 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя - настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно §1, т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 2 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.С оглед цитираната разпоредба се счита, че заплащането на сумата за такса обезпечение с поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

На следващо място се сочи, че таксата обезпечение с поръчителство не е предвидена никъде в процесния договор и не ставало ясно на какво изобщо основание се е търсила от ищцата и на какво основание е заплатена сумата от 124.41 такса към дружество партньор.

ЗПК въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водило до тяхната недействителност, като съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Твърди се, че договор №1226046 за предоставяне на потребителски кредит, сключен с ответното дружество е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

На следващо място се твърди, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Сочи се, че ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, а в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР.Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият /.Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е., в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита /, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР.твърди се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с вкл.и разходи за гаранция по договор за поръчителство, е в размер над 69%., както и че изискването за обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността на потребителя.Съгласно общите условия, обезпечението се избирало лично и изрично от заемателя.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:

- сочи се, че твърдението на ищеца, за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство, е неоснователно;

3

- неоснователно било и твърдението на ищеца, че не му е бил предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на кандидатстване, като ищецът е потвърдил сключването на договора за кредит ( включително с предоставен погасителен план ) по реда на ЗЕДЕУУ;

- неоснователни били и твърденията, че лихвения процент не е бил коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е бил посочен правилно и надвишавал пет пъти размера на законната лихва, тъй като в него е трябвало да се включи и размера на дължимото към трето лице по договора възнаграждение;

- сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като тази информация се предоставяла във формата на Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК.Твърди се, че такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал;

- сочи се, че лихвения процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са били възпроизведени в договора за кредит, сключен между двете страни.Изрично било посочено в самия договор, че връщането на кредита ставало съгласно погасителен план, предоставен на ищеца;

- неоснователно било и твърдението на ищеца, че е нарушен чл.11, т.10 от ЗПК.В тази връзка се сочи, че съгласно посочената разпоредба, в договора за кредит следвало да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя.Формирането на ГПР било императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължавал да заплати.Формулата за изчисление на ГПР включвала като елементи при изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски, като това било императивно установено в закона и не подлежало на промяна.Именно поради тази причина законодателят не е предвидил задължение за включване на формулата за изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не можело да бъде променяна от кредитодателя;

- съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита.Счита се, че обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица.Следователно, сключване на договор за поръчителство с „ Фератум Банк “ ( Малта ), не е било задължително условие при отпускане на кредита;

- кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице ( „ Фератум Банк “ ) в договора за гаранция, в ГПР по кредита, но съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това.В допълнение е посочено, че тази сума не е била известна на кредитодателя, преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия кредит, т.е. отново не отговарял на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.Едва след като кредитоискателят направел своя избор и единствено в случай, че е избрал изрично обезпечение, предоставено от „ Фератум Банк “, дължимото от него възнаграждение по договора за гаранция ставало известно на кредитодателя.Сочи се, че волята на законодателят при приемането на чл.19, ал.4 от ЗПК не е била да постави кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице - поръчител, който може да си договори каквото поиска възнаграждение с 4 кредитополучателя и това възнаграждение да има отношение към възнаграждението на кредитора по договора за кредит.Сочи се, че правото да се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово право не може да бъде поставено в зависимост от уговорките между кредитополучателя и обезпечителя.Счита се, че няма как да се приеме тезата, че отношенията между кредитополучателя и третото лице и уговореното между тях възнаграждение трябва да бъде част от размера на посоченият в договора за потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да бъде определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.Възнаграждението, дължимо на трето за договора за потребителски кредит лице, нямало как да бъде включено в ГПР, поради което не е налице надвишаване на петкратния размер на законната лихва при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит.