Решение № 366 от 09.07.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Видин, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102921 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Н. А. Н. от с. ******, обл. ****** против Ц.

К. Н. от с. ******, обл. ******, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за причинени неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се от ищеца, че ответникът е подал жалба срещу него в качеството му на Председател на Общински съвет – Макреш за извършена дискриминация по признак „ лично положение“ и „обществено положение“. С решение № 265/ 19.09.2024г. по преписка № 49/2023г., влязло в сила на 16.10.2024г. е постановено, че ищецът не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

Поддържа се, че в резултат на подадената жалба ищецът е търпял вреди в размер на 1500.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво в размер на 250.00 лева за пътуване до гр. ****** и обратно, както и разходи за храна за явяване пред Комисията за защита от дискриминация.

Поддържа се също, че ищецът е търпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, вдигане на високо кръвно и висока захар. Чувствал се неудобно пред хората заради изявленията на ответника, че ще го осъди.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 3000.00 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда до окончателното плащане.

Ответникът редовно уведомен, чрез упълномощен процесуален представител е подал отговор на исковата молба в законния месечен срок, в който е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.

1

По делото са събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е копие от преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С жалба вх. № 44-00-776/23.02.2023 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ ответникът Ц. К. Н. е сезирал Комисията за осъществена спрямо него от ищеца Н. А. Н. дискриминация. С Разпореждане № 164/01.03.2023 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 49/2023 г. В хода на производството пред КЗД, на 05.10.2023 г., ищецът Н. А. Н. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Р. Д. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД. На същата дата ищецът е заплатил на адвокат Р. Д. в брой възнаграждение в размер на 1 500.00 лева. С Решение № 265/19.09.2024 г., постановено по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД, влязло в сила на 16.10.2024 г., е установено, че Н. А. Н. не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признаци „лично положение“ и „обществено положение“ спрямо Ц. К.

Н..

По делото са представени лабораторни резултати на ищеца Н. Н. от 24.07.2024 г. от МЦ „Св. Петка“ ЕООД - гр. Видин, от които е видно, че част от кръвните му показателите са завишени.

По делото е разпитан свидетелят П. Р. В. – без родство със страните. Същият свидетелства, че е общински съветник в Обс – Макреш и че познава страните много добре.

Познава ищеца от дете, били са общински съветници в Община Макреш. Знае, че ответникът е водил дело срещу ищеца в КЗД. Посочва, че ищецът Н. е публична личност и хората го познават, твърди, че делото в КЗД е повлияло на психиката на ищеца, като същият получил стрес от това, че го съдят за прояви на дискриминация. Излага, че ищецът бил председател на ОбС – Макреш, а ответникът бил общински съветник, твърди, че по време на сесиите ставали скандали между страните. Твърди, че ищецът Н. бил спокоен и спазвал правилника, но ответникът Ц. скачал и му казвал, че го дискриминира, че не му дава думата. Пред целия Общински съвет ответникът Ц. казал на ищецът Н., че ще го съди за дискриминация.

Свидетелят посочва, че знае, че преписката пред КЗП е приключила в полза на Н.. Твърди, че Н. много пъти вдигал кръвно, защото хората в общината започнали да говорят, че му е заведено дело за дискриминация и че е осъден. Посочва, че ищецът има проблеми с кръвното налягане. Излага, че няма медицинско образование, но страда от много болести и има апарат за мерене на кръвното налягане. Живее на 100 метра от ищеца и последният много пъти му е мерел кръвното налягане и от там знае, че е високо. Посочва, че миналата година ищецът заболял и от диабет. Твърди, че хората в селото и сега говорят и обсъждат производството пред КЗД против Н.. Свидетелят твърди, че ищецът не се е притеснявал, че ще го осъдят, защото знаел, че е невинен, но се притеснявал от хората, защото те знаят, че е председател на Обс – Макреш и ще ходи на съд за прояви на дискриминация. В момента свидетелят сочи, че ищецът не е председател на Обс – Макреш, а е общински съветник.

Посочва, че може би преди около година и половина е започнал да вдига кръвното налягане, 2 когато е бил председател, това е станало през 2023 г. Твърди, че хората постоянно коментират, че председателя на Обс – Макреш се занимава с дела, че го съдят в КЗД.

Посочва, че не само населението на община Макреш говори за това, а тъй като ищецът е земеделски производител го познава цялата община. Свидетелят твърди, че имало и други дела, докато ищецът бил председател на ОбС – Макреш, общо 11 дела ответникът е завел на ищеца.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Съдът намира така предявените искове за допустими.

За да бъдат уважени исковете за непозволено увреждане, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, в резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да са причинени виновно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

По иска за имуществени вреди

В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от административен съд по пътя на обжалването, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.

74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /в този см. Решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 73/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК./. Това разрешение следва да се прилага аналогично за всички вреди, които са пряка последица от извършена дискриминация, включително и когато се претендират по реда на чл. 45 ЗЗД сторените от ответната страна /Н. Н./ по преписката пред КЗД разноски.

В настоящия случай по делото е представено влязло в сила решение на КЗД, което обвързва настоящия състав да приеме, че ищецът Н. Н. не е осъществил противоправно поведение /дискриминация/ срещу ответника Ц. Н.. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“ и „обществено положение“ спрямо ответника Ц. Н.. Налице е претърпяна от ищеца вреда. Тя се изразява в заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита пред КЗД в размер на 1500.00 лв. В тази връзка настоящият състав съобразява разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според които, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

3

Съдът приема, че претърпяната от ищеца вреда е пряка и непосредствена последица от установеното противоправно деяние на ответника. Не може да се приеме, че ищецът безпричинно е платил хонорар на адвокат. Адвокатът е бил ангажиран именно с оглед специалните му знания и с цел да представлява ищцовата страна пред КЗД, която е компетентна да установи извършването на дискриминация. Провеждането на производство пред КЗД или пред съд е необходима предпоставка за да се установи налице ли е осъществена дискриминация или не. Ако в производството по защита от дискриминация съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената му сфера. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с поведението на ответника, тъй като ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не е била подадена неоснователна жалба срещу него в КЗД. Заплащането на адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с установеното от КЗД, че ищецът не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо ответника. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за използването на адвокатска услуга е неоснователната жалба на ответника срещу ищеца пред КЗД.

Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен до размера от 1500.00 лева - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г., във връзка с осъществени адвокатски услуги по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД. Ищецът претендира разноски за две пътувания до гр. ****** за заседанията по преписката пред КЗП, но същият не е представил доказателства за тези твърдени имуществени вреди, поради което в останалата част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева искът за имуществени вреди е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

По иска за неимуществени вреди

От доказателствата по делото безспорно се установи, че ответникът подал жалба против ищеца пред КЗП, била образувана преписка № 49/2023 г., която приключила с Решение, от което се установява, че ищецът не е осъществил дискриминация спрямо ответника по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

Свидетелят П. В. свидетелства, че производството по ЗЗДискр. пред КЗД довело до промяна в психическото състояние на ищеца. Същият бил стресиран, повишило се кръвното му налягане, бил притеснен от приказките на хората от общината, че срещу него е заведено производство по ЗЗДискр. притеснявал се, че се уронва престижа му пред съгражданите му. Негативните емоции довели до хипертония, а видно и от представените лабораторни резултати доста от показателите му са завишени, което също може да се счете за косвено доказателство за търпени негативни емоции и стрес от ищеца.

4

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като са последователни и няма данни да са повлияни от странични факти.

С оглед на това, съдът приема, че ответникът е осъществил фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Налице е пряка причинна връзка между противоправното му деяние – подадената неоснователна жалба срещу ищеца пред КЗД и настъпилите вреди за ищеца.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В случая със свидетелските показания се доказват твърденията в исковата молба, че в резултат на подадената неоснователна жалба от ответника против ищеца пред КЗД и по време на цялото производство е била нарушена емоционалната сфера на Н. А. Н., като това довело и до хипертония.