Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4289 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4423/2022
Вид
Определение № 4289
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Дияна Ценева, Ваня Атанасова, Бонка Дечева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4289 гр. София, 29.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20228002104423 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от К. Р. Т. за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на направените в производството по чл. 303 ГПК разноски по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор от ответниците по молбата Ш. Ш. Т. и Ш.

Ш. Т., в който заявяват, че молбата е неоснователна, тъй като разноските, сторени от страната при разглеждане на делото в редовното инстанционно производство, не могат да бъдат претендирани и присъждани при разглеждане на делото в производството за отмяна на влязлото в сила решение. Правят възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Молбата е допустима и основателна.

Видно от данните по делото, с решение № 82 от 18.09.2023 г. по гр.д. № 4423/2022 г. на ВКС, I г.о., е оставена без уважение молбата на Ш. Ш. Т. и Ш. Ш. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 200 от 01.06.2021 г. по гр.д. № 1049/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е потвърдено решение № 1461 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 1425/2018 г. на Районен съд - Разлог, с което е прието за установено по отношение на молителите, че К. Р. Т. е собственик на 5.28 кв.м от УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], общ. Б., целият с площ от 600 кв.м, която площ е разположена в източната част на имота по границата му с имота на ответниците - УПИ ***, и последните са осъдени да й предадат владението на тази площ, както и на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на К. Р. Т. да ползва собствения си имот, като премахнат изградения в него бетонен фундамент за ограда с дължина 22 м по цялата дължина от юг на север, с широчина 0.68 м и дълбочина 0.50 м, и възстановят 1 отнетата 4.18 куб. м пръст и съществувалата ограда между двата имота.

В производството по отмяна К. Р. Т. е имала качеството на ответник. По делото е постъпил отговор на молбата за отмяна вх. № 502164 от 27.07.2022 г., изготвен от нейния пълномощник адв. Е. П. Я., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за изготвяне на отговор на молбата за отмяна. Постъпил е отговор вх. № 502184 от 01.08.2022 г. по молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 /двеста/ лева за изготвяне на отговор на молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпил е допълнителен отговор вх. № 503020 от 15.11.2022 г. на молбата за отмяна, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева за изготвяне на отговор на допълнителната молба за отмяна.

В проведеното във ВКС открито съдебно заседание на 16.05.2023 г., адв. Е. Я. е поискал присъждането на сторените разноски в цялото производство. Представил е и договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023 г. за процесуално представителство пред ВКС, видно от който е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева за защита в процеса, платими в брой от К. Р. Т., и обобщен списък на разноските по чл.

80 ГПК с дата 16.05.2023 г., приети от съда в откритото съдебно заседание на 16.05.2023 г.

С решението си по делото съдът е пропуснал да присъди направените от ответницата по молбата за отмяна разноски, макар в отговорите на молбата за отмяна и в проведеното на 16.05.2023 г. открито съдебно заседание да е заявено такова искане и да е представен обобщен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.

Извършването на разноските в претендирания общ размер от 2 800 лв. е установено с приложените към списъците за разноски договори за правна помощ. Възражението за прекомерност на разноските е преклудирано. Трайна е практиката на ВКС / определение № 60120 от 11.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3249/2021 г. на II г.о.; определение № 13 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на VI г.о. и др./, че искането на страната за намаляване на възнаграждението, платено от насрещната страна може да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 ГПК е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл. 149, ал. 2 ГПК. Същото важи и за извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл.

248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Настоящата хипотеза обаче не е такава. До приключване на последното съдебно заседание по делото молителите не са направили искане за намаляване на заплатеното от 2 ответника адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне за съответствието на неговия размер с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 82 от 18.09.2023 г. по гр.д. № 4423/2022 г. на ВКС, I г.о., като:

ОСЪЖДА Ш. Ш. Т., ЕГН [ЕГН] и Ш. Ш. Т., ЕГН 58092401066, и двамата от [населено място], [община], област Благоевград, да заплатят на К. Р. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], област Благоевград направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3