Определение № 44 от 17.01.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. ХАСКОВО, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500013 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С определение №1879/10.ХI.2023 г. постановено по гражданско дело №1164/2023 г. Районен съд-Хасково спира на основание чл.229 ал. I т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по дело №С-714/22 на Съда на Европейския съюз.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от определението е останал Л. П. П.,ЕГН:

**********,гр.***,поради което го атакува като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да се отмени и да се продължат производствените действия.

Първата инстанция не съобразила,че според СЕС,чл.10 §2 от Директива 2008/48/съдържаща реквизитите по чл.11 ал.I от ЗПК/ трябвало да се тълкува в насока,че се изисква националния съд,сезиран със спор относно вземания,възникнали от договор за кредит,да проверява служебно дали е изпълнено предвиденото в посочената разпоредба задължение за предоставяне на информация и да вземе мерките по националното право в случая на неизпълнение на това задължение,стига канциите да отговарят на 1 изискванията по чл.23 от директивата.Следвало също така съдът съобразно задължителната практика на СЕС да извършва служебна проверка за действителността на кредитното правоотношение и да преценява дали не били осъществени и други хипотези на нищожност и недействителност,невъведени от ищеца в предмета на правния спор.

Вместо това решаващия съд извършил служебна справка за образуваното преюдициално запитване по дело №С-714/22 по описа на СЕС,като развил самостоятелни мотиви и съображения за спирането на делото по чл.229 ал.I т.4 от ГПК без да има сезиране от страните.

Между двете дела нямало никаква връзка,тъй-като делото по преюдициалното запитване нямало за предмет субективно право или задължение,което да е част от съдържанието на правоотношението по обусловеното дело.

„Ай Тръст“ ЕООД,ЕИК203508899,гр.***,район *** бул ***,бизнес център *** представя отговор на частната въззивна жалба,която се извежда като неоснователна.

Образуваното пред СЕС дело имало за предмет същите разпоредби от правото на ЕС,приложими при разрешаване на материалния спор по настоящото дело и чието правилно прилагане било необходимо условие за постановяване на законосъобразно решение.Делото на СЕС е призвано да даде тълкуване на норми от ЗЗД,ЗПК и ЗЗП във връзка с Директива 93/13 ЕИО,които следвало да се приложат и при решаване на спора по гр.дело №1164/2023 г. на РС-Хасково.По конкретно това били нормите относно начина на формиране на ГПР и естеството на допълнителните услуги,въведени като част от правния спор.Решението по делото на СЕС относно законосъобразност на разходи за допълнителни услуги,приложимостта на санкцията за нищожност на договора за кредит при неправилно изчисление на ГПР и дали е пропорционална санкцията при установено нарушение-нищожност на договора за потребителски кредит при неточно посочване на ГПР и дължимост на разноските по делото,следвало да се съобрази с решението на СЕС.Същото би имало значение и за разпределение на разноските-дали същите ще се прехвърлят върху ищецът потребител при отхвърляне на иска или следва да се възложат съборазно тълкуваното по решение по дело №С-224/19 и С-259/19 на СЕС.

Поради изложеното били налице основанията за спиране на производството предвид и чл.631 ал.I от ГПК.

2

Обжалваното определение било в синхрон и с практиката на съдилищата в Република България,според която се възприемало,че чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС,когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото.От друга страна практиката извеждала и че при налично преюдициално запитване до СЕС относно поставени за решаване въпроси пред друг български съд,последният не е задължен да отправя друго преюдициално запитване,а следва да спре спора пред себе си на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.I от ГПК.В тази насока били определение №262/11.VIII.2020 по ч.т.д.

№844/2020 г. на

ВКС,ТК,първо отделение,определение №138/21.III.2019 г. по ч.гр.дело №631/2019 г. на четвърто гр.отделение на ВКС.

„Кредисимо“ ЕАД,ЕИК175330437,бул.*** бизнес център *** сграда *** ет.*** също представя отговор,с който извежда неоснователността на представената частна жалба.

Предметът на образуваното пред СЕС дело бил идентичен с този по настоящото дело,тъй-като касаел начина на формиране на ГПР,естеството на допълнителните услуги и отношениетэо им с ГПР,приложима ли е санкцията нищожност към потребителския договор при неправилно изчислен ГПР.

Решението на СЕС било и задължително за всички съдилища,не само за запитващия съд по конкретното дело.В случая не било приложима и изтъкнатата от жалбоподателят аналогия с ТР №8/07.V.2014 г. на ВКС по т.д.

№2013 г,доколкото ставало дума за тълкуване приложението на общностното право на ЕС в особено предвидена законово установена процедура.

ВКС формирал постоянна практика,част от която било и определение №262/11.VIII.2020 г. по ч.т.д. 844/2020 г. ТК,първо отделение,според което при поставени преюдициални въпроси от национален съд пред СЕС,друг такъв национален съд ако решава идентични въпроси,следва да спре делото,а не да отправя отделно преюдициално запитване.

Правни съображения

Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва определението на първата инстанция,като представената частна жалба е допустима и заявените субективни права с нея са обективирани по надлежен ред.

Производството по гражданско дело1164/2023 г. е образувано по искова 3 молба от Л. П. П., ЕГН **********, гр.***, чрез адв. П. И. П. от АК Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул."Козлодуй" № 14, против „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.***, бизнес център ***, и „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.*** бизнес център ***, с която са предявени субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, вр. с чл. 11, чл. 19, чл. 33 ЗПК, вр. с чл.143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Първата инстанция след размяна на книжата по делото е спряла производстото по делото,поради наличие на преюдициално запитване ,по което е образувано дело № С-714/22 на СЕС, на основание чл. 229, ал. I, т.4 ГПК.

Въпросното дело пред СЕС е образувано чрез определение № 31449 от 21.11.2022 г. постановено гр. д. № 24262/2022 г. на СРС ,с което е отправено преюдициално запитване до СЕС, въз основа на което е образувано дело № С714/22 на СЕС с поставени въпроси: „1.Следва ли чл. З, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?;2.Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител -кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?;3.Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?;4.Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/1 З/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?;5.Следва ли чл. З, пар. 1 от Директива 93/1 4

З/ЕИО във връзка с т. 1, буква „о" от приложението да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна.;6.Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на: 1) частичното уважаване на претенция за недължимост на суми вследствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза?; 2 практическа невъзможност или прекомерна трудност в упражняване правата на потребителите по конкретизиране размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправната клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично, или не е свързана пряко с предмета на делото;"

По така поставените въпроси няма постановено решение на СЕС към настоящия момент.

Наличието на отправено преюдициално запитване по реда на чл.628 от ГПК е основание за спиране не само на конкретното поизводство,но и на всички останали,които висят пред други съдилища,ако е налице идентитет на предмета на запитването и предмета на делото,и ако съответното решение на СЕС ще предопредели изхода от конкретното производство.Това е така,защото СЕС чрез решението си дава задължителни указания за всички съдилища съобразно чл.633 от ГПК в нарочно и особено производство по тълкуване разпоредбите на директно приложимите норми на общностното право,за разлика от обхвата на ТР №8/07.V.2014 г. на ВКС по т.д. №2013 г.,което е плод на съвсем различна процедура,касаеща само националното право,по реда и хипотезата на чл.292 от ГПК.

Решенията на СЕС от друга страна са с примат над националните тълкувателни актове,когато се извежда истинския смисъл на норми,обхванати от общностното за ЕС право.

Същевременно спирането на производствата по идентични дела освен въпроса от преюдициалния характер на решението на СЕС за същите,се следва и от принципите на процесуална икономия и предвидимост на съдебните актове по идентични случаи.Поради това следва обусловените от бъдещото решение на СЕС производства да се спрат,вместо по всички тях да 5 се иска отделно преюдициално запитване. Следва да се съобрази и че съгласно чл.628 от ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството по конкретното дело, а след произнасянето на СЕС производството се възобновява.От друга страна решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването ,но също така за всички други съдилища и учреждения в Република България.Поради това и за всеки следващ съд е безпредметно, а и недопустимо да отправя ново преюдициално запитване по същите въпроси, поради което логичното приложение на закона е спиране на производството по делото и до произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.

В случая по въведения предмет на делото пред СЕС и въведения предмет по гражданско дело №1164/2023 г. на РС-Хасково съществува идентитет по обосноваващите нищожността доводи на процесните договори по чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 ал.I т.10 от ЗПК и чл.19 ал. IV от ЗПК в исковата молба за ГПР-кои са неговите съставни части,в тях включват ли се разходите по кредита и сумите дължими по съпътстващия договор за кредит договор за поръчителство на същия,вкл. и възнаграждението по същия,което съставлявало разход по кредита и следвало да се включи в ГПР,съобразно твърденията в исковата молба.Тази част от предмета на първоинстанционното производство е идентична с въпроси №1,2,3, 4 и 5 от запитването на СРС и с предмета на образуваното въз основа на него дело № С-714/22 на СЕС.Ето защо решението по това дело ще даде отговор на поставените въпроси,които са преюдициални и за образуваното първоинстанционно производство.