Определение № 819 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500753 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника им юрисконсулт Н. Т. против разпореждане № 3630/04.02.2025г. по ч.гр.д. № 273/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против К. Г. М. от гр.Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и се разглеждат доводи основани на ЗЗД и ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив приема, че вземанията по заявлението произтичат от изпълнение на задължение по договор за поръчителство във връзка с договор за потребителстки заем.

Следователно е налице предпоставка за проверка на договора за заем и този за поръчителство за наличие нанеравноправни клаузи. Приема се, че видно от ДПК се касае за предоставен заем от 700 лв. платим на 21 вноски при фиксиран годишен лихвен процент 40 %; ГПР 48,42 % и обща сума за плащане 1113 лв. Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент. Предвидено е предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за 1 поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Видно от договора за поръчителство същото се предоставя срещу заплащане на възнаграждение от 352,17 лв. Същото е платимо чрез кредитора на вноски. Не е ясно дали това възнаграждение е включено в ГПР. Твърди се извършване на плащанията от 30 лв. погасили задължения по двата договора. Не се посочва дали е уведомен длъжника за извършеното плащане на задълженията му от поръчителя и пораждане на задължението му да възстанови заплатената сума.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/.

Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Освен това по делото не е представен договор за прехвърляне на вземанията на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, нито уведомления до потребителя, че вземането е платено от поръчителя и се дължи на него, а не кредитора, тъй както няма и уведомление и че този нов кредитор е продал това вземане на трето лице, които документи са изискуеми в това производство по силата на чл.410 ал.3 от ГПК.

Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3630/04.02.2025г. по ч.гр.д. № 273/2025г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3