Решение № 3956 от 09.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3956 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330107234 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 27.05.2024г, подадени от Г. С. М. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с които е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 1937, 24 лева по сключения между ищеца и „Кеш Кредит“ ЕАД Договор за потребителски кредит ..................................................................., вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ...................

Ищецът твърди, че с „Кеш Кредит“ ЕАД е сключил Договор за потребителски кредит ..................................................................., по силата на който му е предоставена сума в размер от 1000 лв., която е следвало да върне на 12 равни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва. Изтъква, че по цитираното правоотношение е успях да върне на кредитора сума в размер от 531 лв. След това ищецът е заболял тежко и е бил в невъзможност да изпълни задължението си съобразно погасителния план към договора. В резултат на това е получил множество телефонни обаждания от служители на „Кеш Кредит“ ЕАД, с които го приканвали да заплати оставащите суми по договора, ведно с обезщетение за забава. През ............... ищецът получил писмено съобщение от ответника, с което 1 бил уведомен, че вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от ................... С цитираното съобщение ответникът приканил ищеца да му заплати и всички дължими по договора за кредит суми. В тази връзка, ищецът излага твърдения че ответникът претендира от него сума, която възлиза на 1937, 24 лв. Ищецът счита, че същата не е дължима, тъй като всички вземания по договора за кредит са погасени по давност предвид изтичането на период по- дълъг от пет години от изискуемостта на последната вноска съобразно приложимия към договора погасителен план. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Поддържа се, че ищецът няма интерес от предявяване на иска предвид обстоятелството, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД няма финансови претенции към ищеца.

В случай че съдът прецени, че искът е допустим, то се излага становище, че е неоснователен. Претендират се сторените в процеса разноски. Възразява се за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Посредством отрицателния установителен иск ищецът се стреми да отрече претендирано от ответника право. При отрицателния установителен иск ищецът установява твърденията, с които обосновава правния си интерес, като в тази връзка той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор. В тежест на ответника е да установи съществуването на отричаното от ищеца право.

По делото не съществува спор между страните и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между ищеца и „Кеш Кредит“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ..................................................................., вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ................... В качеството си на цесионер, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратило уведомление до ищеца за настъпилата смяна на кредитора.

По отношение на правния интерес на ищеца: от прочита на приетото по 2 делото уведомление за осъществена цесия (л. 26), за което не съществува спор между страните, че е изпратено на ищеца от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се изяснява, че ответникът е обективирал спрямо ищеца изявление за дължимост на суми.

Използваните от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в уведомлението езикови формулировки („…Вашето задължение към „Кеш Кредит“ ЕАД по Договор с № 2169376 от дата 15.03.2014г., беше изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД; „…считано от датата на получаване на настоящото уведомление, кредитор спрямо вас по гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД; „Сумите за погасяване на задълженията Ви към „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да внасяте по банкова сметка…“), налагат категоричния извод, че ответното дружество счита себе си за кредитор на ищеца по процесния Договор за потребителски кредит ................................................................... и изисква и очаква именно на него да бъдат заплатени всички дължими по кредитното правоотношение суми. От горецитираните извадки от изпратеното до ищеца уведомление е явно и че ответното дружество счита, че ищецът продължава да дължи суми по договора за кредит и не счита задължението му за изпълнено. Впрочем, ако ответникът считаше задължението на ищеца по процесния договор за кредит за погасено, то въобще не би изпратил и уведомление до него за осъществената цесия и заплащане на суми. В тази връзка, съдът цени напълно и твърдението на ищеца изложено в исковата молба (и потвърдено от процесуалния му представител в открито съдебно заседание от 03.10.2024г.- л. 43), че след получаване на уведомлението за осъществената цесия, е бил проведен разговор с представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в рамките на който на ищеца е потвърдено, че има задължения към цесионера и че същите възлизат на сума в размер от 1937, 24 лв. Съобразно изложеното, съдът счита, че ищецът е установил правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

В рамките на настоящото производство, доказателствената тежест досежно спорното право е разместена. Както вече бе посочено, ищецът следва да установи единствено правния си интерес (което и бе сторено от него), а в тежест на ответника е изясни, че в негова полза съществува вземане срещу ищеца, както и конкретният му размер. В хода на процеса ответникът не установи в негова полза да съществува вземане срещу ищеца (от страна на ответника не са ангажирани каквито и да било доказателства в насока установяване на основание да претендира каквито и да било суми по Договор за потребителски кредит ...................................................................). Защитата на ответника по иска се изчерпва с бланкетното твърдение, че не претендира суми от ищеца по процесния 3 договор за потребителски кредит. Това е теза на ответника, която съдът счита за изцяло оборена предвид обстоятелството, че до ищеца е изпратено уведомление за цесия, от съдържанието на което ясно се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД се счита за кредитор и ищецът се приканва доброволно да заплати задълженията си по кредита. В тази връзка, не може да бъде споделено твърдението на ответника, че извънпроцесуалното изпращане на покана за доброволно изпълнение до ищеца не обективира изявление за дължимост на суми по договора за кредит.

Възприемането на това твърдение, на практика би означавало, че ищецът следва да чака ответника (в качеството му на кредитор) да предяви вземанията си по съдебен ред и едва тогава да защити правата си. Споделянето на това разбиране означава и да се даде възможност на лицето, което твърди да е кредитор да изпраща неограничено във времето извънсъдебни покани за доброволно изпълнение до сочения длъжник, без последният да има възможност да се защити. Подобно поведение не само не намира опора в действащата правна уредба, но е и в директно противоречие с принципа за ефективна защита на правата на потребителите, прокламиран в чл. 169 от ДФЕС и чл. 10, §1, б. „а“, „в“ и „г“ от Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския Парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС.

По твърденията на ищеца за недължимост на процесната сума: с исковата молба са изложени доводи, че всички вземания по процесния договор за кредит са погасени по давност, като съдът споделя тезата на ищеца. От приетия по делото погасителен план към договора за кредит (л. 15) се изяснява, че между ищеца и първоначалния кредитор е уговорено заетата сума и акцесорните вземания да се върнат на равни погасителни вноски до .................... Уговореното между страните връщане на предоставената в заем сума на отделни погасителни вноски не превръща процесният договор за кредит в такъв с периодично изпълнение, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (арг. чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие в практиката следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на 4

ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради това, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост (изрично в тази връзка- Решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр.д. № 4674/ 2021г., по описа на ВКС, III- то г.о.). В процесния казус не са налице данни да е обявена предсрочна изискуемост, поради което релевантен момент за начално отброяване на давността ще бъде последната вноска по приложимия към договора погасителен план, а именно- .................... Следва да се съобрази и обстоятелството, че два дни преди да изтече петгодишният давностен срок, на територията на Р. България е обявено извънредно положение. Съобразно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.) се предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове , с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр.

34/9. 04. 2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време н извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Предвид това, считано от 13.03.2020г., за период от 2 месеца и 7 дни спира да тече давност. След 20.05.2020г. отново тече давност и считано от 22.05.2020г. вземанията по процесния договор за кредит следва да се считат за погасени по давност. Ответникът не ангажира каквито и да било твърдения и доказателства за наличие на други обстоятелства, спиращи или прекъсващи хода на давността преди тя да изтече окончателно на 22.05.2020г.