Решение № 68 от 19.03.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Попово, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243520100416 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите П.В.Х.М., чрез от юрк. Е.Ц. , СРЕЩУ: Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ***., за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 227.50 лв., от които главница по Договор за паричен заем № ** в размер на 200 лв., договорна (възнаградителна) лихва върху главницата в размер на 10.01 лв. за периода от 02.08.2019 г. до 16.09.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 17.49 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 11.01.2024 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответникът, Р. Н. Б., на 02.08.2019 г. бил сключил договор за паричен заем № ** със „***, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 200 лв.. Договорът предвиждал еднократно погасяване на задължението в размер на 200.00 лв., с краен падеж на 16.09.2019 г.. Уговореният годишен лихвен процент (ГЛП) бил 40.05%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 48.61%.

Твърди се , че договорът за заем е действителен, като са изпълнени всички изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Ответникът не бил изпълнил задължението си в уговорения срок.

С договор за цесия от 05.04.2023 г. „*** прехвърлило вземането си срещу ответника на „АПС Бета България“ ЕООД. Ищецът твърди, че длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията чрез на посочения от него адрес и SMS на предоставените от него адрес и телефонен номер.

Сумата, за която се претендира установяване на съществуване на вземане, възлиза на 227.50 лв., от които:

200 лв. – главница по договора за заем;

10.01 лв. – договорна лихва за периода 02.08.2019 г. – 16.09.2019 г.;

17.49 лв. – законна лихва за забава за периода 16.09.2019 г. – 11.01.2024 г..

Претендира се лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се деловодни разноски.

1

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Н. Б., действащ чрез особения си представител адв. Н. Г., с който се оспорва основателността на предявените искове.

Възразява се, че не са налични достатъчно доказателства за валидно сключен договор за заем. Според особения представител на ответника, за да бъде този договор действителен и да поражда правни последици, трябва да бъдат изпълнени определени законови изисквания, а такива доказателства по делото липсват.

Оспорва се автентичността на електронното изявление, с което е направено искането за кредит. В отговора се посочва, че няма доказателства, че именно ответникът е автор на електронната заявка за заем, нито че той е дал изрично съгласие за сключване на договора.

Липсвали и доказателства, че заеманата сума реално е усвоена от ответника.

Особеният представител на ответника не оспорва самото съществуване на цесията, но възразява, че ответникът не е бил надлежно уведомен за нея и тъй като съобщаването на цесията е задължително условие, за да може новият кредитор да изисква плащане от длъжника, се твърди, че ответникът не е обвързан с ищеца и че единственият легитимен кредитор за него остава първоначалният заемодател – „***.

Оспорва се, че ГПР в договора за заем е неправилно изчислен и че липсва конкретизация за начина, по който е формиран. Това, според особения представител, представлява съществено нарушение на Закона за потребителския кредит.

Възразява се, че претендираните от ищеца лихви /договорна и за забава/ са погасени по давност.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции.

Моли за уважаване на исковата молба.

В с.з. ответникът се представлява от особения си представител адв. Н. Г., която пледира за отхвърляне на исковете.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД, като същите са допустими.

Страните не спорят, а и става ясно от приложените по делото доказателства, че на 02.08.2019 г. Р. Н. Б. е направил онлайн заявка за отпускане на потребителски кредит чрез сайта https://credirect.bg, поддържан от **. Поискал е да му бъде отпуснат кредит в размер на 200 лв., със срок за издължаване до 16.09.2019 г., като сумата да му бъде предоставена чрез банков превод или "Изи Пей". Посочил е електронна поща, телефон за връзка и други необходими лични данни. Приел е Общите условия на **. Впоследствие ** е одобрило заявката и е изпратило сключения договор на потребителя.

По силата на генерирания Договор за потребителски кредит № **, ** е предоставило на Р. Н. Б. сумата от 200 лв., а последният се е задължил да я върне в една вноска в размер на 210,01 лв. в срок до 16.09.2019 г.. С договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 %, като годишният процент на разходите (ГПР) възлиза на 48,61 %. Договорът предвижда неустойка и обезщетение за забава, като при забавяне на плащането на погасителната вноска длъжникът дължи законна лихва върху всяка забавена сума.

Договорът за кредит е сключен при общи условия, които са приложени по делото.

Според тях отпускането на кредита се извършва въз основа на договор, сключен по условията и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) под формата на електронен документ по Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) – чл. 2, ал. 2. Кандидатстването за кредит, когато се осъществява чрез интернет платформа, се извършва посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт, на адрес https: //credirect. bg (чл. 6, ал. 1).

При кандидатстване за кредит кредитодателят е длъжен да предостави всички посочени във 2 формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на кредита (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт и да посочи желания начин за изплащане на отпусната сума: по банков път, на декларирана банкова сметка или чрез системата на "Изи Пей" (чл. 8). Договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от кредитодателя на кредитополучателя (чл. 20, ал. 1). За изпълнение на договора от страна на кредитодателя се счита кумулативното осъществяване на следните действия: изпращане на договора за заем на електронната поща на кредитодателя и захранването на декларираната банкова сметка на кредитодателя или изплащането чрез алтернативна платежна система на договорената сума от страна на кредитодателя (чл. 22, ал. 1).

На 05.04.2023 г. ** е сключило с "*** договор за прехвърляне на вземанията (цесия) по Договор за потребителски кредит № ** с Р. Н. Б.. Съгласно чл. 4.3 от договора, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.

Уведомлението е извършено чрез SMS на посочения от длъжника телефонен номер.

На 23.01.2024 г. "*** е подало до РС – Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Н. Б. за следните суми:

200.00 лв. – главница по договора за заем, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението (23.01.2024 г.) до окончателното изплащане;

10.01 лв. – договорна лихва за периода от 02.08.2019 г. до 16.09.2019 г.;

17.49 лв. – лихва за забава за периода от 16.09.2019 г. до 11.01.2024 г.;

184.87 лв. – такси, дължими съгласно тарифата на кредитодателя;

97.99 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит.

Делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на РС – Попово.

На 29.02.2024 г. заповедният съд е издал Заповед № 65 по ч. гр. д. № 120/2024 г. на РС- Попово за всички претендирани суми, с изключение на неустойката и таксите. С Разпореждане № 126 от същата дата съдът е отхвърлил заявлението в частта му относно неустойката (97.99 лв.) и таксите (184.87 лв.), като е приел, че неустойката е основана на неравноправна клауза в договора, което я прави нищожна по смисъла на чл. 146 във вр. с чл.

143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а таксите не могат да бъдат валидно включени в договора, тъй като чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗПК) забранява начисляването на определени допълнителни разходи извън уговорената лихва.

Тъй като длъжникът не е намерен на установените по делото адреси, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането.

По отношение на сключването на договора се прилагат разпоредбите на ЗПФУР.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от него договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средство за комуникация от разстояние. За всички изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕУУ. акто вече бе отбелязано, страните не спорят, че на 02.08.2019 г. Р. Н. Б. е направил онлайн заявка за отпускане на потребителски кредит чрез сайта https://credirect.bg, поддържан от **.

Дружеството е одобрило заявката и е изпратило на Б. екземпляр от Договор за потребителски кредит № **.

По отношение процесния договор за паричен заем приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява реален или консенсуален договор, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на 3 съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия на ** за заеми "Кредирект" договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, но тази клауза не дерогира реалния характер на договора за заем, поради което следва да се приеме, че задължението за връщане на сумата по кредита възниква едва след предоставянето й.

Предвид направеното от особения представител на ответника оспорване, че сумата по кредита не е получена, с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже този факт. Доказателства обаче не са ангажирани, поради което следва да се приеме, че не е налична една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД.