Решение № 5493 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5493 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110101798 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от Троянфарма ООД, ЕИК 110542178 срещу И. Б. Г., ЕГН ********** кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14 900 лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 562,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.09.2023 г. до 09.01.2024 г.

Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между страните на 03.08.2023 г. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата в размер на 4 000 лв., която И. Г. се задължил да върне до 29.09.2023 г. Излага доводи, че на 10.11.2023 г. е придобил в качеството на цесионер по договори за цесия вземания срещу ответника в общ размер на 10 900 лв. Сочи, че придобитете вземания произлизат от сключени между ответника в качеството на заемополучател и Посочва, че всички процесни договори за заем е следвало да бъдат върнати до 29.09.2023 г., съгласно уговореното между страните по тях. Релевират се доводи, че на 17.11.2023 г. ищцовото дружество е поканило ответника да погаси задълженията си в общ размер на 14 900 лв.

1

В законоустановения срок ответникът чрез назанчения от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорва процесните суми да са предадени на ответника.

Алтернативно, твърди, че процесните заеми са били своевременно върнати от ответника.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по кумулативно предявените искове с правно основание чл. 240 ЗЗД е да докаже, че между страните има валидно сключен договор за заем, т.е. че е предоставил в заем процесните суми на ответника и че ответникът се е задължил да върне заетите суми на съответната дата, както и валидно правоотношение по договори за цесия.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е настъпила изискуемост на вземанията и изпадане на ответника в забава.

Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – според изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.

С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е станало по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право, 2 настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. (така и според Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).

Съгласно приетите като писмено доказателство по делото договори за цесия се установява, че (фирма) и (фирма) са прехвърлили на ищеца вземанията си от ответника в размер на по 3000 лв. всеки, а (фирма) е прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника в размер на 4 900 лв.

Видно от представените по делото уведомления ответникът е уведомен за договорите за цесия на 13.11.2023 г., което е удостоверено с подпис и три имена, изписани собственоръчно от ответника. Същите не са оспорени по делото като неавтентични.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че вземанията се прехвърлени и ответникът е редовно уведомен за цесиите.

По делото са приети като писмени доказателства четири броя договора за паричен заем, с които ищецът и трите дружества цеденти са предоставили на ответника суми в заем в общ размер на 14 900 лв. Изрично е посочено, че договорите служат за разписки за получаване на сумите. Всички договори носят подписа на ответника, като тяхната автентичност не е оспорена.

Поради изложеното съдът намира, че по делото е безспорно установена основателността на главните искове.

Ищецът признава, че ответникът в хода на процеса е заплатил сумата в размер на 11 000 лв., поради което претендира сумата в размер на 4092,95 лв. главница. Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи исковете за главница до тази сума, а за горницата да ги отхвърли като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Относно акцесорния иск за законна лихва за забава съдът намира, че доколкото е основателен главния иск, основателен е и акцесорния. От приетите като писмени доказателства договор за кредит се установява, че ответникът се е задължил да върне дадените му в заем суми на 29.09.2023 г., от която дата същите са станали изискуеми и се дължи законна лихва за забава. Размерът на мораторната лихва за забава се установява от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което 3 съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. При така установените факти съдът намира искът по чл. 86 ЗЗД за изцяло основателен и следва да го уважи.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер на 1694 лв. съгласно представен списък и доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД И. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на Троянфарма ООД, ЕИК 110542178 сумата в размер на 4092,25 лв., представляваща главница по договори за заем от 03.08.2023 г., по силата на които на ответника са предоставени заеми от ищеца, (фирма) и (фирма) и (фирма), като последните три дружества са прехвърлили своите вземания на ищеца с договори за цесия, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 562,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.09.2023 г. до 09.01.2024 г., като

ОТХВЪРЛЯ предявените от Троянфарма ООД, ЕИК 110542178 срещу И.

Б. Г., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер над 4092,25 лв. до пълния предявен размер, представляваща главница по договори за заем от 03.08.2023 г., по силата на които на ответника са предоставени заеми от ищеца, (фирма) и (фирма) и (фирма), като последните три дружества са прехвърлили своите вземания на ищеца с договори за цесия , ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на Троянфарма ООД, ЕИК 110542178 сумата в размер на 1694 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5